Решение № 799 от 27.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Бургас, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500517 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 1886/18.01.2022г. на БРС от Г. М. М. с ЕГН-********** от гр. Б., ул.П. Е. № **, заявена чрез процесуалния представител по пълномощие и съдебен адресат адв. Мария Димитрова от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ***, ет.2 против Решение № 1699/23.12.2021г. по гр.д. № 4571/2021г. по описа на РС-Бургас.

С обжалваното решение въззивникът е осъден на осн.чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Д. П. Г. и СТ. П. Ч. да ползват собствената си незастроена част от дворно място с идентификатор № ***, чрез спиране на лекия си автомобил в незастроената част на имота по начин, препятстващ останалите съсобственици, като са възложени в негова тежест и сторените от насрещната страна разноски.

Въззивницкът намира решението на БРС за недопустимо, като излага аргументи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и по конкретно на непредявено основание, основал е съжденията и изводите си въз основа на обстоятелства на които насрещната страна не се е позовала. В т.см. навежда, че насрещната страна е търсила съдебна защита не на вещно право на ползване, а на права, които са възникнали от облигационно отношениеразпределено право на ползване по смисъла на чл.32 от ЗС. На следващо место обжалваното решение се счита за неправилно, като се твърди и че е необосновано, мотивите на съда са непълни и непоследователни, като с изложените не се обосновава кое е правното основание на ищците да претендират в изключително свое държане фактическата власт върху цялото незастроено дворно място, нито с какво точно свое поведение ответникът въззивник смущава или ограничава правата на всеки от въззиваемите ищци и им създава пречки поголеми от обичайните. Сочи, че съдът не е обсъдил нито един от изложените в писмения отговор, представен от въззивника ответник доводи и възражения по предявената 1 претенция. Излага собствен анализ на доказателствата и по фактите и по правото, с който мотивира неоснователност на претенцията, като счита, че правото на ползване е погасено поради неупражняването му, че с построяването на сграда в режим на етажна собственост в дворното място, последното е престанало да бъде самостоятелен обект на ползване, а представлява обща част по предназначение; излага и съображения за приложението на чл.32 от ЗС; твърди, че въпреки инцидентен конфликт с въззиваемата по повод паркираната му кола, поведението на въззивника не е трайно и противоправно. Не сочи доказателства. Не са сторени доказателствени искания.

За въззиваемите Д.Г. и С.Ч. е депозиран писмен отговор чрез пълномощника адв.

Н. Иванов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че дворното място не е обща част, тъй като преди застрояването му съсобствениците са постигнали договорка да запазят правото си на ползване върху частта от него, която остава незастроена и тя няма да е обща част, като собствениците на самостоятелни обекти имат право да ползват мястото само дотолкова, доколкото това е нужно за упражняването на правото им на собственост върху обектите от сградата, като останалата част е съсобствена между собствениците на терена, които са постигнали договорка за разпределение на ползването на незастроеното дворно място с договора от 1995г.. Също е сторен анализ на събраните по делото доказателства, като се посочва, че са събрани гласни доказателства, че въззивникът ответник до 2018г. се е съобразявал с постигнатите договорености между съсобствениците на дворното място, но след това е започнал да паркира автомобила си в дворното място така, че препятства паркирането на друг автомобил в дворното място и препречва проходът към гаража на въззиваемите. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.

Претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба от Д.Г. и С.Ч. в качеството им на собственици на самостоятелни обекти, находящи се в сграда, изградена в дворно място, съставляващо парцел ХП-227 в кв.154 по плана на гр.Бургас, идентичен с недвижим имот с идентификатор ***, ведно с по 99,25/248,50 кв.м.ид.ч. от дворното място за всеки един от тях. Твърди се още, че разпределение на ползването е извършено от праводателите им и собственици на дворното място още с договора за суперфиция на сградата със строителя. Посочват, че съпругата на ответника е собственик по силата на покупкопродажба от 1996г. на самостоятелен обект в същата сграда, ведно с 22,00/248,50 кв.м.ид.ч. от дворното място. Твърди се също така, че през 2018 г., въпреки изричното противопоставяне на ищците, ответникът започнал да паркира автомобила си в незастроената част от дворното място по начин, по който възпрепятства нормалното ползване на останалата незастроена част от дворното място, включително и пред гаражите под сградата.

С депозирания в законния срок писмен отговор ответната страна е оспорила претенцията като неоснователна, като от своя страна е застъпила становище, че дворното място има статут на обща част по предназначение, неговия статут може да бъде променен по общо съгласие на собствениците, а такова няма постигнато с негово участие. Твърди, че е ползвал дворното място несмущавано както от ищците, така и от техните праводатели, като това ползване е продължило повече от 10 години, считано от 1997 г., както и че паркира автомобила си по начин, по който не пречи на останалите собственици или техните 2 наематели в сградата.

В първоинстанционното производство с писмени доказателства е установена собствеността на страните върху самостоятелни обекти и съответните ид.ч. от дворното място. Установено е че незастроената част на се ползва за паркинг, излаз към същото има и находящия се на партерния партерния етаж гараж, собственост на ищцата, като ответникът не отрича, че паркира автомобила си там. Установено е също така, че праводателите на ищците като собственици на дворното място са учредили право на строеж на ЕТ „Тодорка Колева Ненова“-Бургас за построяване на сградата в дворното място. От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № ***, т.***, д.№ ****/**.**.**** г. на нотариус при РС-Бургас, се установява, че сградата, в която ищците и ответника притежават право на собственост е била изградена след като праводателите на ищците са продали на ЕТ „Тодорка Колева Ненова“-Бургас 50,00/248,50 кв.м.ид.ч. от дворното място, учредили са си взаимно с ЕТ „Тодорка Колева-Ненова“-Бургас право на строеж върху съсобственото дворно място, като са си запазили правото на ползване върху цялата незастроена част от дворното място след застрояването му. Събрани са гласни доказателства относно начина, по който паркира автомобила си въззиваемия.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

Съдът приема, че фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд в пълнота, като изводите на съда по фактите са обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Когато в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното място, то незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата. Начинът на ползване и управлението на тази незастроена част се определя по решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти имат право да използват общите части на сградата по предназначение, но същевременно са длъжни съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон да не пречат на другите собственици да ползват общите части. От компетентност на Общото събрание на собствениците е вземането на решения относно използването на общите части - чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "и" ЗУЕС.

Когато не всички собственици на самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост притежават идеални части от дворното място, то незастроената част на дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Тогава ползването на този двор се извършва по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС - по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а при непостигане на мнозинство въпросът се решава от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Ако няма възможност всички съсобственици да ползват съсобствения двор, то лишените от ползване имат право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. От данните по делото не се установява дали всички собственици на самостоятелни обекти в сградата са и собственици на ид.части от дворното място.

По отношение на местата за паркиране изрично в този смисъл е уредбата на чл. 43, ал. 3 ЗУТ /ДВ бр. 101/2015 г. / - ако урегулираният поземлен имот е обща част на сградата етажна собственост, то местата за паркиране се разпределят от Общото събрание на 3 етажните собственици; ако земята не е обща част на сградата, то паркирането се осигурява чрез разпределение на ползването на свободната дворна площ, която не е необходима за ползване на сградата по предназначение.

Когато незастроената част на двора е предназначена за места за паркиране и липсва решение на Общото събрание на етажните собственици за ползването на тази обща част или взетото решение е отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС /първата горепосочена хипотеза/, респ., ако няма разпределение на ползването на двора по чл. 32 ЗС /втората хипотеза/, то съсобственикът, който е лишен от възможността да ползва двора за паркиране, би могъл да се защитава с иск по чл. 109 ЗС ал. 1 ЗС, ако спрямо него се извършват неоснователни действия, с които му се пречи да упражнява правото си на собственост.

Установено е, че още при учредяване правото на строеж е извършено разпределение на ползването на незастроената част от терена на дворното място между собствениците на терена и дружеството - суперфициар. Това разпределение е обвързващо за съсобствениците и техните правоприемници докато трае съсобствеността, но само ако липсва промяна на съществените обстоятелства, при които е било постигнато съгласието.

Такава промяна може да засяга предназначението и състоянието на съсобствената вещ извършено ново строителство или премахване на постройка, увеличаване или намаляване площта на имота. Промяната може да касае и обема на правата на съсобствениците придобиване по давност на идеална част от трето лице, разпоредителни сделки между съсобственици или в полза на трети лица, в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик и се включват нови съсобственици, наред с досегашните. В този смисъл е практиката по Решение № 97 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 866/2012 г. на I г. о. и Решение № 25 от 22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г. на II г. о.