Решение № 527 от 14.11.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Видин, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320101438 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на Е. Н. Н. от ************* ,ЕГН ********** с която против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове с правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищеца посочва , че е назначен и работи на длъжност мл. инспектор при РУ на МВР гр. Видин ,преди повече от три години, като служебните си задължения изпълнява на 12-часови дежурства, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Излага че, ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР /отменена/ за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143, съответно превърнати в общ брой действително отработени часове. Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.

Твърди се, че по силата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014 г. /отменена/ за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на 1 отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Излага се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време-за съответното работно място.

Поддържа се, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и следващите на МВР липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. При липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Ищецът излага, че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Сочи се, че на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв./1.00 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период, но не и извънреден труд от нощен труд за исковия период, съобразно общия брой денонощни дежурства, положени от ищеца и преизчислени в действително отработени часове чрез превръщането им в дневен труд с коефициент 0.143.

Твърди се, че съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, от което следва, че при изчисляването на дължимото възнаграждение на ищеца за извънреден труд, следва да е съобразено и това увеличение.

Поддържа се, че за периода от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г. е полагал нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, не му е заплащано.

След допуснато изменение в претенцията се иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 965.39 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в 2 дневни с коефициент, равен на отношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за исков период, считано от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /13.07.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението,както и сумата в размер на 191.79 лева обезщетение за забава, представляваща общ сбор на законната лихва върху всяка една от неплатените главници за процесния период от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г. от падежа й до завеждането на исковата молба в съда.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин,като му е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд. Сочи се,че част от претендирания период,а именно от 02.08.2019 г. до 01.10.2019 г. е обхванат от решение по гр.д.№ 2207/2019 г. по описа на РС-Видин,което е потвърдено от ВдОС с решение по в.гр.д.№ 214/2020 г.,поради което претенцията за този период,поради настъпила СПН,е недопустима. Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се в отговора, че Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е отменена с Наредба № 8121з-592/2015 г. на МВР, считано от 01.04.2015 г. /ДВ, бр. 40/2015 г./ и въобще не е действала през процесния период. Излага се, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно от къде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015 г. и Наредба № 8121з776/2016 г. е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Също така се сочи, че с измененията на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, обнародвани в ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. изрично е уредена нормална продължителност на нощното работно време от 8 часа, което води до коефициент 1. Ответникът счита, че напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното 3 работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в Наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. Поддържа се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период в чл. 187 от ЗМВР, в горепосочените наредби, а и в заповеди № 8121з- 791/28.10.2014г., № 8121з-1429/23.11.2017 г. и № 8121з-156/05.02.2020 г., издадени от министъра на вътрешните работи изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00 и 6.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. /1.00 лв. в заповед № 156/05.02.2020 г./, т.е. ответникът счита, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

При данните по делото е безспорно,че през периода от 02.08.2019 г. до 31.12.2020 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника,като полицай.

Видно от решение по гр.д.№ 2207/2019 г. по описа на РС-Видин, потвърдено от ВдОС с решение по в.гр.д.№ 214/2020 г., е че между същите е водено дело с идентичен предмет,като ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 528.44 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 01.10.2018 г.-01.10.2019 г.,получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен от нощен труд.

Решението по гр.д.№2207/2019 г. е влязло в сила и в тази връзка възниква „сила на пресъдено нещо“ ,като по този начин се придава на съдебно установеното правно положение определеност и безспорност / съгласно чл.

298, ал.1, ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание/. Влязлото в сила решение се ползва с изпълнителна сила и непререшаемост на спора,като задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на съдебно установеното или отреченото право, вкл. до правната му квалификация и до неговия размер.

При това положение претенцията по настоящето делото ,в частта на периода от 02.08.2019 до 01.10.2019 г.,се явява недопустима.

Този факт е съобразен от вещото лице ,като при изчисленията си началната дата на исковия период е 02.10.2019 г..

Размера на исковата претенция е изменен по молба на ищеца и съвпада с този заключението на вещото лице,при което положение не е необходимо 4 произнасяне, с отхвърлителен диспозитив ,относно периода 02.08.2019 до 01.10.2019 г.,тъй като същия не е включен при изчисляване на дължимата сума.

По възражението,че е допусната фактическа грешка при посочването на периода в Решението по гр.д.№2207/2019 г.,съдът не следва да взима отношение ,тъй като установяването на такава е предмет на друго производство,а не на настоящето ,а и както се посочи по-горе цитираното решението се ползва със СПН .

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът на отработените часове нощен труд от ищеца през периода от 02.10.2019 г. до 31.12.2020 г. съобразно общия брой на отработените от него дежурства в този период е 784 ч. нощен труд, а размерът на действително положения „извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания период, съобразно общия брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени с коефициент 1.143 е 112 ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлиза на 965.39 лв., а размерът на обезщетението за забава, считано от момента на възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на иска възлиза на 191.79 лв..

Отделно ,в заключението си вещото лице е посочило, че за периода от 02.10.2019 г. до 11.07.2020 г., ищецът е изработил 480 часа нощен труд.