Решение № 60 от 19.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000085 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 88 от 29.03.2024 година, постановено по търг. дело № 443/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ АД, ЕИК 825339653, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Фердинадова“ 32, ет. 1, офис 3, представлявано от изпълнителния директор Иван Димов Димов, е осъдено да заплати на Г.

А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: град П. по сметка **** договорна неустойка за забава в размер на сумата от 50 400 лева за периода от 26.07.2022 година до 26.06.2023 година, дължима по споразумение от 03.10.2013 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.06.2023 година до окончателното изплащане, както и сумата от 6 718 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ АД, ЕИК 825339653, чрез адв. Й. П. - БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Фердинандова“ № 32, ет. 1, с която същото се обжалва като неправилно. Оспорват се изводите на съда, че направените с отговора на исковата молба възражения са преклудирани. Според страната, всички нейни аргументи следвало да бъдат обследвани, тъй като за присъждането на неустойка следвало да е налице конкретната форма на неизпълнение, за която тя била уговорена и за която съдът следвало да направи самостоятелна преценка. Според въззивника, сочените в мотивите на обжалваното решение съдебни дела не били формирали сила на пресъдено нещо спрямо настоящия спор. Предмет на решението по гражд. дело № 9208/2015 година по описа на Районен съд - Пловдив била друга неустоечна хипотеза, уредена в чл. 4 от споразумението между страните, изискуема при настъпването на различни 1 предпоставки, срокове, механизъм, размери и период на начисляване. С решение № 967 от 16.07.2017 година по гражд. дело № 324/2017 година по описа на Окръжен съд - Пловдив пък въззивното дружество било осъдено да заплати неустойки за неизпълнение. В обжалваното с настоящата въззивна жалба решение, обаче не се сочело за кое главно просрочено задължение се начислява присъдената неустойка за забава. Твърди се, че задължението е погасено по давност, поради което претендираното акцесорно задължение за неустойка е недължимо. Навеждат се аргументи, че уговарянето на неустойка за забава при констатирано от страните пълно неизпълнение било без правно основание. Хипотеза на пълно неизпълнение, обаче не била уредена, а не били ангажирани доказателства за претърпени вреди с оглед евентуално обезщетение за претърпени вреди по общия ред.

Във въззивната жалба се твърди също, че неправилно било отхвърлено възражението на въззивника за неизправност на насрещната страна. Дължимата от купувача престация не била осъществена, тъй като посоченото правно основание за престираните парични средства било „договор за заем“, а не плащане на продажна цена. Поддържа се направеното в първата инстанция възражение за погасяване на главния дълг, а оттам и на акцесорните претенции.

Оспорва се извода на съда, че въззивникът е изпаднал в забава от 31.12.2015 година и се аргументира, че изискуемостта на задължението на строителя е настъпила на 31.12.2008 година. Този въпрос бил решен със сила на пресъдено нещо по влезлите в сила решение № 967 от 16.07.2017 година по гражд. дело № 324/2017 година на Окръжен съд - Пловдив и решение № 1485 от 18.11.2016 година по гражд. дело № 1041/2016 година на Окръжен съд Пловдив. Датата 31.12.2015 година била релевантна единствено за определяне на размера на дължимите неустойки и следвало да се тълкува само във връзка с чл. 4 от споразумението между страните. Навеждат се аргументи, че в противен случай не би възникнало вземане за неустойка за периода от 31.12.2008 година до 31.12.2015 година по цитираните дела, каквато неустойка не се спори, че била присъдена и изплатена на купувача.

Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на ново, с което ищцовите претенции се отхвърлят.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: град П. чрез адв.В. Т. - АК - Пловдив, с адрес за връчване: град Пловдив, ул. „Опълченска“ № 4, ет. 2, в който се поддържа, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея решение - законосъобразно, правилно и обосновано. Според страната, съдът изследвал в пълнота вида на спорното по делото право, водените между страните множество правни спорове и присъдените до момента неустойки за неизпълнение, както и обсъдил приетите по делото доказателства. Правилно приел също така, че формираната сила на пресъдено нещо е преклудирала всички факти, осъществили се до влизане в сила на решение № 180 от 19.07.2022 година по търг. дело № 110/2022 година по описа на Окръжен съд Бургас, както и възраженията, основани на тези факти, а именно - възраженията за неизпълнение задължението на физическото лице за заплащане на цената, възражението за нищожност на клаузата по чл. 3 поради противоречие с добрите нрави, за прекомерност на неустойката, наличието на форсмажорни обстоятелства, недобросъвестност на кредитора и 2 за неполагане на грижата на добър стопанин от негова страна. Същите били и изцяло неоснователни, като се препраща към аргументите на страната, изложени в подадените пред първоинстанционния съд допълнителна искова молба и писмена защита. Оспорва се оплакването на въззивника за неизправност на ищеца и се навеждат доводи за изцяло заплатени шест вноски от уговорената цена, частично изплатена седма вноска и погасяване на остатъка от задължението с извършеното със споразумението от 03.10.2013 година извънсъдебно прихващане. Поддържа се, че същото има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, с която страните са уредили доброволно отношенията си във връзка със сключения на 21.03.2008 година предварителен договор и за да избегнат евентуални съдебни спорове са уредили спора във връзка с вредите - настъпили към момента на сключването му и бъдещи, запазвайки договорната си връзка и давайки възможност на въззивника да изпълни - да завърши и предаде обектите до 30.12.2015 година. Според въззиваемия, обстоятелството, че с постановените между страните съдебни решения е присъждана неустойка за периоди, предхождащи посочената дата не налага различно тълкуване, а в сключеното споразумение имало три отделни неустоечни клаузи за различни периоди на забава, в това число и за период преди сключване на споразумението. По отношение възражението за изтекла погасителна давност на задължението на дружеството за строителство се сочи, че датата 30.12.2015 година е приета за падеж за изпълнение на главното задължение в две преюдициални за спора съдебни решения, едното влязло в законна сила.

Моли се за отхвърляне на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал по делото, че страните са обвързани от договор със смесен характер - същият съдържа елементи на договор за изработка /в частта, според която строителят се задължава да изгради определена сграда/обект, както и на предварителен договор за покупко-продажба - относно обещанието на строителя да прехвърли на купувача правото на собственост върху вече построения недвижим имот, респективно - задължението на купувача да го придобие за цената и при условията, договорени между страните/, сключен на 21.03.2008 година. По силата на същия ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху изчерпателно описаните в чл. 1 от същия недвижими имоти срещу заплащане на сумата от 1 669 000 лева с включен ДДС. В чл. 3, ал. 5 е регламентирано задължението на продавача да изпълни строителството 3 на сградата, съответно на обектите, които се продават в срок до 31.12.2008 година, изцяло завършени. В ал. 6 на същата норма е постигнато съгласие строително-монтажните работи да бъдат извършени от него съгласно утвърдените по съответния ред проекти, като обектите бъдат предадени в описаната на това място степен на завършеност. В чл. 5, ал. 2 от процесното писмено съглашение е уговорен начина на плащане на дължимата, посочена погоре продажна цена, а именно на седем вноски, първата от които в размер на 280 000 лева платена при подписването му; останалите пет в размер на по 250 000 лева и шестата в размер на 139 000 лева - в срок до конкретно посочени дати, съответно снабдяване с определени актове.

С четири нотариални акта, а именно №№ *** всички на нотариус с рег. № * на НК с район на действие Пловдивския районен съд правото на собственост по отношение на процесните имоти, предмет на предварителния договор е било прехвърлено от продавача на купувача в степен на завършеност „груб строеж“.

На 03.10.2013 година страните по делото и такива по предварителния договор са подписали споразумение, в което се съдържа изрично изявление, че към момента на изготвянето му ответникът не е изпълнил в уговорения в предварителния договор срок задължението си да предаде на ищеца обектите, негов предмет, в изцяло завършен вид. За обезщетяване вредите от забавеното изпълнение продавачът се е задължил да заплати на купувача неустойка в размер на сумата от 216 000 лева. С разглежданото споразумение страните са извършили прихващане на задължението на ищеца към ответника в размер на 85 000 лева за продажна цена срещу задължението на последния към ищеца в размер на горната сума от 216 000 лева, при което положение задълженията на ищеца, произходящи от предварителния договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти са изцяло погасени; ответникът остава задължен към него със сумата от 131 000 лева. В т. 3 е инкорпорирано съгласието на страните за изменение на чл. 3, ал. 5 от предварителния договор, като срокът за пълното изпълнение на задължението на ответника за завършване строителството на процесните обекти е променен и е до 30.12.2015 година. Ако строителството на сградата, съответно на обектите не бъде завършено в този срок, то тогава продавачът-строител дължи на ищеца неустойка за забава в размер на 150 лева - за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016 година; същият му дължи и неустойка в размер на по 5 000 лева месечно от 03.10.2013 година за всеки просрочен месец, но не по-късно от 31.12.2015 година, представляваща дължимото му обезщетение за вреди, породени от забавено изпълнение на задължението му да завърши обектите по предварителния договор от 2008 година.

Видно от удостоверение, издадено от главния архитект на Община Пловдив от 13.03.2020 година, обектите, предмет на предварителния договор са изпълнени на фаза „груб строеж“. В този смисъл са и констатациите в констативния протокол от същата дата, подписан от служители на общината.

Не е спорно между страните, че между тях са водени множество производства и поспециално 15 на брой. В рамките на образуваното гражданско дело № 324/2017 година по 4 описа на Пловдивския окръжен съд ответникът в настоящото производство е осъден да заплати на ищеца в същото сумата от 131 000 лева, имаща своето основание за дължимост в споразумението от 03.10.2013 година, както и сумата от 60 300 лева, дължима отново на основание посоченото споразумение и представляваща неустойка за неизпълнение задължението му да завърши и предаде обектите в уговорения в същото и предварителния договор срок за периода от 01.01.2016 година до 06.02.2017 година. По другите производства, последното от които под № 333/2022 година по описа на Бургаския окръжен съд, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца неустойка с така посочено по-горе основание до 25.07.2022 година. С решението по търговско дело № 117/2021 година по описа на Бургаския окръжен съд ответникът, освен за неустойка за периода от 11.08.2020 година до 21.12.2020 година, е бил осъден да извърши СМР съгласно уговореното в сключените между страните договор от 21.03.2008 година и споразумение от 03.10.2013 година.