Решение № 1253 от 27.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330204546 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

001031/21.10.2022г., издадено от

Директор на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛНИЕ към

АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с което на Р. Г. Р. е наложена глоба в размер на 1800 лева.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП се и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за недопустимост, респективно неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

1

Първият спорен по делото въпрос е относно допустимостта на жалбата.

Не е спорно по делото, че НП е формално отбелязано като връчено по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН и като влязло в сила.

Жалбоподателят оспорва редовността на връчването по чл. 58, ал.2 ЗАНН.

Съгласно посочената норма: „Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.“ За да извърши надлежната проверка, от състава бе изготвена служебна справка в ЕИСС за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, от която е видно, че същият има:

-вписан постоянен адрес в гр. С. З., ул. „Л. К.“ № *;

-вписан настоящ адрес в гр.С. З., ул. „Х. Д. А.“ № *.

За да приеме, че е налице редовно връчване по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН, въззиваемата страна се позовава на три обратни разписки за безуспешно връчване на НП чрез пощенски оператор.

Първите две отразяват безуспешно връчване на ирелевантен адрес в село Преславен.

Третата, обаче установява опит за връчване на актуалния настоящ адрес на лицето. Видно от разписката, пратката е върната като непотърсена.

Съгласно трайната съдебна практика е възможно да се приеме, че НП е редовно връчено по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН, ако пратката е върната като непотърсена, ако са спазени условията на закона за пощенските услуги.

Съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 - 3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията:

„препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило 2 пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.“

Анализът на цитираните разпоредби обосновава извод, че препоръчана пратка с известие за доставяне може да бъде върната от пощенски оператор с формалната причина "непотърсена", при съобразяване на посочените правила и когато получателят не се е явил при пощенския оператор да получи пратката си в предоставения му най-малко 20-дневен срок и при наймалко две отправени служебни известия за това.

Така решение на Административен съд-Пловдив по КАНД № 20247180700779 / 2024, Решение № 2387/19.12.2023 г. на Административен съд - Пловдив, XXIV – ти касационен състав, КНАХД № 1066 по описа за 2023 г., Определение № 515 от 05.03.2015 г. по н. д. № 509/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1462/01.08.2023 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, к.а.н.д № 1238 по описа на съда за 2023 г., Решение № 946/22.05.2023 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав, КАНД № 219, по описа на съда за 2023г., Решение №938/22.5.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXIV състав, КАНД № 742 / 2023г.

Видно от отбелязванията върху процесните плик и обратна разписка посочените условия не са спазени.

Посоченото налага извод, че търсенето на настоящия адрес и връщането на пратката с отбелязване като „непотърсена“ не може да обоснове извод за редовност на връчването.

Още повече, че по делото липсват каквито и да било данни жалбоподателят да е търсен на вписания си постоянен адрес.

По изложените съображения са налага извод за нередовност на връчването по чл. 58, ал.2 ЗАНН и допустимост на жалбата.

3

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

Наказателното постановление е издадено за това, че:

На 25.04.2022г. от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство е рег. № ****. вид - Влекач, марка и модел **** с обща техническа допустима максимална маса 18000кг., управлявано от г-н Р..

В хода на така извършената проверка е установено, че на 22.04.2022 г„ в 08:23:48 часа горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с рег. № *** попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата .

Цитираното превозно средство е засечено на 22.04.2022г., в 08:23:48 часа, на път А-1, км 107+663, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Като място па нарушението е посочен път А-1. км 107+663, за който се събира такса за изминато разстояние тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

В хода на извършената служебна проверка на административно наказателната преписка, е установено, че за ППС с peг. № **** не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси. За процесното пътно превозно средство на посочената дата 22.04.2022 г., има подадена тол декларация.

Подадената тол декларация обаче, е за ППС категория над 12т и с 2 оси. а не за ППС над 12т. и 5 оси.

Съдът намира, че така цитираното съдържание на НП не отговаря и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен 4 акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“.

От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“

Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса- това с а собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС.

Установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, безусловно е налагало при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да 5 се посочи в какво качество е наказан нарушителят, за да може съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация.

Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението -22.04.2022г., или че е собственик на същото или регистриран ползвател.

По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което:

-от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект,

-а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Действително в НП има твърдения, че жалбоподателят е бил водач на МПС към датата на проверката- 3 дни по-късно, но не и че е бил водач именно към датата на извършване на нарушението, която е релевантната.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя административно-наказателната му отговорност.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически 6 положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая специалното качество на нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.