Определение № 24040 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24040 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507615 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 407 ГПК.

Инициирано е с постъпила жалба от М. Б., действащ чрез процесуалния си представител адв. Л., с която се обжалва разпореждане на Софийски районен съд, ГО, 29 с-в по ч.гр.д. № 7997/2020 г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателя в полза на заявителя „Юробанк България“ АД.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането, посочвайки, че не е спазена процедурата по връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото е била приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, въпреки че са събрани достатъчно данни, че длъжникът не живее на адреса, на който е търсен от съда. В тази хипотеза, след като заповедта не е надлежно връчена, то в жалбата се сочи, че заповедта за изпълнение не може да влезе в сила, респективно не представлява годно изпълнително основание, въз основа, на което да бъде издаден изпълнителен лист. Претендират се разноски.

В срока по чл. 267 ГПК е постъпил отговор от „Юробанк България“ ЕАД, в който се оспорва така подадената жалба.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, намери от фактическа и правна страна следното:

Релевантните за настоящото производство факти са както следва:

На 14.02.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Юробанк България“ АД с искане за издаване на изпълнителен лист срещу М. Б. поради неизпълнени договорни задължение от последния по погасяване на дължими суми по усвоен кредитен лимит съобразно кредитна карта.

На 14.05.2020 г. Софийски районен съд е издал заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК съобразно горепосоченото заявление.

Видно от разписка на л.54 от първоинстанционното дело, адресът на длъжника е посетен няколко пъти за връчване на заповедта, като лицето не е намерено. Съдът е разпоредил изготвяне на ново съобщение и залепване на уведомление, както и изготвяне на справка от НАП.

Видно от разписка на л. 57 от делото, след посещение на адреса на длъжника на 29.07.20 г., на 05.08.20г. и на 29.08.20 г., на 04.09.2020 г. призовкарят е залепил уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като е събрал данни от сем. И.и, живеещи на адреса, че не познават такова лице, което да живее там.

Районият съд е разпоредил справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, както и справка за активни трудови договори, за които не са открити данни.

На 26.07.2021 г. СРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист с мотиви, че не са налице достатъчно данни, че търсеното лице не живее на този адрес.

След образуване на изпълнително дело, на 05.10.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил по пощата покана за доброволно изпълнение до длъжника М. Б., която видно от съобщение на л. 29 от делото, е върната в цялост, тъй като не е била потърсена от адресата.

При горните факти съдът намери следното от правна страна:

С оглед допустимостта на подадената жалба, съдът изиска от ЧСИ М.М., при когото е образувано изпълнително дело по процесния изпълнителен лист, представяне на справка за датата на връчване на ПДИ на длъжника. В отговор на разпореждането на съда, постъпи съобщение от ЧСИ на 06.10.2025 г., видно от което длъжникът не е бил намерен на постоянния и настоящия му адрес, поради което изпратената по пощата ПДИ е върната в цялост. При тези съображения подадената жалба е в срок, доколкото няма данни лицето да е било запознато лично с насоченото срещу него принудително изпълнение, респективно не е започнал да тече срокът за оспорването му. Подадено от е от компетентно за това лице видно от пълномощно, представено с молба от 21.11.2025 г., срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което жалбата се явява допустима.

Съдът намира, че по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предвид нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в 2 неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Настоящият съдебен състав приема, че за да бъде връчването редовно по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК връчителят следва да е събрал категорични данни, че длъжникът фактически пребивава на адреса. Видно от удостовереното в разписката за връчване на заповедта по чл. 410 ГПК връчителят отбелязал конкретни дати, на които посетил адреса на длъжника в рамките на повече от един месец, като един от дните е почивен. Посочил, че не открил лице, което да получи съобщението, поради което залепил уведомление. Отразено е също така, че изрично са събрани данни, че живущите на този адрес в лицето на сем.

И.и не познават длъжника и не знаят същия да живее на адреса.

От това обстоятелство – дали длъжникът пребивава на адреса или го е напуснал следват различни правни последици. В случай, че длъжникът живее на адреса, връчването ще се приеме за редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК и след изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК ще стартира теченето на срока за възражение по чл. 414 ГПК. В случай, че адресатът не живее на адреса ще е налице основание за приложение на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно даване на указания на заявителя да предяви иска си по реда на чл. 422 ГПК.

В настоящия случай и предвид изричното изявление на лица от адреса, че длъжникът не живее там, а още повече – не е бил откриван неколкократно на този адрес, районният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК като откаже да издаде изпълнителен лист и даде изрично указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Предвид гореизложеното разпореждането за издаване на изпълнителен лист се явява незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, а издаденият от районния съд изпълнителен лист – обезсилен.

По разноските:

Не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК, доколкото с постановения в настоящето дело съдебен акт не се приключва делото, като страната има възможност да претендира сторените разноски в производството по установяване на вземането. Ето защо разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.07.2021 г. по гр.дело № 7997/2020 г. по описа на СРС, 29-и състав, с което е постановено издаване на изпълнителен лист.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист от 26.07.2021 г. по гр.д.

7997/2020 г., издаден от Софийски районен съд, ГО, 29-и състав.

3

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4