Определение № 144 от 21.03.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 106/2025
- Вид
- Определение № 144
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 21.03.2025
- Състав
- Милена Панева, Петя Колева, Весислава Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 43, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144 гр. София, 21.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Панева
Членове:
Петя Колева
Весислава Иванова като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно частно наказателно дело № 20258003200106 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 43, т. 1 НПК.
Образувано е, след като с протоколно определение от 04.02.2025 г. състав на Видинския районен съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 1592/2024 г. и е постановил изпращане на същото на Върховния касационен съд „за преценка на подсъдността“.
Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото, прие, че липсват подкрепящи искането и съответстващи на посоченото в него нормативно основание факти.
Съображенията за неговото отправяне са основани на преценката на съдебния състав, че „подсъдимия, пострадалите, много свидетели и вещото лице живеят в района на РС Пловдив“.
Предвиденото в чл. 43, т. 1 НПК изключение от правилата на чл. 36 НПК, е допустимо, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Както вече е разяснявано в практиката на ВКС (виж определение № 124/2016 г. по ч.н.д. № 1120/2016 г. на ВКС, ІІ н.о.) изискването за множественост предполага „преобладаваща група, съществен, преимуществен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели“. В случая от приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване е видно, че от общо шестимата, посочени от прокурора за призоваване свидетели, трима живеят в района на РС – Пловдив и трима – в района на РС – Видин, двама от тримата пострадали живеят в района на РС – Пловдив, един – в района на РС - Бургас.
Очевидно е при тези факти, че ситуация не кореспондира с изискването на чл. 43, т. 1 НПК много свидетели да живеят в друг съдебен район, различен от този, в който е извършено престъплението. Не променя общата картина и фактът, че подсъдимия живее в гр. Пловдив. При това положение смяната на местната подсъдност би била в противоречие със закона. Тя не би благоприятствала бързината и ефективността на процеса и смекчаване на трудностите от деловоден характер, а единствено би пренесла евентуалните проблеми от тези категории в другия съд.
Във връзка с въвеждането от страна на Видинския районен съд като част от аргументацията му за отправеното искане на твърдение, че вещо лице живее също в района на гр. Пловдив следва да се отбележи, че установените в чл. 43, т. 1 НПК и единствено меродавни критерии, са свързани с местоживеенето на определените в самия закон категории участници в процеса - обвиняеми и свидетели. А от друга страна, в приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване са посочени две вещи лица, едното 1 от които с адрес за призоваване в гр. Видин, а другото – с адрес за призоваване в гр. Враца.
Предвид изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Видинския районен съд, НО, първи състав за възлагане на за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд.
ВРЪЩА НОХД № 1592/2024 г. на Видинския районен съд за разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2