Определение № 25426 от 13.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52940/2023
- Вид
- Определение № 25426
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 216, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25426 гр. С., 13.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110152940 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 13.01.2025 г., на ищеца Т. Д. П. срещу ответниците Й. Х. Б. и Г. П. В., с която са предявени претенции за осъждане на ответниците да платят на ищеца солидарно 2556,46 € (равностойност на 5000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода от месец март 2019 г. до 26.09.2023 г. от бездействието на ответниците да призоват и разпитат ищеца по образувана по негов сигнал преписка, водена като прокурорска преписка № ********* г. на Софийската районна прокуратура.
Ищецът твърди, че е в конфликт с много служители на 8 РУ на СДВР в С., като първият ответник бил назначен там като началник на отдел „Икономическа полиция“ през март 2019 г., като следвало да снеме показания на ищеца по преписка, която ищецът по-късно разбрал, че се води от Софийската районна прокуратура под № ********* г. Ищецът възразил сигналът му да се разследва в 8 РУ, тъй като имал конфликти, но първият ответник му обяснил, че е новоназначен и няма основания ищецът да се съмнява в него. Въпреки това в последствие не го разпитал и не го призовал, макар че имал указания от прокурор за това. Вторият ответник също следвало да изпълни указания да призове и разпита ищеца, но не го направил, като накрая преписката била прекратена. Ищецът претърпял вреди от това, че не може да защити правата си по сигнала, както и от загубена вяра в правосъдието и правоохранителната система.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Й. Х. Б., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е работил в 8 РУ на СДВР, като помни, че ищецът е имал преписки там, но твърди, че е изпълнил задълженията си по тях. Посочва, че ищецът има много преписки срещу служители в 8 РУ на СДВР и е водил и други дела срещу ответниците. Иска отхвърляне на иска.
В законоустановения срок (започнал да тече на 05.11.2025 г.) не е подаден отговор от ответника Г. П. В..
1
Съдът намира, че са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 216, ал. 3 ЗМВР във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; чл. 52 ЗЗД, и чл. 53 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; изискване на копия от двете преписки, посочени в исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на двамата ответници да отговарят лично на въпроси, тъй като същите не са необходими на този етап за правилно разрешаване на делото, а първият ответник е отговорил на зададените му въпроси в отговора на исковата молба.
Делото е разпределено на 28. състав на Софийския районен съд след отвод на съдията-докладчик от 159. състав, като в молбата си с вх. № 39567/09.02.2026 г. ищецът използва срещу тази съдия израза „дърта уруспийо“ и заявява, че се „отдала“ на мазен „курвалък“. Изразите са обективно обидни, нямат връзка с развитието на делото (свързани са с други оплаквания, които са по делото, и за които ищецът по никакъв начин не може да носи каквато и да е отговорност), и целят унижаване на личната чест на адресата си, като независимо към кого са употребени, те следва да водят до отговорност. Поради това на ищеца следва да се наложи глоба за обида на съда по чл. 89, т. 3 ГПК. Размерът на глобата следва да е над минималния, тъй като се употребяват два израза с грубо накърняваща личната чест конотация, и съдът намира, че следва да определи размера на 50 €.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 52940 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 30 септември 2026 г. от 16:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:
Предявени са субективно съединени при условията на солидарна отговорност искове за осъждане на полицейски служители да платят обезщетение за извършени от тях умишлени нарушения на служебните им задължения да съберат доказателства във връзка с престъпления чрез разпит на ищеца и призоваването му за такъв с правна квалификация чл. 216, ал. 3 ЗМВР във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; чл. 52 ЗЗД, и чл. 53 ЗЗД.
2
Исковете се уважават, ако съдът установи, че двамата ответници са имали задължение да разпитат свидетеля, като умишлено не са го изпълнили, в причинна връзка с което последният е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: задължение на ответниците (сезиране на полицията и разпределяне на сигнала на ответниците); знание на ответниците, че е следвало да го разпитат; причинна връзка между това, че не е разпитан, и изпитани от него негативни емоции.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установят: че са разпитали ответника, или че са го призовали на разпит и са направили разумни усилия да го разпитат.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения от съда достатъчен срок – до 4 септември 2026 г., като срокът не е преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК публично учреждение – 8 РУ на СДВР, да представи в двуседмичен срок от получаване на съобщението следните намиращи се у него документи: заверени преписи от досъдебните производства, по които са образувани прокурорски преписки №№ ********* г. и НЗ-7/2019 г. на Софийската районна прокуратура, като ако не са приключили – да се уведоми съдът да ги изиска от наблюдаващ прокурор.
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91 ГПК в размер до 153,39 €.
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците при неизпълнение!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищеца за задължаване на ответниците да се явят да дават отговори на въпроси.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Т. Д. П., че ако 3 нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].
НАЛАГА на основание чл. 89, т. 2 ГПК на Т. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“, **********, ГЛОБА за употребени в молба с вх. № 39567/09.02.2026 г. към съдия изрази „дърта уруспийо“ и „мазният курвалък, на който си се отдала“, в размер на 50 € (петдесет евро), които следва да се платят по бюджетната сметка на Софийския районен съд.
Определението не може да се обжалва, но в частта за глобата ищецът може да поиска изменението му от настоящия съд в едноседмичен срок от съобщението съгласно чл. 92, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4