Решение № 13151 от 04.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13151 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110129613 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д. В. Д. и Л. К. И. срещу М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. кумулативно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при равни квоти – по ½ идеална част от реална част с площ от 56 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: /адрес/, с площ от 636 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, с категория на земята: 6, граници на реалната част по КККР, както следва: от изток – поземлен имот с идентификатор ***, от юг и югозапад – поземлен имот с идентификатор ***, от северозапад – поземлен имот с идентификатор ***, от север – ***, на основание давностно владение и за предаване на владението върху същата, кумулативно съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградената от ответниците ограда – оградна мрежа с метални колове, ограждаща реалната част с площ от 56 кв.м., както и искане по чл.

537, ал. 2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост № 173, том CLXVI, дело № 50967/2020 г. на Службата по вписванията – София.

Ищците твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба от 2003 г., обективиран в Нотариален акт № 79, том LLLXXVдело № 40955/2003 г. на Службата по вписваниятаСофия ищецът Д. В. Д. придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Герман, Столична община, прехвърлен от неговите родители. Със същия договор последните си запазили правото на ползване върху продадения имот. Поддържа се, че последните придобили чрез покупка през 1988 г. собствеността върху поземлен имот – УПИ I-649 по плана на град София, местност – село Герман, съгласно Нотариален акт № 126, том XXVII дело № 4533/1988 г., образуван от имот с пл. № 649. След изменение на регулационния план от УПИ I-649 се формират два имота- УПИ I-637 и УПИ I-637, като през 2003 г. на ищеца бил прехвърлен един от двата 1 имота, конкретно УПИ I-637. Заявява се, че така придобития от него имот е нанесен в КККР като поземлен имот с идентификатор ***, като още при прехвърлянето му през 2003 г. е ограден и границите му не са променяни. Ищците Д. Д. и Л. И. твърдят, че реална част от този имот с площ от 56 кв.м. понастоящем погрешно е отразена в КККР като част от съседен имот – поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Герман, район Панчарево, местност „Тодорова круша“ – друг вид земеделска земя с площ от 636 кв. м., собственост на ответниците. Поддържа се, че тази реална част понастоящем е със следните граници: от изток ПИ с идентификатор ***; от юг и югозапад: ПИ с идентификатор ***; от северозапад: ПИ с идентификатор 14831.65012113 и от север ПИ с идентификатор ***. Ищците посочват, че тази реална част се явява част от площта на УПИ I-637, понастоящем поземлен имот с идентификатор ***.

Последната е ползвана и владяна от тях именно като част от площта на този имот – от ищеца Д. от 2003 г., а от неговата майка – ищцата Л. И. от 1988 г. заедно със съпруга си от 1988 г. до 29.12.2003 г. Считано от този момент И. владее и полза тази част заедно със сина си – ищеца Д. при равни квоти. Поддържа се, че върху спорната реална част от семейството на ищците са изградени, съществуват от около 25 години и се ползват работилница и помещения за животни. Излага се, че още от придобИ.е на имота през 1988 г. от бащата на ищеца Д. и съпруг на ищцата И. била изградена оградата между имота и съседният такъв по начин, че спорната реална част била включена в имота на ищците. Посочва се, че ответниците М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. предявяват самостоятелни претенции върху реалната част с площ от 56 кв.м., легитимирайки се като носители на права с Нотариален акт за собственост № 173, том CLXVI, дело № 50967/2020 г. на Службата по вписванията – София с твърдения, че са придобили последната като част от площта на имот с идентификатор ***. Излага се, че през месец декември 2022 г. ответниците започнали да разрушават съществуваща ограда между този имот и имот на ищеца Д., като заградили изцяло спорната реална част от 56 кв.м. като част от своя имот посредством изграждане на метални колове и оградна мрежа, с което лишили ищците от владението на последните. В исковата молба се излага, че М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. не са владели тази реална част, тъй като последната винаги е била част от площта на имота на ищеца, а преди това на родителите му, като при съставянето на КНА са ползвали погрешното отразяване на границите между имотите в КККР. С тези съображения ищците обосновават правния си интерес от търсената искова защита и отправят искане за уважаване на исковите претенции чрез признаването им за собственици на процесната реална част с площ от 56 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:

/адрес/, с площ от 636 кв.м., по силата на давностно владение, при равни квоти – по ½ ид. част и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху същата, както и да премахнат изградената от тях ограда от метални колове и оградна мрежа. Наред с това и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отправя искане за отмяна на КНА, издаден в полза на ответниците. Претендират се разноски.

В депозиран по делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците М. И.

Г., Г. И. Г. и М. И. С., чрез пълномощника си адв. Д., оспорват исковите претенции като неоснователни. Оспорват ищците да са собственици на процесната реална част от 56 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:

/адрес/, с площ от 636 кв.м. на основание изтекла придобивна давност. Оспорват Д. Д. и Л.

И. да са вледели тази част. Посочват, че последната винаги се е намирала в границите на поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, което обстоятелство е удостоверено в оспорения констативен нотариален акт от 2020 г. Твърдят, че този поземлен имот е закупен от наследодателя на ответниците – Г. М.К. на 28.03.1953 г. и владян от него до смъртта му през 1990 г., използван до 2008 г. за отглеждане на 2 селскостопански животни – едър рогат добитък, а оттогава до настоящия момент като градина. М. И. Г., Г. И. Г. и М. И. С. също владели имота заедно със своя наследодател и лично след неговата смърт. В отговора се поддържа, че след извършена съдебна делба по гр. дело № 2715/1960 г. на Софийски народен съд на дворно място с площ от 3 000 кв.м., в която като съделители участвали лицата Л. М.К. (праводател на ищците) и Г. М.К. (праводател на ответниците) били обособени парцели, като парцелите, поставени в дял на праводателите на страните били съседни. Поддържа се, че оградата между имота на ищците и имота на ответниците на място е поставена през 60-те години на миналия век – след извършване на съдебната делба и не е променяна през годините. Посочва се, че след извършено през 2021 г. трасиране на имота си – поземлен имот с идентификатор ***, в присъствието на ищците съществуващата ограда била заменена с оградна мрежа с метални колове – поради износването и изпокъсването й на места. В отговора се оспорват твърденията на ищците, че ответниците са разрушили съществуващата масивна ограда от бетон и тухли. Твърдят, че масивна ограда от бетон и тухли никога не е съществувала. Оспорват също в процесната реална част да са изградени работилница и помещения за животни. Излагат също, че тази реална част винаги е била в границите на владения от ответниците имот с идентификатор ***. Оспорват твърдението на ищците за допусната грешка в кадастралната карта чрез неправилно отразяване на границите на имота на ищците с идентификатор ***. Считат, че съществуващата на място ограда между двата имота съвпада с кадастрално заснетата граница и с регулационната линия на УПИ I-637 от кв. 11 и не попада в имота на ищеца. В отговора на исковата молба се оспорва възможността за придобИ.е на спорната реална част от ищците по давност, предвид забраната, следваща от чл. 200 ЗУТ.

Намират за неприложимо изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца Д. В. Д., е урегулиран, което прави недопустимо присъединяването към него на реална част от неурегулиран имот, какъвто е поземлен имот с идентификатор ***. Ето защо, ищците не са придобили собствеността върху реалната част с площ от 56 кв.м. на основание твърдения способ. С тези доводи ответниците отправят искане исковата претенция да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 108 ЗС:

Съгласно посочената разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Ревандикационният иск е иск на невладеещият собственик срещу владеещия несобственик на имота. Касае се за петиторен иск, насочен към защита на правото на невладеещия собственик, който не притежава фактическото владение върху собствената си вещ, да претендира от лицето, което без да има собственост или право на владение, упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението и да му предаде вещта.

Искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.

За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението – в т. см. задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Следователно, уважаването на предявените ревандикационни искове е обусловено от 3 установяване от ищците, при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни предпоставки: че са придобили процесната реална част от поземлен имот с идентификатор *** на твърдяното правно основание – по давностно владение и конкретно – изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато), съответно чрез присъединяване на владението на своите праводатели (по отношение на ищеца Д.) при равни квоти, че тази реална част погрешно е отразена в КККР като част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на /адрес/, одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, вместо като част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР; че тази реална част фактически се владее от ответниците, и статута на имот *** към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност.

В тежест на ответниците е да опровергаят изложените от ищците твърдения, респ. да установят възраженията за придобИ.е на спорната реална част от имота като част от имот с идентификатор *** по КККР и по силата на давностно владение, както и статута на имота си към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с протоколно определение от 07.07.1960 г., постановено по дело № 2715/1960 г. по описа на Софийски народен съд е одоборена постигната спогодба между страните Г.