Решение № 2369 от 21.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2369 гр. Бургас, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120101560 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на М. Т. Г., ЕГН **********, живуща в гр. Б., против „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК 202167975, със седалище и адрес на управление в гр. П..

Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***/23.05.2023 г. за сумата от 1200 лв., която кредитополучателя- ищец е усвоил и се е задължил да върне на 9 месечни вноски, с ГПР 48,32%, при фиксиран лихвен процент от 40,08%.

Съобразно чл.6 за кредитополучателя било предвидено условие да предостави допълнително обезпечение- банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени изисквания, както и да подпише запис на заповед. Тези задължения следвало да се изпълнят в тридневен срок, като при неизпълнение на това задължение, кредитополучателя дължи на дружеството неустойка в размер на 1235,07 лв. месечно и се заплаща заедно с всяка месечна погасителна вноска по кредита.

Твърди се, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не съдържа посочване на всички разходи, включени в ГПР, нито методика на неговото формиране, като не включва въпросната неустойка, която съставлява скрито възнаграждение, с което се заобикаля и чл.19, ал.4 ЗПК.

Навеждат се и доводи за нищожност на клаузата на чл.8 от договора на самостоятелно основание поради противоречие с добрите нрави, тъй като неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение не е свързано пряко с 1 претърпяна вреда, което е в противовес с постановките на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

С оглед изложеното се моли да бъде приет сключения договор за недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 99,19 евро, съставляваща неоснователно получена извън главницата сума, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В хода на производството бе направено и прието изменение на претенцията, чрез увеличаването й до сумата от 303,71 евро.

В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответното дружество, с който не се оспорва сключването на договора; обстоятелството, че кредиторът не е включил в ГПР разход за неустойка, тъй като не счита, че това е разход по кредита, излагайки пространни мотиви за това. Оспорват се твърденията на ищеца, като се заявява, че съгласно чл.19 ЗПК не се включват в ГПР разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията по договора, какъвто разход съставлява неустойката. Твърди се, че е извършена оценка за кредитоспособност преди отпускането на кредита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че на 23.05.2023 г. между страните е сключен ***, с който на потребителя е предоставен заем в размер на 1200 лв. Видно от приложения екземпляр, срокът на договора е 9 месеца, ГПР е в размер на 48,32%, с фиксиран лихвен процент от 40,88%, дата на последно плащане- 25.02.2024 г.

Не се спори по делото и че в договора е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1235,07 лв. от страна на потребителя, в случай, че последният не изпълни задължението си да предостави обезпечение в срок до 3 дни от датата на сключване на договора, а именно банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия, както и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С оглед на така приетото съдът намира от правна страна следното:

Касае се за договор за потребителски кредит, почиващ на уредбата в Закона за потребителските кредити /ЗПК/. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, в това число и предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния 2 процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Ал.2 визира, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, а ал.3- че при изчисляването му не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай не е спорно по делото, че в процесният договор е посочен ГПР в размер на 48,32%, в който процент не е включена дължимата при неизпълнение неустойка. Видно от уговорките, залегнали в чл.6 и чл.8 от договора, задължението за плащането на неустойката отпада само при наличието на изключително трудно изпълними условия за предоставяне на обезпечение на кредита, и то осъществени в доста кратък срок- 3 дни.

В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл.

143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдържаща всякакви уговорки в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая става въпрос за клауза от типов договор за потребителски кредит. Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая с неустойката не се обезпечава вземането на кредитора и по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната функция на неустойката (арг. от чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД). В т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в 3 гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая самият характер на неустойката е извън посочените нейни функции. Както се посочи на практика не се обезпечава вземането на кредитора и целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя. С уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакваните вреди от неизпълнението на задължението за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение, което съставлява несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи (предвидено в чл.33 от ЗПК). В действителност по съществото си неустойката има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, заобикаляйки императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

На следващо място, както бе посочено по- горе, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От изложеното следва, че в ГПР задължително трябва да са описани всички разходи, които потребителят трябва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени само процентните стойности на ГПР в договора, поради което не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран този годишен процент на разходите. Предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната неустойка, то тя е с характер на възнаграждение и следва 4 да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Поставянето на кредитополучателят- потребител в неравностойно положение спрямо кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по кредита, се явява в директно противоречие с чл.3, § 1- в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и чл.4, касателно преценката за неравноправни клаузи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.