Решение № 540 от 18.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Варна, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110106473 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Н. Н. А., с. *, с която срещу ЗАД „*“, гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба ищецът Н. Н. А. твърди, че на *г., около 08,45 ч. в обл. *на разклона за с. *, собствения му автомобил „**", с per. № *бил блъснат от л.а. „**", с per. № *, управляван от **. Сочи, че на тази дата управлявал автомобила си и се движил по ул. **в посока от с. *към Републикански път*, като в този момент *се движил насреща и на кръстовището на ул. **, завивайки наляво посока с. *, навлязъл в неговата лента и го блъснал. За настъпилото ПТП попълнили двустранен констативен протокол и за виновен посочили *. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на събитието.

Сочи, че на 20.01.2022 г. е уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите. Излага, че не е получил полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в общ размер на 3 500 лв., а не в размер на сумата от 761,11 лв., която му е изплатена. Поради тази причина предявява и настоящия частичен осъдителен иск. Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.

Ответникът ЗАД „*“ подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на събитието, настъпилото ПТП и механизма. Намира претендирания от ищеца размер на обезщетението за завишен, като излага подробни съображения в тази насока, като оспорва и акцесорната претенция за лихва. Счита, че със заплащането на сумата от 761,11 лв. е отстранил претърпените вреди. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

1

В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „**", с per. № *, от което е видно, че ищецът е вписан като собственик на същия.

Установява се от представения двустранен констативен протокол, че на *г. в *ч. е настъпило ПТП на разклона за с. *между водачите на автомобил марка „**и *", с per. № * и л.а. „**", с per. № *. Като виновен е посочен водачът на автомобил „**“, който за този период е бил застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“, видно от представената застрахователна полица.

Ищецът е уведомил застрахователя, за което са съставени два описа на щетите по претенция и опис-заключение по щета, в който са описани като увредени детайли – облицовка предна броня, десен фар за мъгла, десен калник, средна решетка предна броня, интеркулер, десен въздухопровод радиатор, кора под предна броня, решетка дясна предна броня и стойка датчик температура. Представен е снимков материал, който е предоставен на вещото лице. Представена е и калкулацията на ремонта от застрахователя.

От представените платежни нареждания се установява, че на увреденото лице е заплатена сумата в общ размер от 761,11 лв. за претърпените вреди.

От заключението на вещото лице инж. А. В. по назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че приема описаните увреждания, като общата стойност на щетите на процесния автомобил по средни пазарни цени е 1 691,95 лв. към датата на увреждането.

Към датата на експертизата стойността на щетите е 2 109,33 лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а. „**", с per. № *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца (не се спори), в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че определеното по процесната застрахователна претенция обезщетение е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищцата имуществени вреди, че е заплатил същото, както и че претендираното от ищеца обезщетение надвишава действителната стойност на същите.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за „**", с per. № * валидна към датата на ПТП, настъпило на *г. между ищеца и застрахования при ответника водач, последният от които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна претенция, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 761,11 лв.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие 2 застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

От заключението на вещото лице се доказа, че средната пазарна стойност за възстановяване на автомобила (части и труд) към датата на увреждането е 1 691,95 лв.

Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 761,11 лв., като е останала дължима сумата от 930,84 лв. Използваната от застрахователя методика за изчисляване на обезщетението не съответства на законовите критерии за пълно обезщетяване на всички претърпени вреди.

С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 930,84 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 800 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 270 лв. депозит за експертиза. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е съобразено с минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „*“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 930,84 лв. /деветстотин и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/, част от сумата от 2 738,89 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, десен фар за мъгла, десен калник, средна решетка предна броня, интеркулер, десен въздухопровод радиатор, кора под предна броня, решетка дясна предна броня и стойка датчик температура на собствения на ищеца лек автомобил марка „**", с per. № *, причинени в резултат на реализирано на *г. в с. *, обл.

*, ПТП по вина на водача на л.а. марка „*", с per. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ЗАД „*“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, 3 представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищцата по следната банкова сметка с титуляр адв. А. – IBAN *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4