Определение № 269 от 07.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Бургас, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600200 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по повод частна жалба на адвокат Д. Р. от БАК, действаща като упълномощен защитник на М. К. М., ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 4367/2023 г. по описа на БРС, против протоколно определение № 955 от 09.01.2024 г., постановено по същото дело. С атакуваното определение първоинстанционният съдебен състав е отказал да уважи искането на защитата съдебното производство да се прекрати, а делото да се върне на прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.

С частната жалба се изразява несъгласие с постановения съдебен акт.

Настоява се, че в хода на разследването е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1, предл. трето от НПК, а именно – било е възпрепятствано правото на обвиняемия в досъдебната фаза от процеса „да участва в производството“. Твърди се, че подадената на 12.10.2023 г., от защитата на подсъдимия, молба за назначаване на допълнителна съдебна АТЕ за изследване на поставени от защитата допълнителни въпроси, както и придружаващите молбата писмени доказателства, не са били приложени от 1 прокурора към досъдебното производство, независимо че са били приети и регистрирани в деловодството на прокуратурата преди приключване на разследването. Твърди се, че доколкото с развитите от защитата доказателствени искания по време на предявяване на разследването, както и тези с молбата от 12.10.2023 г., се поставят въпроси, които изобщо не са били изследвани от прокурора по време на досъдебното производство, и на автотехническата и медицинските експертизи изобщо не са били поставяни въпроси, касаещи механизма на извършеното престъпление, скриването на молбата от 12.10.2023 г. и неприлагането й по делото е лишило районния съд от възможността да цени този документ и да подложи на критичен анализ въпроса дали на досъдебното производство не е било допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение. Твърди се още, че ако прокурорът бил уважил тези искания, то по делото може би е щяло да бъде установено противоправно поведение от страна на пострадалия Д. М. Х., който според защитата е имал изключителна вина за настъпване на противоправния резултат – нанасянето на средна телесна повреда на пострадалия Г. С. Д.. При това положение може би е щяло да бъде извършена преоценка на причинната връзка между поведението на подсъдимия М. М. и причиняването на една или две средни телесни повреди, което пък от своя страна би довело до различна правна квалификация на деянието, т.е. то би могло да бъде квалифицирано като такова по чл. 343, ал.1,6. „Б“ от НК, което предполага приложението на института на чл. 78а от НК. От друга страна, ако е било констатирано на противоправно поведение от страна на свидетеля Д. М. Х., който сам да е причинил телесните повреди на пострадалия Г. С. Д., това щяло да изключи изобщо ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия М. М..

Ето защо според защитата, неизясняването на основния въпрос, касаещ едно обвинение, представлява основание за връщане на делото на прокурора.

Налице били тези пороци на обвинителния акт, които водели до липса на съществени негови реквизити, касаещи съществото/начина на осъществяване на престъплението. Същевременно, според защитата, доколкото прокурора е господар на тази фаза, а постановлението му, касаещо исканията на защитата – окончателно и неподлежащо на обжалване, то защитата била лишена от други процесуални способи за гарантиране на адекватно и пълноценно упражняване правото на участие на обвиняемия в досъдебното производство, което следва да се приравни с нарушаване на правото му на защита в процеса.

2

От въззивния съд се иска отмяна на атакуваното съдебно определение и постановяване на ново, с което делото да се върне на прокурора поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на обжалвания съдебен акт, като взе предвид наведените от защитата на подсъдимия доводи срещу него и след като се запозна с материалите от ДП № 44/2022 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Бургас, пор. № 146/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, приложени към делото, в пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано на 20.01.2022 г. на основание чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл.

343, ал.3 предложение четвърто, б.А, вр. чл. 342, ал.1 от НК. На 18.09.2023 г. като обвиняем по досъдебното производство бил привлечен жалбоподателят М. К. М. с оглед извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б.А предложение второ, вр. ал.1, б.Б, предложение второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Постановлението е било предявено на М. на същия ден в присъствието на адвокат Р. от БАК като негов упълномощен защитник. На същият ден обвиняемият М. дал показания в присъствието на защитника си, които били отразени в протокол за разпит, находящ се на листи 40-41, т. І от ДП.

На 04.10.2023 година, на основание чл. 229, ал.2 от НПК, на М., в качеството му на обвиняем, му е било предявено цялото разследване в присъствието на неговия защитник (листи 115-116 от том ІІ на ДП). В изготвения протокол на това предявяване са били отразени възражения на защитата относно заключенията на вещите лица по изготвената АТЕ, а също и възражения по повод изготвените съдебномедицински експертизи, както и искане за назначаване на допълнителни такива. Делото е било изпратено на наблюдаващия прокурор и това е било направено с писмо от началника на Второ РУ – Бургас на 09.10.2023 година. С постановление от 10.10.2023 г. наблюдаващият прокурор се е произнесъл по направените при предявяването на материалите от разследването доказателствени искания на защитата, като не ги уважил.

На 12.10.2023 година в деловодството на Районна прокуратура – Бургас 3 била регистрирана молба от подсъдимия и от неговия защитник, в която отново се излагали възражения по повод посочения в АТЕ механизъм на пътнотранспортното произшествие и се настоявало за допускане на допълнителна експертиза. С тази молба били приложени и фотографии в подкрепа на развитите в нея тези. Наблюдаващият прокурор не се произнесъл по новата молба на защитата и подсъдимия, а вместо това подготвил обвинителен акт, който внесъл в районен съд – Бургас на 23.10.2023 г. С него обвиняемият М. К. М. от гр. Бургас, ЕГН ********** бил предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б. А предложение второ, вр. ал.1, б.

Б предложение второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по този повод било образувано НОХД № 4367/2023 г. по описа на РС – Бургас.

На 09.01.2024 г., в хода на проведеното разпоредително заседание, защитникът на подсъдимия М. направил искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и изразяващо се в нарушаване правото на обвиняемия да участва в производството. Според защитата, с не произнасянето от страна на наблюдаващия прокурор по направените с молбата от 12.10.2023 г. доказателствени искания и възражения по събраните вече доказателства, е било осуетено правото на обвиняемия М. на този етап да участва в наказателното производство. Според защитата прокурорът е бил длъжен да отговори на направените искания, тъй като към този момент разследването не е било приключило, доколкото заключителното мнение на разследващия орган е било изготвено на 16.10.2023 г.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата, като е приел, че в хода на досъдебното производство не е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на обвиняемия. Съдебният състав е приел, че доколкото към 12.10.2023 г. досъдебното производство е било при прокурора, пред него са стояли следните възможности: да прекрати делото, да го спре или да внесе обвинителен акт. Той е избрал последното и е започнал изготвянето на обвинителния акт, като е счел, че са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Решаващият съд е приел също, че 4 мнението на разследващия орган за предаване на съд по смисъла на чл. 235 от НПК, представлява извън процесуално действие и същото няма задължителен характер за водещия прокурор, поради което и последващото му прилагане по делото не представлява някакво съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящият въззивен състав намира въззивната частна жалба, с която е сезиран, за процесуално допустима. Тя е подаден в срока, посочен в чл. 342, ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІІ от НПК – съгласно разпоредбата на чл. 249, ал.3 от НПК на обжалване и протестиране подлежат определенията по т. 248, ал.1, т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият. Въззивната частна жалба е подадена от страна, която има защитим от закона правен интерес да иска извършване на проверка и евентуална отмяна на атакувания съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Обжалваното съдебно определение е законосъобразно и правилно, и като такова следва да се потвърди.

Неоснователни са претенциите на защитата за допуснато в хода на разследването отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото твърдените нередности касаят действия, респ. бездействия, свързани с допускането и събирането на доказателства, представени, респ. искани от защитата до изпращане на досъдебното производство на наблюдаващия прокурор в хипотезата на чл. 242 и сл. от НП, и поради тази причина, и предвид разпоредбата на чл. 248, ал.4 от НПК, същите не могат да доведат до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. От материалите по делото е видно, че направените при предявяване на разследването искания на защитата, за продължаване на разследването с назначаването на допълнителни експертизи, са получили своя законоустановен отговор по чл. 229, ал.3 от НПК с постановлението на наблюдаващия прокурор от 10.10.2023 г. Като орган по ръководство и надзор той има правомощието, воден от вътрешното си убеждение, да прецени кои доказателства и доказателствени средства следва да бъдат събирани като допустими и относими към предмета на разследване, поради което не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на обвиняемия да участва в производството, само 5 защото е било отказано на защитата да бъдат събрани конкретни доказателствени източници. Невярно и ненамиращо подкрепа в закона е твърдението на защитата, че доколкото прокурорът бил господар на тази фаза на производството, а постановлението му, касаещо исканията на защитата – окончателно и неподлежащо на обжалване, то защитата била лишена от други процесуални способи за гарантиране на адекватно и пълноценно упражняване правото на участие на обвиняемия в досъдебното производство - налице е законова възможност защитата, ако държи на своите доказателствени искания, да ги направи отново в хода на съдебното производство, което законодателят е посочил като основна фаза в наказателното производство.

Наблюдаващият прокурор е упрекван и за това, че преди да изготви обвинителния акт, не е отговорил с постановление на доказателствените искания на защитата, направени с нарочната молба от 12.10.2023 г. Това оплакване е неоснователно. Липсата на нарочен отговор на молба, която по естеството на своето съдържание, преповтаря доказателствените искания на защитата и на обвиняемия, направени още при предявяване на разследването и които вече са получили своя институционален отговор от наблюдаващия прокурор, не може да се тълкува като нарушаване правото на обвиняемия да участва в производството и да доведе до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, предвид забраната, посочена в чл. 248, ал.4 от НПК, в разпоредително заседание да не се обсъждат възражения за евентуални нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Ето защо ирелевантни за въпроса по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК се явяват и наведените от защитата на подсъдимия допълнителни аргументи – че молбата от 12.10.2023 г. била „скрита“, че неправилно обвиняемият и защитникът му били уведомени от прокурора с писмо от 13.10.2023 г., че разследването е приключило с постановлението му от 10.10.2023 г., макар заключителното постановление на разследващият орган да било постъпило в прокуратурата на 16.10.2023 г. и т.н. – оплакванията на защитата са свързани с недопускане на посочени от тях доказателства и с несъбиране на посочени от тях доказателствени източници, което, предвид разпоредбата на чл. 248, ал.4 от НПК не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. За защитата и подсъдимия остава възможността да поискат от 6 съда събирането и проверката на посочените от тях доказателствени материали.