Решение № 202 от 18.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Кърджали, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200807 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № ****, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. на „Златна ТракияХарманли“ЕООД- Харманли с ЕИК 201077667 за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр.чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ.

Жалбоподателят чрез адвокат счита обжалваният електронен фиш за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени изцяло електронния фиш като им се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което моли съда да потвърди електронния фиш, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. От юрисконсулт е постъпила писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш.

Излага съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна 1 дирекция на МВР- Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 02.09.2025г. в периода от 12.10ч. до 17.10ч. в гр.Кърджали на бул.България до завод „****“ от фирма „****“ към завод „****“ се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ ****. Същият бил позициониран на бул.България до завод „****“ в гр.Кърджали, където ограничението на скоростта е от 50 км/ч. за населено място. В 13.11 часа на 02.09.2025г. бил заснет товарен автомобил марка „*******************“ с рег.№ ****. При обработване на информацията от заснемането бил проверен статуса на моторното превозно средство, при което било установено нарушение на Кодекса за застраховането.

По този повод бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя „Златна Тракия- Харманли“ЕООД- Харманли в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС, било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр.чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства- снимка № **** от 02.09.2025г.; Справка в Гаранционен фон към 02.09.2025г.- 2 броя; Първоначална регистрация, видно от която собственик на товарен автомобил марка „*******************“ с рег.№ **** е жалбоподателя „Златна Тракия- Харманли“ЕООД- Харманли;

Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата рег.№ **** от 03.09.2025г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ****; Протокол от проверка № ****/ 06.03.2025г.; както и другите писмени доказателства по делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи 2 следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и се приема, че е в законоустановения срок по чл.189 ал.8 от ЗДвП, тъй като няма данни кога точно е връчен обжалвания акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр.чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от юридическо лице се санкционира от нормата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ с имуществена санкция от 2000 лева. С ал.4 на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. В конкретният случай наказващият орган с описанието, което е направил на обстоятелствата в обжалвания електронен фиш, по никакъв начин не отговаря на фактическия състав на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Това е така, тъй като не може да се отъждестви изпълнителното деяние с посоченото във фиша административно нарушение. Не става ясно какво точно нарушение на Кодекса за застраховането е установено. Това изписване на обстоятелствата на нарушението препятства и възможността за проверка възникнало ли е някакво задължение за жалбоподателя, кога и на какво основание. От изложеното следва извода, че е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и приложената санкционна разпоредба, което пречи на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява.

Недопустимо е едва при изписването на правната квалификация на деянието да се правят изводи за фактите на извършеното нарушение. По този начин наказващият орган е ограничил в съществена степен и правото му на защита, което от своя страна води до отмяна на обжалвания електронен фиш, приравнен на наказателно постановление, като незаконосъобразно.

3

От повереника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в производството пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно и същото е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес при интерес от 1000 до 10000лв., възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв., като делото не представлява фактическа и правна сложност. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата и с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и 4 обоснован). Затова и не следва да бъде намаляван. Освен това по делото има и разноски за държавна такса в размер на 8лв., която също следва да се поеме от наказващия орган. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № ****, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. на „Златна ТракияХарманли“ЕООД- Харманли с ЕИК 201077667 за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр.чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР-Кърджали да заплати на „Златна ТракияХарманли“ЕООД- Харманли с ЕИК 201077667 със седалище и адрес на управление гр.Харманли ул.Александър Стамболийски № 11 ет.4 ап.29, сумата от 508,00лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса за препис на жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5