Решение № 1055 от 14.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. Варна, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20213110116682 по описа за 2021 година

Ищецът Б.Н. сочи, че е единствен законен наследник на майка си М.Г., починала на 30.10.2020г. в гр.Варна и на Х. Н. Г., починал на 15.03.1991г.

Двамата са придобили имот по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПИ №**, с площ от 600кв.м., в кадастрален район №403, във Варна, Община Варна, Област Варна, район Аспарухово, местност Боровец-Юг, заедно с построената в имота сезонна постройка. Към датата на смъртта на баща му Х. Н. Г., 15.03.1991г., съсобствеността на имота е била за М.А. Г.а-3/4ид.ч., от които 1/2ид. части по прекратена СИО и 1/4ид.ч. по наследство и за него-1/4ид.ч. по наследство. В този смисъл е и съставеният КНА №6, том VII, peг.№6861, дело №1030/2004г., на нотариус Д. С., с район на действие PC-Варна и №192 по регистъра на Нотариалната камара - София. На 12 януари 2012г. (отразено на първия ред на саморъчното завещание) или 12 януари 2013г. (отразено на последния ред на завещанието) майка му М.Г. е съставила саморъчно завещание, с което е завещала собствените си 3/4ид.ч. от гореописания недвижим имот на ответницата, с условие по завещанието последната да й помага при нужда докато е жива. Майка му починала на 30 октомври 2020г.

На 16 ноември 2020г. е съставен Протокол за обявяване на саморъчно завещание. Желае да бъде поделен имота между съсобствениците му към 1 момента на подаване на настоящата молба, а при невъзможност да се подели и получи от всеки дял в натура - същият да се изнесе на публична продан. Не му е давана възможност да види и да се запознае с оригинала на завещанието и плика. Не е присъствал при отварянето му и обявяването му от съдията по вписвания. Така за целите на законосъобразното протичане на процедурата по подялба на имота и на морала, оспорва авторството - чл.42, ал.1 т.2, вр.чл.25, ал.1 от Закона за наследството - като поради това завещанието е нищожно, като неизпълнено и не подписано саморъчно от завещателя. Оспорва М.А. Г.а да е съставяла саморъчния текст и да е подписвала завещанието. Счита, че завещанието няма императивно изискуемата за формата му валидна дата, тъй като в саморъчния текст са посочени едновременно две такива - 12.01.2012г. и 12.01.2013г. Освен това завещателното разпореждане е направено от М.А.

Г.а под изрично условие към ХР. М. М. за гледане и издръжка „докато съм жива", което съгласно трайно установената съдебна практика е недействително. Безпротиворечиво съдебната практика приема, че завещанието е недействително, когато волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан той до края на живота си. Това е така, тъй като завещанието е лично, безвъзмездно едностранно волеизявление, направено в установената от закона форма. След като тълкувайки волята на завещателя, изразена в неговото съдържание, мотивът за извършване на завещателното разпореждане не е да се надари лицето-бенефициер, а да му вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то такова завещание е нищо, като противно на закона и не може да легитимира бенефициера собственик на неговото имущество. В евентуалност, ако се докаже действителност на завещателното разпореждане от М.А. Г.а, желае да се възползва от правото си на запазена част по чл.29 ал.1 пр.1 от ЗН и иска възстановяване на запазена част, която както в случая, когато наследодателят не е оставил съпруг, е за едно дете-1/2ид.ч. от завещателното разпореждане.

Така квотите на делбата при възстановена за него запазена част следва да са:

ХР. М. М. 3/8ид.ч. и Б.Х. Г. -5/8ид.ч. Квоти при условие на отхвърляне на искането за възстановяване на запазена част - ХР. М. М.-3/4ид.ч. и Б. ХР. Н.1/4ид.ч. Моли, след влизане в сила на решение установяващо съсобственост между страните и квотите им, да се пристъпи към втора фаза - същинска делба на имота, в евентуалност постановяване на изнасянето на същия на публична продан на процесния недвижим имот: Поземлен имот (ПИ) с 2 идентификатор №**, в град Варна, Община Варна, Област Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота:

Варна, район Аспарухово, п.к.9000, местност Боровец-Юг, с площ от 600 (шестстотин) квадратни метра, при съседи ПИ с идентификатори №№:**, ведно с построената в имота сезонна постройка с площ от 17 (седемнадесет) квадратни метра.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сочи, че смята предявеният иск за допустим, но частично неоснователен, поради следното: не оспорва, че ищеца е единствен законен наследник /син/ на М.А.

Г.а и на Х. Н. Г. и че е придобил по наследство и се явява собственик на 1/4ид.ч. от делбените имоти - ПИ ИД №** и сграда ИД № ***. На 16.11.2020г. нотариус е съставила протокол за обявяване на саморъчно завещание от М.А.

Г.а /майка на ищеца/, с което е завещала собствените й 3/4ид.ч. от делбените имоти на ответницата. Протокола за обявяване на завещанието е надлежно вписан в АВ. Възразява против претенциите за нищожност на саморъчното завещание. Оспорва твърдението, че завещателката не е автор на саморъчното завещание, като твърди, че саморъчното завещание е написано и подписано саморъчно от нея съгласно изискванията на закона, което го прави действително и поражда целените правни последици. Оспорва обстоятелството наведено от ищеца, че завещанието няма императивно изискуемата за формата му валидна дата. Действително върху материалния носител на саморъчното завещание има посочени две дати -12.01.2012г. и 12.01.2013г., но твърди, че валидната дата е 12.01.2012г. посочена в първото изречение на саморъчното завещание и преди полагането на подписа на завещателката. Втората дата 12.01.2013г. е изписана на ред след подписа на завещателката и не е предмет на завещателното разпореждане и се явява ирелевантна по отношение на неговата действителност. Възразява против довода на ищеца, че завещателното разпореждане е направено от М.Г. под изрично условие към ответницата за гледане и издръжка докато е жива и, че нейната воля е да вмени на лицето бенефициар задължение за бъдещи грижи и издръжка. Твърди, че мотивът на завещанието не съдържа конкретни разпореждания за осигуряване на издръжка и гледане или каквито и да било други задължения с имуществен характер, а изразява увереност, че Х.М. ще проявява емоционална близост, съчувствие и приятелско житейско 3 съдействие в какъвто смисъл са били отношенията им. Твърди, че е бивша снаха на завещателката и бивша съпруга на ищеца, брака между които е прекратен с развод през 1990г. Ищеца е бил напълно отчужден от майка си /завещателката/ като след роднински конфликт в продължение на почти двадесет години в периода от 2000г. до смъртта й през 2020г. е нямал контакти с нея. След развода между ищеца и ответничката последната е запазила и поддържала с бившата си свекърва дружелюбни и приятелски отношения, като между тях е имало взаимно уважение и доверие.

Ответничката е канила свекърва си на гости в празнични дни, ходила й е на свиждане когато е лежала в болница. Поради което завещанието е мотивирано от убеждението на завещателката, че може да намери опора и да разчита и на Х.М. в трудни за нея моменти за разлика от сина й /ищеца/, който напълно се е отчуждил от майка си. Отделно, завещателката не е изпитвала нужда от специално "гледане и издръжка" тъй като е живеела на семейни начала с лицето Д. А. Ясно и недвусмислено в завещанието е посочено, че това е волята на завещателката, която да бъде изпълнена от нейния наследник.

Възразява против искането за възстановяване на запазена част на ищеца.

Смята същото за неоснователно. Моли след като докаже и съда се увери в действителността на процесното саморъчно завещание да се допусне делба на процесиите имоти - ПИ ИД №** и заедно с построената в него сезонна постройка - сграда ИД №**по КККР на гр.Варна, при квоти между съделителите: за Б. ХР. Н.-1/4ид.ч. и за ХР. М. М.-3/4ид.ч. Във втората фаза на делбата моли да се извърши същата, като се съобрази и предявеното от нея искане за сметки в първото заседание след допускане на делбата. Моли делбените имоти да бъдат поставени в неин дял като се уравни дела на другия съделител с пари.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.341 от ГПК.

Ищецът за доказване правото си на съсобственост върху процесния имот, което не се оспорва от ответницата е представил удостоверение за наследници, от което се установява, че е наследник по закон в качеството си на син, на починалата на 30.10.2020г. М.А. Г.а. Последната съгласно представеното копие от заповед №0389/5.12.2003г. на Областния управител на област Варна в качеството си на наследник на Х. Н.Г. заедно с Б. ХР. Н. са признати за носители на правото на собственост по реда на пар.4а, ал.1 от 4

ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот, находящ се в местност „Боровецюг“-селищно образование по пар.4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с пл.№** район 403 с площ от 0.600дка., при граници имот №**. Починалата обща наследодателка приживе заедно с ищеца са признати за собственици на имота при квоти 3/4ид.ч. за М. Ан.Г.а и 1/4ид.ч. за ищеца – нот.акт за собственост в/у недвижим имот №6, т.VІІ, рег.№6861, нот.д.№1030/2004г. на нот. Д.С. при РС Варна. Изложеното по-горе не се оспорва от страните.

Ищецът е представил копие от саморъчно завещание изготвено от М.А.

Г.а, с което последната завещава в полза на настоящата ответница ХР. М. М.

„собствен недвижим имот за която притежава нотариален акт №6, т.VІІ, рег.6861, дело №1030 на ХР. М. М. …. , която ще ми помага при нужда докато съм жива.“. Посоченото саморъчно завещание е атакувано от ищеца на първо място по отношение на редовността си, тъй като в началото на същото като дата на издаването му е посочена 12.01.2012г., а в края е посочена датата 12.01.2013г. Завещанието е изследвано и за автентичност в рамките на СГЕ, като в.л. по същата категорично е посочило, че то е автентично изцяло. Що се отнася до наличието на две дати изписани доказано от наследодателката, то съдът приема, че обвързваща е датата поставена от завещателката в края на завещанието – 12.01.2013г., тъй като не съществуват пречки изготвянето на документа да е започнало на 12.01.2012г., но да е приключило едва на 12.01.2013г. Що се отнася до изявлението, че имота се завещава защото заветницата ще „помага при нужда“ на завещателката докато последната е жива съставът намира, че това изявление не представлява уговорка за предоставяне на издръжка и гледане. Изявлението е за помощ при нужда, т.е. при липсата на други твърдения нуждата е следвало да възникне и да се установи, като това е такова състояние наличието на което е въпрос на преценка на лицето попаднало в нужда и то следва да отправи уведомление да този от когото иска помощ, че е изпаднало в нужда. Посочената формулировка според съда не представлява уговорка за издръжка и гледане и не може да се разглежда като опорочаваща волята на наследодателя да надари Х.М..

По второто направено от ищеца възражение за възстановяване на запазена част от наследството, съдът намира следното:

По делото липсват твърдения и доказателства ищецът в качеството си 5 на наследник по закон да е приел наследството по опис. От друга страна страните не спорят, че ищецът е наследник по закон, за разлика от ответницата която не е и при това положение към направеното възражение за възстановяване на запазена част от наследството е приложима разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН. Макар в настоящия случай да е на лице възражение, а не предявен иск към него са относими същите изводи, че изискването за приемане на наследството по опис от наследника-ищец/възразителя по иск по чл.30, ал.1 ЗН, предявен срещу евентуален наследник, е материалноправна предпоставка за възникването на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, а оттам и необходимо условие за уважаването на заявената претенция по реда на чл.30, ал.1 ЗН, т.е. неприемането на наследството по опис в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН е основание съдът да отхвърли предявения иск – вж. ТР №3/2013г., на ОСГК на ВКС и Решение №14/24.04.2014г., постановено по гр. д. №1398/2013г., на ВКС, II г.о.