Решение № 4467 от 30.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4467

Хасково, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260700754 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. А. Ф., [държава], с [ЛНЧ], с адрес: [населено място], р-н Л., [улица], [адрес], против Решение № 2076/28.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на същата е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства може да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Изложила добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснала [държава], но те били неправилно възприети от него. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденката не е заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и тя не можела да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността й нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Твърдените от нея факти по време на интервюто пред ДАБ се потвърждавали с новото положение в [държава]. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 от Конвенцията държавата носела отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като съответният жалбоподател напуснал своята държава на произход.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. Оспорването се поддържа в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмен отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105400-2683/07.08.2024г. по описа на СДВНЧ – София (л.83) С. А. от [държава] е поискала закрила в Република България. С молба вх.№2402/13.08.2024г. (л.82), регистрирана в ДАБ с рег.№УП-33847/13.08.2024г., желанието за закрила е потвърдено.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-33847/13.08.2024г. (л.79), като е посочила имена С. (собствено) Ф. (бащино) А. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – а., родена на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., със същия постоянен адрес, без образование, професия – з., религия – м. с., [семейно положение], с представена л.к. №***/10.05.2004г. и семейна книжка №****. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята, сестрите, съпруга и децата на жалбоподателката. Самоличността на търсещата закрила е била установена чрез посочените документи о декларация с рег.№УП-33847/13.08.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.58).

Видно от Решение №2284/12.08.2024г. с рег.№УП-33847/13.08.2024г. (л.63), чужденката е била настанена в РПЦ – Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 13.08.2024г. към жалбоподателката е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП-33847/15.08.2024г. (л.56), началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№М-15056/26.09.2024г. (л.50), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в България на жалбоподателката, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 02.10.2024г. е било проведено интервю с търсещата закрила, като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№УП-33847/02.10.2024г. (л.46), с което й е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто жалбоподателката е заявила, че е родена в [населено място], обл. Д. А. където е живяла до напускането на родината си. [държава] напуснала в края на май 2024г. нелегално за [държава], където останала около два месеца. На територията на България влязла в началото на август 2024г. Заявявява, че има съпруг, пет сина и пет дъщери. Заявява че съпругът й е в [държава], но тя напуснала заради войната и липсата на условия за живот. Заявява, че там нямало ток и вода. Посочила още, че не е била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради религията или етноса си, не й е било казвано насилие и не била заплашвана или преследвана. Не участвала в политически партии или други организации.

С оспореното Решение №2076/28.02.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. Ф., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 17.03.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателката, като последната е била запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 25.03.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателката е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюираната, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут на лицето при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

От данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява председателят на ДАБ да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденката. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от нея факти и обстоятелства от личната й бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в [държава] и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Ето защо не се споделят твърденията за неспазване на чл.35 чл.36 от АПК, изразени в жалбата.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснала по собствена воля [държава] и не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ. Изтъкнатите в хода на административната процедура поводи за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви в коментираната насока не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Жалбоподателката не е заявила пред ДАБ спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната й на произход – [държава]. Не е била заплашвана и върху нея не е било оказвано насилие. Същата не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в [държава].

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3719829-d257-4ce1-b662-1c8965b0a28a