Решение № 4325 от 02.12.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14588/2023
- Вид
- Решение № 4325
- Подписан
- 02.12.2024
- Състав
- Добрина Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- § 6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- § 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 64, ал.1 · Закон за общинската собственост
- § 42 · Закон за общинската собственост
- чл. 86 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 4325 гр. Варна, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. А. като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20233110114588 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК от И.
К. Я. срещу Община Аксаково, за приемане на установено в отношенията между страните, че ищеца е собственик на поземлен имот с идентификатор ****.206 по КК и КР на с.З., общ.Аксаково, обл.Варна, целият с площ от 822 кв.метра, при граници ПИ с идентификатори ****.205, ****.207, ****.286. ****, който е придобил по давност чрез владение, упражнявано от него в периода о т м.май 1995г. до настоящия момент, при твърдения за започване упражняване на фактическа власт, след като тогавашния кмет на с.
З. казал на ищеца, че този имот е безстопанствен.
Ищецът твърди, че през м.май на 1995г. със свой бизнес партньор са взели под наем от ПК У. гр. Аксаково бившата фурна на с.З., което е налагало често да отсяда при приятели, за да може да започва работа по-рано. Установил, че има празни места, за да може да закупи едно от местата. Провел е разговор с тогавашния кмет на с.З. - С.С., който му казал, че тези места са безстопанствени. Посочил му едно от местата и му казал, че може да се настани в него и да го стопанисва. Ищецът поставил в това място фургон, в който оставал да преспива, когато се налагало. На другата година, през пролетта, оградил мястото с фургона, изградил оранжерии, в които отглежда зеленчуци, в мястото съхранява амбалаж. Твърди се, че през всичките тези години обработва имота явно и несмущавано, със съзнанието, че го владее за себе си.
Ищецът излага, че през 1998г. в с.З. си закупува дворно място с къща в близост до мястото, което е започнал да владее от м.май 1995г., в което е направил оранжериите и отглежда зеленчуци за семейството си.
Твърди, че никой до настоящия момент не е смущавал владението му, нито е оспорвал правото му собственост. Пожелал да се снабди с констативен нотариален акт за имота по давност, но след направените справки в СГКК-Варна, а след това и в техническа служба Аксаково установил, че имотът е актуван с АЧОС №7221/30.12.2022г.
1
Оспорва съставения АЧОС №7221/30.12.2022г., като твърди, че същият е съставен без правно основание. Поради което счита, че Община Аксаково не е собственик на имота.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска.
Сочи, че Община Аксаково е станала собственик на процесния имот ех lege, по силата на правна норма с обнародването й в ДВ. бр.96/05.11.1999г. , съгласно §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /ДВ, бр.96/05.1 1.1999г./. До тогава, собственик на имота е била държавата, тъй като процесният имот не е бил частна собственост. За това свидетелстват и предходно съставения АДС № 1076/15.06.1987г. и представените по делото скици за процесния имот, в които е вписано лицето А.Е.Н. съгласно типов договор № 52/13.07.1988г., с който на последния е отстъпено право на строеж в държавния имот.
Оспорва към май 1995г. кмет на с.З., общ.Аксаково да е бил С.С..
Оспорва ищеца да е осъществил законно, постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена владение върху процесния имот.
Счита, че самият факт на съставяне на Акт за частна общинска собственост, удостоверяващ титул за собственост, сам по себе си „смущава" осъществяваното от ищеца владение. Счита, че от ищеца не е осъществявано владение, а единствено държание на процесния имот и то не за себе си, а за Общината. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът възразява, че имота не може да бъде придобит по давност, по повод сочения мораториум за придобИ.ето на държавни и общински имоти по давност.
Ищецът уточнява, че лицето С.С. не е заемало длъжността Кмет, а е станал Кмет в с.З. през 1995г.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С Акт № 7221/30.12.2022г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна дв.вх.р. 30, Община Аксаково е актувала ПИ с идентификатор ****.206 като частна общинска собственост, на основание 59,ал.1 от ЗОС.
С Акт № 1281/12.09.2008 г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна дв.вх.р. 26404 д 20792, Община Аксаково е актувала дворно място цялото с площ 780 кв.м. находящо се в с.З.,общ.Аксаково , УПИ V-общ. Кв.38, със заповеди №102/16.03.1933г. и №999/05.04.1933г. са одобрени кадастралния и регулационния план на с.З., като частна общинска собственост, на основание чл.2,ал.1,т.2 и чл.58,ал.1, и ал.5 от ЗОС, § 42 ПЗР на ЗОС.
Съставен е акт за държавна собственост №584/21.01.1998г. на осн.чл.71 и чл.68,ал.1 от ЗДС за земя-780 кв.м. с местонахождение Аксаково,н.м. З., кв.38,парц.V. Със Заповед № ДИ-09-7703-135 от 13.07.2009г. на ОУ гр.Варна е наредено отписване от актовите книги за недвижими имоти-частна дж.собственсот съгласно АДС №584/21.01.1998г. имот, представляващ дворно място с площ от 780 кв.м. съставляващ УПИ V в кв.38 по плана на с.З., общ.Аксаково.
Видно от удостоверение изх.№0800-675/26.02.2024г. на Община Аксаково се удостоверява, че С.С. не е заемал длъжност кмет/кметски наместник през 1995г. на с.З..
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:
През 1933г. План за улична регулация и дворищна регулация на с.З., община Аксаково. План за улична регулация е одобрен с Указ № 102/16.03.1933г. Заповед № 999/05.04.1933г.за дворищна регулация. В плановете на с. З. процесният имот попада в имот № 93, който е 2 частично отразен( незатворен). който е извън регулация.. Имот 93 е записан на И. М. без да е посочен документ. Няма данни за отчуждаване на част от имота.
Със Заповед №
1070/19.06.1987г. на Председателя на ОНС - Варна е изменен плана за улична регулация на с.
З.. Обособени са урегулирани поземлени имоти с № 1 до X в кв.38. Процесният имот е УПИ V- общ., кв.38 с площ 780кв.м За с. З. има влязла в сила кадастрапна карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 55/30.08.2001г.По кадастралната карта процесният имот е с идентификатор № ****.206 с площ 822кв.м. В момента е действаща кадастралната карта на с. Звездица, като процесният имот е с идентификатор № ****.206 и Плана за улична регулация, одобрен със Заповед № 1070/19.06.1987г. Поземлен имот с идентификатор ****.206 по КК и КР на с.З., общ.Аксаково. обл.Варна е идентичен с УПИ Vобщ., кв.38 по действащия КП на с. З.. изменен през 1987г. В разписния лист към Плана от 1933г. имот 93 е записан на И. М. без да е посочен документ. В разписния лист към Плана от 1987г. имот У ПИ V- общ., кв.38 е записан А.Е.Н. без да е посочен документ за собственост, а също е съставен Акт за общинска собственост. Имот с идентификатор ****.206 п о КК и КР на с.З., общ.Аксаково, обл.Варна е ограден с бетонови колове и поцинкована мрежа.
Имотът се обработва и има засадени овошки, които не са нови. В Приложение е направена извадка от плана за регулация от 1987г. на с. З.. УПИ V-общ., кв.38 е идентичен с поземлен имот с идентификатор № ****.206 по кадастралната карта. Няма документи, които да отразяват отчуждаването на процесния имот с идентификатор ****.206 или У ПИ V-общ., кв.38 по плана нас. З..
От показанията на разпитаната по искане на ищеца свидетел В.В.О. се установява, че И. Я. обработва порцесния имот от към 1995-6 година, преди това е било пустеещо място, през него минавали каруци. От едната страна имал някакво подобие на мрежа, пустеещо място. Ищецът го оградил в последствие с оградна мрежа от всички страни. От предна страна пак от мрежа, като с винкелова конструкция, като портичка, с катинар се заключва.
От там нататък започнал да го обработва. Има засети около 50 дръвчета, доста асмички по краищата, зеленчукова градина, която не е постоянна, оранжерийна конструкция има направена, в която се отглеждат зеленчуци. Стопанисвано място.
Свидетелят С. потвърждава, че за дворното място се грижи ищеца И. Я. повече от 30 години. Има трайни насаждения в него, дървета, лози, оранжерия има. Това място го знам от повече от 30 години. Когато свидетеля посетил това място за първи път, то било хавра.
Тогава никой не го обработвал. И. първата година не било оградено, след това го оградил с бетонови колчета, мрежа, отпред има порта. Ищецът работи в Германия от 3-4 години и се прибира в България периодично.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявената искова претенция:
Съобразно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във всеки момент от развитието на производството, е наличието на правен интерес. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца.
В качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на иска твърдения, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание осъществено давностно владение на спорния имот, настоящият състав приема, че за същите съществува правен 3 интерес от избраната форма на защита.
Същевременно, с оглед издаване на Акт № 7221/30.12.2022г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна дв.вх.р. 30, Община Аксаково и изрично заявеното от ответника в отговора оспорване на предявената искова претенция, съдът намира, че именно ответникът е пасивно процесуално легитимиран по предявената претенция.
Ето защо, настоящият състав приема, че предявеният иск е релeвиран при наличието на правен интерес, както от формата на защита, така и спрямо пасивно процесуално легитимирана страна, с оглед на което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79 от ЗС:
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗС, ищците носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото им на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно владение от м.май 1995г. до настоящия момент. Предмет на властническо установяване в производство е съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищците, което има за материален обект индивидуализирания недвижим имот – представляващ поземлен имот с идентификатор ****.206 по КК и КР на с.З., общ.Аксаково, обл.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-55/30.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, а ответникът следва да докаже, фактите които изключват това право.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост – способ за придобИ.е на право на собственост или ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право, след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобИ.ето по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Конституцията от 1971 г. в редакцията й до 1990 г. /отм/, в чл. 14 не урежда общинската собственост като отделен вид; уредена е само държавната общонародна собственост, която се стопанисва и управлява от народните съвети, кооперативната и на обществени организации и лична. След изменението през 1990 г. на чл. 14 от Конституцията от 1971 година, публикувано ДВ бр. 29 от 10.04.1990 г., в сила от 10.04.1990 г., /., отм., бр. 56 от 13.07.1991 година за първи път е предвидена възможността общините да притежават собственост, отделна от държавната. Съгласно изменения чл. 16 от тази Конституция, освен изброените обекти, общинска собственост са и обектите, определени със закон. Сега действащата Конституция в сила от 13.07.1991 година, като в нормата на чл. 140 изрично провъзгласява правото на Общините да притежава своя собственост, "която използва в интерес на териториалната общност". С § 6 от ЗМСМА от 17.09.1991 г. /ДВ бр. 77/1991 г. / е приета нова редакция на чл. 6 от ЗС, с която се провежда разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на които общината може да придобие правото на собственост. Съгласно чл. 6 от ЗС в тази му редакция, държавна собственост става имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост и имуществото, което тя придобие.