Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 08.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 372/2026
Вид
Решение № 226
Подписан
08.05.2026
Състав
Емилия Дончева, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 137, ал. 11 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 2, т. 5 · Закон за общинската собственост
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 8, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Б., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.ия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Е.ия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500372 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Б. С.

Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Д.“ №, чрез адв. Г. М., съдебен адрес: гр. Б., ***/26.12.2025 г., постановено по гр.д. № 656/2025 г. по описа на РС- Б., с което е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено спрямо ответника Община Б., че ищцата Б. С. Т. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Б., обл. Б., ЕКАТТЕ 55107, находящ се в с. П., м. „Д.“, с номер от предходен план: 108146, с площ: 2296 кв.м., трайно предназначение на територията: „земеделска“, начин на трайно ползване: „пасище“, категория на земята при неполивни условия: 9, при граници (съседи):

***,

***,

***,

***,

***, 5 5107.128.203.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.

Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е оценил свидетелските показания на Г. И. Г.ев, като не е отчел заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, което води до недостоверност на показанията му, респективно до неправилност на формираните изводи на съда.******** ******

Оспорва се като неправилен изводът на районния съд, че процесният имот е 1 с начин на трайно ползване „пасище“, поради което същият е публична общинска собственост и не може да се придобие по давност от ищеца. Твърди се, че от страна на Община Б. не е доказано, че процесният имот е с начин на трайно ползване „пасище“.

Сочи се, че процесният имот не попада в обхвата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като не е установено същият да е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС, предвид на което е невъзможно и преминаването му в собственост на Община Б. на посоченото основание.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 1066/26.12.2025 г., постановено по гр.д. № 656/2025 г. по описа на РСБ. като неправилно и незаконосъобразно и вместо него- да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че районният съд е обсъдил подробно всички събрани в хода на процеса доказателства, като при анализа на доказателствената съвкупност правилно е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд- Б..

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Производството пред РС- Б. е образувано по искова молба, депозирана от Б.

С. Т. срещу Община Б., с която е предявен иск за признаване за установено спрямо ответника Община Б., че ищцата Б. С. Т. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Б., обл. Б., ЕКАТТЕ 55107, находящ се в с.

П., м. „Д.“, с номер от предходен план: 108146, с площ: 2296 кв.м., трайно предназначение на територията: „земеделска“, начин на трайно ползване:

„пасище“, категория на земята при неполивни условия: 9, при граници (съседи):

***, ***, ***, ***, ***, 5

5107.128.203.

В исковата молба се твърди, че през ** г. ищцата и нейния съпруг И. Т. започнали да владеят и стопанисват пустеещ имот с идентификатор *** находящ се в с. П., непосредствено до процесния. Пояснява се, че в имот с идентификатор *** ищцата и съпругът й отглеждали прасета в обор, който разчистили и пригодили за целта. Твърди се, че през следващата година, а именно 1996 г., семейството започнало да владее и процесния поземлен имот, който също бил пустеещ и празен, като през годините отглеждали кози в него.

Заедно с процесния имот те заградили и част от съседен имот, който също бил пустеещ.

Твърди се, че процесният имот се владее от ищцата от 1996 г. явно, необезпокоявано и непрекъснато с действия, демонстриращи за всички, че именно тя е собственикът. Разяснява се, че предвид отглеждането на козите, ищцата и съпругът й подменили оградата на имота с електропастир за предотвратяване преминаване на козите извън оградения периметър, както и за да ги защитят от 2 други животни. Между процесния поземлен имот и съседния до него с идентификатор ***, който също се владее от семейството на Б. Т., имало портал, през който пускат преминаването на козите. Разяснява се, че през 2024 г. семейството на ищцата, в частност нейният син С. Т., закупил имот с идентификатор ***, съседен на процесния, тъй като майка му и без това владяла част от този имот (около 1/3) заедно с процесния през последните 29 г. и той бил целият пустеещ. Твърди се, че до настоящия момент никой не се е противопоставил срещу владението на процесния имот, което било явно демонстрирано пред всички.

Сочи се, че на 31.01.2025 г. с цел да се сдобие с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, ищцата подала молба декларация до Община Б., като в отговор получила Удостоверение с изх. № 95/21.02.2025 г., с което била уведомена, че поземлен имот с идентификатор № *** по КК на с. П., Община Б., с начин на трайно ползване: пасище, съгласно Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е публична общинска собственост, като в същото време не било отбелязано, че е налице конкретен акт за общинска собственост, с което ищцата обоснована правния си интерес от предявяване на иска.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Твърди се, че Община Б. е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 ЗОС и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон и придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Твърди се, че с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“- Б., процесният имот е определен като имот по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган, съобразно законово установена процедура, посоченото протоколно решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили реституционни претенции от бившите собственици, поради което е предаден в собственост на Община Б.. Сочи се, че с Акт за общинска собственост № 14443/04.04.2025 г. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. П., на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, е актуван като общинска собственост. Пояснява се, че земите, за които не е подадено заявление за възстановяване, какъвто е процесния имот идентификатор *** по КККР на с. П., представляват остатъчен фонд, останал след възстановяване на всички заявени в местността имоти и са общинска собственост по силата на закона. Сочи се още, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от 3

ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.

На следващо място, Община Б. твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Поддържа се още, че Община Б. е собственик на претендирания имот и на основание чл. 2, ал.

2, т. 5 ЗОС (в редакцията до 05.11.1999 г.).

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Молба- декларация чрез Кмета на Община Б. до Нотариус с район на действие Районен съд- Б., ищцата Б. С. Т. е декларирала, че притежава в землището на село П., община Б., недвижим имот, който е придобила по давностно владение в продължение на предвидения от закона срок, за който не притежава документ за собственост- нотариален акт, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село П., с ЕКАТТЕ 55107, община Б., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-159 от 15.03.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, с трайно предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване „пасище“, с адрес: село П., местност „Д.“, община Б., с площ от 2296 кв.м., с категория на земята: 9 (девета), номер по предходен план: 108146, при граници (съседи): ***, ***, ***, ***, *** и ***.

На 04.04.2025 г. на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 (придобит по друг начин, определен в закон), чл. 59, ал. 1 ЗОС; чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, от Община Б. е съставен Акт № 14443 за публична общинска собственост на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ поземлен имот 146, кадастрален район 108, ЕКАТТЕ 55107, по КККР на село П., община Б., одобрени със Заповед № РД-18-159 от 15.03.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес: село П., местност „Д.“, площ: 2296 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 9 (девета), номер по предходен план: 108146.

Местонахождение на имота: обл. Б., общ. Б., с. П., местност „Д.“, ЕКАТТЕ 55107, кад. район 108, ПИ № 146. Съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***.

С Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. от заседание на комисия по чл.

19, ал. 2 ЗСПЗЗ в състав, определен със заповед № РД-10-079 от 13.06.2008 г. и изменена със заповед № РД-10-111 от 25.07.2008 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Б., са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително и придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн., ДВ бр.13/2007 г.) за Община Б. съгласно приложение № 1 към раздел I, както и са определени имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за Община Б. съгласно приложение № 1 към раздел II. В приложение № 1 към раздел I землище на с. П., ЕКАТТЕ 55107, общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, към 4

Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г., под № 1698 е посочен имот 108146, площ от 2296, начин на трайно ползване- пасище, мера, начин на възстановяване- в съществуващи стари реални граници. Със заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“- Б. е одобрено Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. от заседание на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ в състав, определен със заповед № РД-10-079 от 13.06.2008 г. и изменена със заповед № РД10-111 от 25.07.2008 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Б. относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на община Б., област Б. за посочените землища, вкл. и землище на село П., ЕКАТТЕ 55107.