Решение № 458 от 22.12.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Дупница, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510201011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

А. Д. Е. с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.***, обжалва Наказателно постановление № 23-0348-000830 от 15.08.2023 г., издадено от началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което са му наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител прави оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна,редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 15.07.2023 г., около 18.10 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил,,***“, с шаси ***,в с.Крайници,по улица „Захари Стоянов“,без автомобила да е ригистриран по надлежния ред.

1

За констатираното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН бл.№ 051911 от 15.07.2023 г., за установено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като същият бил подписан без възражения от страна на жалбоподателя. С писмо рег. № 348-000-4385/19.04.2023 г.

Началникът на РУ Дупница изпратил докладна записка ведно с оригинал на АУАН серия GA бл. № 935872/10.04.2023 г. до ТО Дупница, РП-Кюстендил за решаване по компетентност с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК от жалбоподателя. С постановление на прокуратурата образуваното производство е било прекратено,а матиралите изпратени на ОДМВР Кюстендил,за преценка относно налагане на административно наказание.

По делото като свидетели са били разпитани Е. В. Г. и В. Й. С.,които изцяло потвърждават установената фактическа обстановка, изложена в НП. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите,като конкретни, ясни и обективни, с които се установят релевантните факти и обстоятелства, като съдът няма основания, поради които да ги счете за недостоверни.

От друг страна, същите са в пълен синхрон с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената по делото Заповед.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице мл. автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

2

Съгласно Тълкувателно решение № 1от 12.07.2007 г. на тълк. н.д. № 1/2005 г.на ВКС, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е прието, че преценката за “маловажен“ случай подлежи на съдебен контрол. В конкретният случай АНО не е изложил мотиви дали случаят е такъв. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на визираното в НП нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.

Предвид изложеното настоящия съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява “маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при “оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Става въпрос за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Доколкото преценката за “маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от административнонаказващия орган при наличие на предпоставките за прилагането му е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Tова е така, защото правомощието му да санкционира, като АНО включва и преценката му за маловажност на случая (Тълкувателно решение № 53 от 11.IV.1986 г. по н. д. № 49 / 83 г., ОСНК, изложеното в Решение № 281 от 3

21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 246 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.)

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, като за констатирания безспорно според съда „маловажен случай“ на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП наказващият орган не е следвало да налага наказание на нарушителя, като е следвало само да го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, както предписва чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав няма пречка с решението си да стори това. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0348-000830 от 15.08.2023 г., издадено от началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на А. Д. Е. с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.***, са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 28 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя А. Д.

Е. с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4