Решение № 364 от 22.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300500021 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивни жалби, подадени от ИВ. Н. Н., ЕГН **********, с вх.№276001/26.04.2021г. ; ЯН. Д. Л., ЕГН **********, с вх.

№276016/26.04.2021г.; Д.Ц. В. - Л., ЕГН ********** и Н. Д. Л., ЕГН **********, с вх.№276015/26.04.2021г. , против Решение №260960/ 25.03.2021г., постановено по гр. д.№ 9666/2019г. на Районен съд - Пловдив, с което е допуснато извършване на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на село Т., одобрени със Заповед РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село Т., общ. М., местност „Селски тирове“, площ от 27 585 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: четвърта, номер по предходен план 200110, при граници и съседи с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № ***, между: Д. Д. СТ., ЕГН

**********, К. Ц. ИВ., ЕГН **********, Т. К. ГР., ЕГН **********, Д. К.

ИВ., ЕГН **********, ИВ. Н. Н., ЕГН **********, Д. ЦВ. В., ЕГН

**********, Н. Д. Л., ЕГН ********** и ЯН. Д. Л., ЕГН **********, при квоти в съсобствеността: 69036/165222 идеални части за Д. Д. СТ.; по 23012/165222 идеални части за К. Ц. ИВ., Т. К. ГР. и Д. К. ИВ.; 13725/165222 идеални части за ИВ. Н. Н.; по 4572/165222 идеални части за Д. ЦВ. В., Н. Д.

Л. и ЯН. Д. Л..

Във въззивните жалби, идентични по своето съдържание, са релевирани 1 оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.От жалбоподателите са инвокирани оплаквания, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е уважил доказателствените им искания за задължаване на ищцовата страна да представи по делото в оригинал решение № 61 от 27.07.2007 г. на ОСЗГ-общ. М.,с необходимите реквизити-подписи на членовете на ОСЗГ, по силата на което 23012/27587 идеални части от процесния имот са възстановени в полза на наследниците на Т.М.К. , както и да представи по делото удостоверение за идентичост на лице с различни имена- Т.М.К. и Т.М.К.. Според жалбоподателите наличието или липсата на подписи върху решението на ОСЗГ, в качеството му на административен акт, е релевантно за неговата действителност и за правото на собственост на страните досежно процесния недвижим имот.Според жалбоподателите основната функция на съда е да установи действително кои лица имат право на делба, която норма е от обществен интерес и за спазването на която съда следи служебно.Допускането на делба между лица, които не са съсобственици на процесния имот би довело до незаконосъобразно съдебно решение и незаконосъобразно разместване на собствеността.В жалбата са развити и оплаквания за допуснати изчислителни грешки от районния съд при определяне на квотите на съделителите, като посочените многоцифрени числа не кореспондират с представените по делото доказателства.Искането до въззивния съд е да постанови законосъобразно решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни с правен интерес от обжалване и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството по делото е образувано по иск на Д. Д. СТ., ЕГН ********** , за делба на съсобственост недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на село Т., одобрени със Заповед РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село Т., общ. М., местност „Селски тирове“, площ от 27 585 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: четвърта, номер по предходен план 200110, при граници и съседи с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № ***.

Искът е предявен против наследниците на Т.М.К., бивш жител на село Т., роден на 15.03.1884 г., починал на 21.02.1974 г.,един от които е и ищецът,наред с К. Ц. ИВ., ЕГН **********, Т. К. ГР., ЕГН ********** , Д. К.

ИВ., ЕГН **********, и против наследниците на И. и Д. Л.и- ИВ. Н. Н., ЕГН **********, ЯН. Д. Л., ЕГН **********, Д.Ц. В. - Л., ЕГН ********** и Н. Д.

Л., ЕГН **********.

2

Според изложеното в исковата молба,съсобствеността е възникнала след проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ,по силата на която наследниците на Т.М.К. са придобили правото на собственост върху 23012/27587 идеални части от процесния недвижим имот, а наследниците на И. и Д. Л.и са придобили правото на собственост върху 4575/27587 идеални части от имота.

Представени са решенията на ОСЗГ-общ.М.,с които реституционната процедура е приключила- решение № 61 от 27.07.2007 г., постановено на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, с което са обезщетени наследниците на Т.М.К. чрез предоставяне в собственост на 23012/27587 идеални части от процесния недвижим имот и решение № 61 от 27.07.2007 г., постановено на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, с което са обезщетени наследниците на И. и Д. Л.и,чрез предоставяне в собственост на 4575/27587 идеални части от процесния недвижим имот.

В проведеното на 25.02.2021г. открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество , страните чрез техните пълномощници изрично са заявили пред първоинстанционния съд, че не си оспорват взаимно съсобствеността и молят да се допусне делба на имота при посочените в исковата молба квоти.

При тези доказателства РС-Пловдив е постановил своето решение, с което е допуснал да се извърши съдебна делба на имота между посочените погоре страни,като е определил квотите (правата) на всеки един от наследниците на Т.М.К. и на И. и Д. Л.и.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

Като коректив на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение , във въззивното производство от ищеца по спора са представени доказателства удостоверяващи идентичност на лице с различни именаТ.М.К. и Т.М.К., както и препис от решение № 61 от 27.07.2007 г., издадено от ОСЗГ-общ.М. , с изрично удостоверяване от издателя на административния акт, че същото е влязло в сила. Според чл. 27а, ал. 2 ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение по ал. 1 за обезщетяване със земеделска земя, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за правото на собственост върху имота.

Следователно от приетите по делото писмени доказателства е безспорно установено, че процесният недвижим имот е реституиран в съсобственост в нови граници в полза на страните, които са наследници на отделни наследодатели. В случая е налице съсобственост,възникнала по силата на административни актове,каквито са решенията на ОСЗГ- а не от наследяване,като не е налице и хипотезата на 345 от ГПК,тъй като тази съсобственост не е възникнала приживе на наследодателите на страните .

Тя,както бе посочено, е възникнала вследствие на реституционна процедура по ЗСПЗЗ,при което до делба следва да бъде допуснат целия имот,като се определят и делбените права на страните.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, израз на която е и Решение №25/26.02.2015г. по гр.д.№5232/2014г. на ВКС, 2 гр. отд. , 3 математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата, е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени дроби, чийто сбор е равен на единица. Тези изисквания към решението по допускане на делбата по отношение определяне правата на всеки от съделителите в съсобствеността се прилагат и от въззивния съд в случаите, когато предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение в частта за делбените квоти, тъй като при подадена дори от един от съсобствениците въззивна жалба се препятства влизане в сила на решението в тази част по отношение на всички съделители. Въззивният съд следва да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да отрази тези права чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица. Ако при тези изчисления прецени, че правата в съсобствеността не са определени правилно, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение в частта за квотите изцяло и да постанови друго, в което да отрази собствените си изводи чрез определяне квота в обикновена дроб на всяка от страните, между които е допусната делбата.

Тези изисквания към решението по допускане на делбата по отношение определяне правата на всеки от съделителите в съсобствеността не са спазени от първоинстанционния съд. Делбата е допусната между страните по делото при квоти, сборът от които не е равен, а е по – голям от единица :

(69036+23012+23012+23012+13725+4572+4572+4572)/165222=1,001761266659404.

Поради изложеното атакуваното решение на РС-Пловдив следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за определяне на правата в съсобствеността на делбения имот.

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че наследодателите Д. и И. Л.и, са починали съответно 1952г. и 1960г., като са оставили за единствен наследник своя син Н. Л.. Той е починал на 05.08. 2002 г., като е оставил за наследници: дъщеря ИВ. Н. Н., ЕГН ********** и син Д. Л., починал на 18.07.2008 г. Последният е оставил за наследници: съпруга - Д. ЦВ. В., ЕГН ********** и две деца - Н. Д. Л., ЕГН ********** и ЯН. Д. Л., ЕГН **********. Така квотите на наследниците на И. и Д. Л.и са следните: 3/6 идеални части (1/2 ид.ч.) за ИВ. Н. Н. и по 1/6 идеална част за Д. ЦВ. В., Н. Д. Л. и ЯН. Д. Л.. Или от притежаваните в резултат на земеделската реституция 4575/27587 идеални части от процесния имот, равняващи се на 27450/165522 идеални части , при разширяване на обикновената дроб с 6, с оглед посоченото по-горе математическо правило , наследниците на И. и Д. Л.и са придобили следните идеални части:

13725/165522 за ИВ. Н. Н. и по 4575/165522 за Д. ЦВ. В., Н. Д. Л. и ЯН. Д. Л., съответни на наследствените им квоти.

Т.М.К. е починал на 21.02.1974 г., като е оставил за единствен наследник своята дъщеря Т. С.а.Тя е починала на 23.10.2002 г., като е оставила за наследници: син - Д. Д. СТ., ЕГН ********** и дъщеря К. И.а, починала на 21.06. 2014 г. Последната е оставила за наследници: съпруг - К.

Ц. ИВ., ЕГН ********** и две деца - Т. К. ГР., ЕГН ********** и Д. К. ИВ., ЕГН **********, които са я наследили при равни права. Така квотите на наследниците на Т.М.К. са 3/6 идеални части (1/2 ид.ч.) за Д. Д. СТ. и по 1/6 идеална част за К. Ц. ИВ., Т. К. ГР. и Д. К. ИВ..

4

В хода на въззивното производство ответникът К. Ц. ИВ., ЕГН ********** е починал и е оставил за законни наследници двете си деца - Т.

К. ГР., ЕГН ********** и Д. К. ИВ., страни по делото . Настъпилото наследствено правоприемство следва да се отчете от съда при определяне на съделителите и техните квоти, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.4 ГПК и предвид постановени по чл.290 ГПК решение № 48/28.03.2014г., гр.д.14/12г., ВКС, ІІ г.о.; решение № 16/21.02.2014г., гр.д.4682/13г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 166/28.03.2011г., гр.д. 0 306/10г., ВКС, І г.о. На основание чл.5, ал.1 ЗН, делът на наследодателя К. Ц. ИВ., ЕГН ********** се разпределя по равно между децата му Т. К. ГР., ЕГН ********** и Д. К. ИВ., които получават освен наследената от майка си К. И.а по 1/6 ид. ч. , но и по 1/ 12 ид.ч по наследство от баща си, починал в хода на въззивното производство, поради което правата им в съсобствеността възлизат от по ¼ ид.ч. Или от притежаваните в резултат на земеделската реституция 23012/27 587 идеални части от процесния имот, равняващи се на 138072/165522 идеални части , при разширяване на обикновената дроб с 6, оглед посоченото по-горе математическо правило, наследниците на Т.К. са придобили следните идеални части: 69036/165522 за Д. Д. СТ. и по 34518/165522 за Т. К. ГР. и Д.