Акт № 2499 от 04.11.2026, Административен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2499

Разград, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛА РОБЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20267190700441 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Постъпила е жалба от А. Т. М. от [населено място], подадена чрез адв. Н. Х. от АК – Разград, против Ревизионен акт № Р-03001725004259-091-001/04.03.2026 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, в частта му, която е потвърдена с Решение № 69/20.05.2026 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП и с която в производство по чл. 122 – чл. 124а ДОПК на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2024 г. в размер на 158937 лв./81263.20 евро главница и 52116,28 лв./26646.64 евро лихва. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт в потвърдената част е незаконосъобразен, необоснован, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на приходните органи, че е придобил качеството на търговец и че доходите му от наем на земеделски земи са облагаеми. Твърди, че не е извършвал стопанска дейност, че не е имал място за такава, не е наемал персонал и обективно не би могъл да поддържа търговско предприятие поради ограниченото си присъствие в България. Сочи, че почти всички земеделски земи са закупени с лични средства преди повече от 20 години и придобиването им е дългосрочна инвестиция, като дългогодишното им притежаване без активни действия по препродажба доказва, че те представляват лично имущество, а не стока в търговския оборот. Прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизията по особения ред, тъй като счита, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Моли ревизионният акт да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.

Ответникът директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез гл. юрисконсулт Е. В., оспорва жалбата като неоснователна и поддържа съображенията, изложени в решението за потвърждаване на ревизионния акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001725004259-020-001/14.08.2025 г., изменена със заповеди № Р-03001725004259-020-002/24.11.2025 г. и № Р-03001725004259-020-003/23.01.2026 г., с обхват задължения за: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2024 г., 2. ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.12.2020 г. - 31.12.2024 г., 3. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода 01.12.2020 г. - 31.12.2024 г. и 4. Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода 01.12.2020 г. - 31.12.2024 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-03001725004259-091-002/09.02.2026 г., съставляващ неразделна част от оспорения Ревизионен акт № Р-03001725004259-091-001/04.03.2026 г.

С Решение № 69/20.05.2026 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна ревизионният акт е потвърден само в частта, в която по реда на чл. 122 – чл. 124а ДОПК на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, както следва: за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 21363.00 лв./10922.73 евро главница и 14493.45 лв./7410.38 евро лихва; за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 16645.00 лв./8510.45 евро главница и 9581.71 лв./4899.05 евро лихва; за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – 19893.00 лв./10171.13 евро главница и 9124.86 лв./4665.47 евро лихва; за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. – 29728.00 лв./15199.69 евро главница и 10409.82 лв./5322.46 евро лихва; за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. – 21577.00 лв./11032.14 евро главница и 4596.25 лв./2350.03 лихва; и за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. – 49731.00 лв./25427.06 евро главница и 3910.19 лв./1999.25 евро лихва.

Или общо дължим данък: 158937.00 лв./81263.20 евро главница и 52116.28 лв./26646.64 евро лихви.

Установени са следните факти, относими към оспорената част от ревизионния акт:

А. Т. М. е гражданин на Република България и на Република Турция. Има регистриран постоянен адрес в [населено място], обл. Р., [улица]. От 1989 г. живее в [населено място], РТурция. Пенсионер е от 2018 г.

Според органите по приходите А. Т. М. е регистрирал ЕТ „А. Т.“ с [ЕИК] /от 04.01.2022 г./, без дейност през ревизирания период. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза и общоизвестните обстоятелства, публикувани в регистрите, водени и поддържани от Агенцията по вписванията, в Търговския регистър не е вписан ЕТ „А. Т.“ с [ЕИК]. На 04.01.2022 г. е влязъл в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, като съгласно § 9 от Заключителните му разпоредби Агенцията по вписванията служебно преобразува ЕИК за земеделските производители, регистрирани по ЕГН, от 10-значния на 9-значен код по БУЛСТАТ. А. Т. М. е вписан в регистър БУЛСТАТ като земеделски производител с [ЕИК]. При проверка в системите на НАП вещото лице е установило, че са подавани данни за начало на дейност от 26.08.2005 г. и прекъсване на дейност от 01.01.2011 г. Не са декларирани доходи от дейност като земеделски производител. Не са установени счетоводни регистри. Няма данни лицето да е страна по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

А. Т. М. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, включително за ревизираните години от 2019 г. до 2024 г.

По данни от Службата по вписванията – Разград през периода 2002 г. – 2018 г. ревизираното лице е придобило земеделски земи чрез покупко-продажба, както следва: през 2018 г. - 6 поземлени имота, през 2005 г. - 2 поземлени имота, през 2003 г. - 98 поземлени имота, през 2002 г. - 81 поземлени имота, описани в табличен вид на стр. 18-22 от РД. През периода 2002 – 2005 г. е придобило имоти и чрез договори за замяна, описани в табличен вид на стр. 23 от РД.

При извършените насрещните проверки са представени договори за наем, допълнителни споразумения и анекси към тях, както и договор за отдаване на земеделска земя под аренда, съгласно които през ревизирания период А. Т. М. е отдавал земеделските си земи за временно и възмездно ползване на следните лица: „ДАНСИЯ 1“ ЕООД с [ЕИК], ЗП М. С. П. с [ЕИК], „БРАТ-Б“ ООД с [ЕИК], ЗП П. Д. П. с [ЕИК] и ЗП Е. М. Т..

За ползването на земеделските земи наемателите са плащали наемна цена/рента в определен размер за всяка стопанска година. Размерите на получените суми са установени от подадените справки по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 ЗДДФЛ с код 907 - Доходи, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, от извлеченията на банковите сметки на ревизираното лице в ЦКБ АД, от обясненията на наемателите и от представените от Е. М. Т. РКО за изплатени ренти в брой. Данните са обобщени в табличен вид на стр. 25 от РД и показват следните доходи от отдаване под наем на земеделски земи: за 2019 г. – 145 300 лв., за 2020 г. - 113 849.54 лв., за 2021 г. – 135 572.80 лв., за 2022 г. – 201 359.95 лв., за 2023 г. – 147 114.20 лв. и за 2024 г. в размер на 335 144.73 лв. Или общо 1 078 041.22 лв. за ревизирания период от 2019 г. до 2024 г.

В писмени обяснения А. М. посочва, че в миналото е имал търговска дейност, от която е придобил доходи и ги е инвестирал в България. Основните му източници на доходи през ревизирания период са от наеми, които били под облагаемия минимум за Турция и не били декларирани там. Освен земите, закупени в България, няма друга собственост.

Органите по приходите са приели, че през ревизирания период А. М. системно е отдавал под наем собствените си земеделски земи на едни и същи наематели. Структурирал е дейността си по търговски начин с цел формиране на печалба/доход - извършени са множество сделки по придобиване и отдаване под наем на земеделски земи, които сочат за системност на дейността и изключват инцидентния им характер. Дейността на физическото лице по придобиване и отдаване под наем на земеделски земи и получаване на постоянен и регулярен доход го определя като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон и получените от доходи от отдаване под наем на земеделските земи през периода 2019 г. - 2024 г. формират облагаем доход по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ.

С оглед на горното е прието наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК: т. 1 - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 – налице са данни за укрити доходи от търговска дейност; т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

С Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК № Р-03001725004259-113-001/23.01.2026 г., връчено по електронен път на 26.01.2026 г., ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2024 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 - 124а ДОПК и е предоставен 14-дневен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище.

С Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК № Р-03001725004259-139-001/23.01.2026 г., връчено по електронен път на 26.01.2026 г., ревизираното лице е уведомено, че определянето на задълженията за данъци ще се извърши чрез определените от закона начини и средства и са му разяснени правата и отговорностите в производството.

С изготвено ИПДПОЗЛ № Р-03001725004259-040-002/23.01.2026 г., връчено по електронен път на 26.01.2026 г., е изискано попълването на декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК за имуществено състояние за всяка от годините през периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2024 г. До приключване на ревизионното производство такива не са представени.

По реда на чл. 122-124а ДОПК е определена данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за получени доходи от ренти и осигурителен доход за дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице. Приходите са определени на база получените доходи от рента в брой и по банкови сметки.

Допълнителен приход и извършен разход са установени единствено за 2021 г. С Нотариален акт № 139, том 10/11.08.2021 г. А. М. и съпругата му Г. М. са продали на лицето Х. М. 1/4 от поземлен имот (или 499,25 кв.м.), пл.№ 178084, с площ 1997.00 кв.м., местност Рако поле, обл.Разград, общ. Цар Калоян, [населено място], за сумата от 300,00 лв. Имотът е бил закупен с нотариален акт № 17/08.10.2018 г., заедно с още три имота /ПИ с идентификатор *** с площ 5680.00 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ 12 486.00 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ 7294.00 кв.м./ с обща продажна цена 3800,00 лв. По реда на чл. 122-124а ДОПК е прието, че цената на придобиване на продадения недвижим имот с НА № 139, том 10/11.08.2021 г. се определя като общата продажна цена 3800,00 лв. се раздели на площта на всички закупени с НА № 17/08.10.2018г., определя се цената на 1 кв.м. и се умножава по площта на продадения недвижим имот - 1997,00 + 5680,00 + 12 486,00 +7294,00 = 27 457,00 кв.м. общо площ; цена на кв.м. = 3800,00 / 27 457,00 = 0,1383 лв./кв.м. цена на продадената 1/4 от ПИ = 0,1383 * (1997/4) = 0,1383 *499,25 = 69,05 лв. Отчетната стойност на продадения недвижим имот в размер на 69,05 лв. е отчетена като разход, а получената цена от продажбата на имота в размер на 300,00 лв. като приход.

След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК и на събраните доказателства са установени приходи, разходи, данъчна основа за облагане от стопанска дейност като ЕТ, дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и начислени лихви на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК, както следва:

Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a370042e-25b4-49d9-83d6-895b270ac596