Решение № 2014 от 17.06.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2014

Плевен, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ канд № 20267170600319 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от началник Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция АРОК към АПИ – София, подадена чрез юрк. С. В., с която се оспорва Решение № 12 от 11.02.2026 г., постановено по АНД № 300/2025 г. на Районен съд – гр. Левски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че незаконосъобразно е намален размерът на наложената санкция и се оспорват присъдените разноски в полза на жалбоподателя. Направено е искане да бъде изменено обжалваното решение като се потвърди изцяло наказателното постановление, предмет на производството. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В постъпил писмен отговор, подаден чрез адв. П. Х., касационната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на правните изводи, изложени от въззивния съд, свързани със справедливия размер на санкцията за извършеното нарушение. В заключение е направено искане да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Левски.

В съдебно заседание касаторът не се явява или представлява.

Ответникът по касация също не се явява или представлява.

За Окръжна прокуратура – Плевен не се явява процесуален представител.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Административен съд – Плевен, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Левски е изменил Наказателно постановление № 8719 от 20.06.2024г. на началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата на А. Т. А., [ЕГН], с адрес: гр. Велико Търново, [улица], ***, е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като намалил размера на наложената глоба от 2000 лв. на 500 лева.

Със същото решение на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София е осъдена да заплати на А. Т. А., [ЕГН], с адрес: гр. Велико Търново, [улица], ***, направените разноски в общ размер на 923,56 евро.

Приетата за установена фактическа обстановка от първостепенния съд не се оспорва от касатора, нито от ответника по касация.

Безспорно е установено, че на 20.05.2024 г., около 15,30 ч., А. Т. А. управлявал по път I-3, км. 50, в село Българене, обл. Плевен, посока гр.Плевен – гр.Бяла, съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“, рег. № [рег. номер] и полуремарке с три оси с рег.№ [рег. номер], като транспортирал пшеница.

На посоченото ППС е извършена проверка в с. Българене от инспектори при Дирекция „АРОК“ към Агенция пътна инфраструктура, при която е направено контролно измерване посредством техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118844 и ролетка 1313/18 (5м.). Установено е, че при измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,230 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., като превишението е с 4,230 т.

За така установеното нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства МРРБ, е съставен АУАН №10109/20.05.2024 г., а въз основа на него е издадено и процесното НП.

Както бе посочено по-горе, тези обстоятелства не се оспорват от страните и не са налице оплаквания в касационната жалба, свързани с посочената фактология.

Правният спор се свежда до законосъобразността на изменението на обжалваното наказателно постановление от страна на Районен съд – гр. Левски в санкционната му част.

Съгласно чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване на ос, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нормата е бланкетна и препраща към Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В чл.7, ал.1, т.3, б. “б“ от Наредбата е предвидено, че сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 м. следва да бъде не повече от 24 т. В процесния случай е установено, че разстоянието между осите е 1,32 м., поради което приложима е б.“б“ на чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата. Сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е била 28,230 т., с което е надвишено максимално допустимото натоварване от 24 т. с 4,230 т.

Въззивният съд е приел, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като е на формално извършване, а освен това от събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Настоящият съдебен състав споделя доводите, че законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата – в приложимата й редакция към датата на извършване на нарушението, предвиждаща, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В конкретния случай по отношение на жалбоподателя с оспореното НП е наложена глоба в размер на 2000 лв., т.е. над средния размер, предвиден от закона. Този размер обаче е приет за незаконосъобразен от решаващия съд, който е счел, че изложените от страна на административнонаказващия орган мотиви, свързани с индивидуализация на санкцията за извършеното нарушение са незаконосъобразни.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тези съображения и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

За пълнота и с оглед конкретните оплаквания на касатора, съдът намира за нужно да посочи следното:

С разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН са определени критериите, свързани с индивидуализация на наказанието за извършено административно нарушение. Това са тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съобразно ал.3 на посочената разпоредба смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

В конкретния случай в оспореното НП са изложени мотиви по отношение размера на санкцията, които не са изцяло съобразени с посочените по-горе критерии. Този размер е обоснован от ответника с „предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи нарушения и с трайната тенденция на установяване на конкретни вредни последици от движението на претоварени тежкотоварни автомобили по републиканските пътища“, която според административнонаказващия орган е свързана с „причиняване на катастрофи вследствие на сериозни технически неизправности, свързани с претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и деформация и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи мерки“. Изложени са и съображения, че с оглед тенденцията на увеличаване на смъртните пътнотранспортни произшествия, контролните органи на пътя трябва да прилагат закона по такъв начин, че да предупреждават и превъзпитават нарушителите с цел строго спазване на законовите и подзаконовите нормативни актове, а като резултат за обществото – свеждане до минимум на пътнотранспортния травматизъм.

От изложеното е видно, че се касае за общи формулировки, несвързани с конкретното нарушение и личността на конкретния нарушител, а по-скоро с целите на генералната превенция по чл.12 от ЗАНН. Посочените обстоятелства не могат да се приемат като отегчаващи такива по отношение на конкретното деяние и деец. В същото време не са отчетени каквито и да е смекчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, в който смисъл е разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Обществената опасност на нарушението е обстоятелство, което се съобразява от законодателя при определяне на вида и размера на санкциите за конкретното нарушение. В настоящия случай с приложимата към датата на нарушението санкционна разпоредба е предвидено налагане на глоба със специални минимум и максимум, в пределите на които следва да се индивидуализира наказанието за конкретно извършеното нарушение и конкретния деец. Индивидуализацията на наказанието в тези предели следва да бъде извършено от административнонаказващия орган мотивирано и при съблюдаване на критериите, посочени в чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, един от които е тежестта, а не обществената опасност на нарушението, което в конкретния случай не е спазено.

Ето защо районния съд обосновано е извършил дължимата преценка за размера на санкцията, при което е достигнал до законосъобразния извод, че справедливото и пропорционално за процесното нарушение административно наказание е глоба в минималния предвиден от закона размер от 500 лв. Настоящият съдебен състав споделя мотивите от въззивния съдебен акт в тази насока и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Касационната жалба обаче се явява основателна по отношение присъдените от Районен съд – Левски разноски.

Съобразно чл.63д, ал.1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В конкретния случай с решението на Районен съд – гл. Левски не е отменено обжалваното наказателно постановление, а единствено е изменен размерът на наложената с него санкция. Ето защо за въззивния съд не са били налице предпоставките за присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. По тези съображения следва да бъде отменено Решение № 12 от 11.02.2026 г., постановено по АНД № 300/2025 г. в частта му, с която на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 923,56 евро.

С оглед частичната отмяна на оспорения съдебен акт, настоящият съдебен състав намира претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция за основателна. В полза на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер от 66.47 евро.

Разпечатката съдържа 43 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a371ea43-0795-4d8f-bd71-87614210f627