Решение № 1051 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330115922 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от К. А. Т., ЕГН **********, с адрес: *******************************, срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **************** от 11.08.2022 г., е нищожна.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на които ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 600 лв., при ГЛП 38,40% и годишен процент на разходите – 45,94% за срок от 12 месеца. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 732 лв. Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора в случай на непредставяне на соченото обезпечение или ако не отговаря на изискванията на договора, потребителят дължи неустойка в размер на 804 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Ищецът твърди, че е усвоил паричните средства по кредита, но не дължи заплащане на ответника на сумата по неустойката.

Сочи се, че неустойката е загубила присъщата на неустойка обезщетителна функция, чрез нея не се обезщетяват вреди и тя не зависи от вредите от неизпълнението на договореното задължение.

Ищецът излага, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, понеже обезпечението следва да се получи преди 1 сключване на договора, за да се гарантира срещу евентуално неизпълнение на договора.

Сочи се, че неустойката се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, като се твърди да представлява добавка към възнаградителната лихва. Изложено е, че неустойката противоречи на добрите нрави и на принципа на добросъвестността.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва исковете. Ответникът признава, че между страните е сключен посочения потребителски договор, че кредиторът не е включил в ГПР по договора неустойката, че в ГПР е включен като разход само възнаградителната лихва. Възразява се, че клаузата за неустойка е нищожна.

Моли искът да бъде отхвърлен.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с прогласяване на нищожност на клауза от договор за потребителски кредит.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит и основанията за нищожност на клаузата.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск с оглед твърденията на същия, че клаузата е нищожна.

По фактите:

К а т о безспорно между страните съдът е отделил следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № **************** от 11.08.2022 г., в ГПР по договора се включва като разход само възнаградителната лихва, а неустойката не е включена в ГПР. С договора на ищеца е предоставен кредит в размер на 600 лв., при следните условия:

ГЛП 38,40% или 132 лв., ГПР 45,94%, 12 месеца срок, а общата сума по кредита е посочено, че възлиза на 732 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора потребителят в срок до края на следващия ден от сключване на договора следва да предостави гаранция по кредита под формата на банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция, при изрично определени условия. При непредставяне на гаранция в срок потребителят съгласно чл. 6, ал. 1 от договора дължи неустойка в размер на 804 лв.

По правото:

Размерът на неустойката за непредставяне на обезпечение по договора (повече от главницата по кредита и двадесет и пет пъти повече от възнаградителната лихва) и характерът на самото неизпълнение, за което се 2 предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение по договор за потребителски кредит, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка – каквито са и фактите по настоящия казус. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка.

Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка.

Липсата на обезпечение е свързано единствено с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщата й функция да обезщетява при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Преценката дали да отпусне кредита без обезпечение, следва да е на кредитора, а възможността да се предостави такова по време да договора следва да се отразява в размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторът може да поиска по-високо възнаграждение, когато рискува повече и обратно.

В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив: Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.;

Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице. Ответникът е възразил срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца при условията на безплатна правна помощ с доводи за определянето му по справедливост и че съдът не е обвързан от минималните размери на Наредбата съгласно Решение на СЕС по дело С-438/22 г. Съгласно приложимата съдебна практика (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна 3 преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 400 лв. за настоящото дело или 480 лв. с ДДС. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, малкия размер на иска, подаването на искова молба и писмени молби, ненеобходимостта от доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпредЕ.та доказателствена тежест, както и пасивното поведение на процесуалния представител на ищеца, изразяващо се в неявяване на проведеното открито съдебно заседание, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото и константната съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да присъди 300 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за осъществената защита. Съдът намира, че ДДС следва да бъде включено във възнаграждението при определянето му в случаите на безплатна правна помощ, понеже същото представлява правна услуга и едноличното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, по предявения от К. А. Т., ЕГН **********, с адрес: *******************************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката на чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **************** от 11.08.2022 г., сключен между страните, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 804 лв. при непредоставяне в срок на обезпечението по чл. 4, ал. 3 от договора .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, да заплати на К. А. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 50 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, с БУЛСТАТ № *********, с адрес на адвокатската кантора: ****************, сумата в размер на 300 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4