Решение № 280 от 31.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Варна, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110107247 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, Париж, Франция, рег. № 542097902 чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК 204915054 със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14 против Д. И. М., ЕГН ********** с адрес **** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 6049,44лева, представляваща незаплатена главница по договор за кредит № PLUS11459116/28.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 30.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението; 56лева- застрахователна премия за периода от 20.09.2017г. до 20.10.2017г.;

4289,79лева- договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2017г. до 20.10.2020г.;

757,92лева- обезщетение за забава за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г.; 110,92леваобезщетение за забава за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г., за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 260439/25.01.2021г. по ч.гр.д. № 12253/2020г. на ВРС , на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11459116 от 28.09.2015г., по който кредиторът е отпуснал на ответницата заем в общ размер на 7000лева за срок от 60месеца. Връщането на отпусната в заем сума е уговорено да стане на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 289.11лева.

Уговорено е кредитополучателят да заплати и такса ангажимент, срещу която кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по см. на пар. 1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Твърди се, че таксата е дължима от кредитополучателя при усвояване на кредита и същата е удържана от общия размер на кредита.

Твърди се, че отпусната в заем сума е била усвоена от ответницата по посочена от нея банкова сметка в договора за кредит.

Твърди, че длъжникът е извършил плащане на 19месечни вноски, след което е 1 преустановил плащането им. В чл.5 се сочи, че страните са уговорили, че при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за дабава в размер на действащата законна лихва за периода. Поради допуснатото просрочие и на основание чл. 5 от договора, се твърди, че вземането му е станало изцяло предсрочно изискуемо считано от 20.07.2017г., за което на длъжника е било изпратено изрично уведомление.

Поради неизпълнение на договорните задължения на ответника, за дължимото по договора ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С това обосновава правния си интерес от предприетата съдебна защита. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Твърди процесният договор за кредит да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени императивните изисквания на чл. 11 ЗПК, излагайки подробни съображения в тази насока. Счита, че е нарушено законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и всички негови елементи.

Твърди в конкретния случай клаузите на договора да са с по- дребен шрифт, с което е нарушена императивната норма на чл. 10 ЗПК. Намира, че не е спазена и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите /ГПР/, каква е неговата структура, как е формиран в размер от 46,09%, липсвала ясно разписана методика на формирането му, с което потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

На следващо място излага, че съгласно чл. 2 от Условията по договор за кредит е предоставена застраховка „Защита на плащанията", със застрахователна премия в размер на 1680лева, която сума е разделена на равен брой вноски, съответстващи и включени в погасителните вноски по изготвения погасителен план. Счита, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, защото е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита, и тази по сключения пакет за застраховка.

Счита, че уговорената такса ангажимент по същество прикрива допълнително вземане за възнаградителна лихва, защото кредиторът я налага, с оглед фиксирането на възнаграждението му по договора в определен лихвен процент. Твърди, че поемайки задължение да не променя уговорената възнаградителна лихва, за сметка на това кредиторът оскъпява цената на самия кредит с налагане на други вземания. В тази връзка счита, че това вземане е наложено, с цел компенсиране на евентуалните вреди /пропуснати ползи/, които кредиторът би понесъл при увеличаване на възнаградителната лихва, ако беше уговорен плаващ лихвен процент в договора, което противоречи на чл. 33 ЗПК. Твърди, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност, прилагането й води до недобросъвестно увеличаване на дълга, без тази сума да е усвоена или ползвана от длъжника.

Оспорва да е получавала процесната сума, както и размера на начислената възнаградителна и мораторна лихва.

Въвежда възражение за погасяване по давност по отношение на претендираната възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2017г. до 30.09.2017г. В условия на евентуалност и в случай, че бъде прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен и ответникът дължи на основание чл. 23 ЗПК чистата стойност на заема, без лихва и разходи, моли от същия да бъде приспадната заплатената от Д. И. М. сума по 2 договора за паричен кредит.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от особен представител адв. В..

Поддържа отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми представляващи непогасени от ответника задължения по договор за потребителски паричен кредит № PLUS11459116/28.09.2015г.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 12253/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Вземането по заповедта е съответно на това заявено с иска по чл. 422 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: наличието на валидно възникнало въз основа на процесния договор облигационно правоотношение между страните; точното изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, в това число усвояването на паричните средства от ответницата; настъпила изискуемост на вземанията; размера на всяко от вземанията по пера– за главница, договорна лихва и обезщетение за забава; изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите, относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, а при наличие на неравноправна клауза в потребителския договор и че въпросната клауза е уговорена индивидуално; а по възражението за изтекла погасителна давност факти обосноваващи спиране и/или прекъсване на срока.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 28.09.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е бил сключен договор за кредит, по силата на който на последната е предоставен кредит в размер на 7000лева за потребителски цели. Уговорена е застрахователна премия от 1680лева за застраховка „защита на плащанията“ и 245лева такса ангажимент. Усвояването на сумата е посочено, че се извършва по банков път, като в чл.1 заемополучателят е декларирал банковата сметка, по която да се извърши превода, както и че тя е лично негова. Съобразно уговореното връщането на заема е следвало да стане на 60месечни погасителни вноски по погасителен план, всяка от които в размер на 289,11лева. В чл. 2 е разписано, че размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, а размерът на премията е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. При сключване на договора заемополучателят заплаща и еднократна такса ангажимент, срещу което договорът се сключва при фиксиран лихвен процент.

Съгласно чл. 3 погасителната вноска съставлява главница, ведно с надбавка покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита, и добавка, представляваща печалба на кредитора. Падежът на първата погасителна вноска е 20.11.2015г., а на последната е 20.10.2020г. Уговорен е фиксиран лихвен процент от 36,55% и ГПР 46,09%.

Съгласно чл. 5, при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска равна на ОЛП обявен от БНБ +10% пункта по 3

ПМС № 100/29.05.2012г.

За установяване твърденията по усвояване на заетата сума и размера на задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания на в.лице в областта на счетоводството. От заключението на в.л. С. по приетата съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че: Усвояването на кредита е извършено чрез погасяване на задължение по договор за кредит № PLUS-10151715 в размер на 1555,86лева, чрез удържане на сумата от 245лева такса ангажимент и чрез превод на 28.09.2015г. по банковата сметка на ответника на сумата от 5199,14лева. Кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на 20.07.2017г. Последното плащане е извършено на 18.12.2018г. Общо платеното от ответницата е в размер на 6821,98лева, с която сума са погасени- главница от 950,56лева, 4376,81лева лихва, 616лева застраховка и 878,61лева законна лихва. Следователно, възражението на ответницата, че сумата не е усвоена от нея се явява неоснователно. В потвърждение са и извършваните от нея погашения на вноски съобразно погасителния план по договора.

Непогасеният остатък на главницата е даден от в.л. в няколко варианта.

По първи- съобразно погасителен план на кредитора- главницата е 6049,44лева, застрахователната премия за периода 20.09-20.10.2017г. е 56лева, непогасената възнаградителна лихва за периода 20.06-20.10.2020г. е 4289,79лева, обезщетението за забава за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. е 764,84лева, за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г. е 111,93лева, т.е общо 878,77лева.

Според втори вариант, при приспадане такса ангажимент главницата е 5804,44лева, застрахователната премия за периода 20.09-20.10.2017г. е 56лева, непогасената възнаградителна лихва за периода 20.06-20.10.2020г. е 3937,79лева, обезщетението за забава за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. е 734,15лева, за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г. е 107,43лева, т.е общо 841,58лева.