Решение № 21452 от 26.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21407/2023
- Вид
- Решение № 21452
- Подписан
- 26.11.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 323 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21452 гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ..... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № .... по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
№
От 12.11.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ..... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ..... гражданско дело № .... по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. М., ЕГН ********** срещу Р. Д. М., ЕГН **********, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 000лв, представляваща обезщетение за пречинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, поради действия, които ищецът счита, че са противоправни, а именно: твърди, че ответникът е извършил злоупотреба с правото на жалба/сигнал до компетентен държавен орган (СДВР и ПРБ), продължило над една година, в които жалби/сигнали е цитиран ищецът като евентуален извършител на неправомерни действия, които жалби и сигнали ищецът твърди, че са неоснователни.
Претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, заедно с всички направени по делото разноски.
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си адв. В. Т., излага, че живее в имот, собственост на сина на ответника, на основание вещно право на ползване. Твърди, че ответникът явно и открито започнал да изразява личната си неприязъм към ищеца, както и 1 пред етажните собственици в сградата. Твърди, че ответникът подавал сигнали/жалби до компетентни държавни органи, като тези сигнали/жалби били неоснователни, тъй като нямало данни и не е установено след проверка от полицейски служители, че посочените в сигналите/жалбите неправомерни действия са били извършени. По този начин се уронвало доброто име на ищеца в обществото, тъй като подаваните сигнали/жалби акцентирали върху личността на ищеца. Твърди, че ищецът редовно е бил призоваван за снемане на показания в 1-во РУ на СДВР в следствие на подадените от ответника сигнали/жалби, като това се случвало дори като ищецът е бил на лечение извън София. Ищецът твърди, че неоснователните сигнали/жалби, подадени от ответника срещу него, се отразяват неблагоприятно на психическото, емоционалното и здравословното състояние на ищеца.
Съседите в квартала и познати на ищеца започнали да коментират ситуацията и започнали да си мислят, че ищецът е криминално проявен, тъй като често кварталния полицейски служител разговарял с ищеца, което се отразило и на доброто му име. Счита, че поради тези обстоятелства е налице фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД: 1) деяние; 2) противоправност; 3) вреда – неимуществена вреда; 4) причинно-следствена връзка; 5) вина, която се предполага до доказване на противното. Моли съдът да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 2 000лв за всички причинени от него неимуществени вреди на ищеца вследствие на противоправното му поведение, изразено в деянията на ответника по неоснователно подаване на сигнали/жалби. Като по този начин злоупотребява с правото на жалба до СДВР/държавни органи, в следствие на причинно-следствена връзка меду деянията насочени срещу ищеца и увреждащи правото му на добро име в обществото и страдания, в едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, заедно с всички направени по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Р. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна, неоснователна и недоказана. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като смята, че никъде в исковата молба не е посочено конкретно по вид деяния, което да е извършено в определено време и на определено място. Твърди, че трябва да са посочени ясно и недвусмислено кога и по какъв начин ответникът е изразявал неприязън по отношение на ищеца, от кой конкретен сигнал до компетентните органи ищецът е бил засегнат и защо, кога и кои съседи и познати са коментирали и какво са коментирали по адрес на ищеца и как това е свързано с ответника.
Отбелязва, че на стр. 4 от исковата молба е посочено, че ответникът е осъществил състава на чл. 45 спрямо ....., за когото няма данни за връзка с делото. По същество оспорва иска като неоснователен и недоказан, тъй като липсва конкретно деяние, както е посочил в първата част от отговора на исковата молба. Твърди, че липсва противоправност на деянието, тъй като от законното право на подаване на сигнали не може да произтече непозволено увреждане. Твърди, че липсва противоправност и тогава, когато сигналите/жалби се подават за защита на законни права и интереси. Представя пример, когато ищецът е отправял заплахи спрямо ответника и неговото имушество и близки, в следствие на което ответникът подал сигнал/жалба до съответния компетентен орган, за да защити собствените си права.
Твърди, че ответникът използвал неправомерно таванските помещения на кооперацията, в която живеел, като ги отдавал под наем, палели са се печки през зимата в противоречие на противопожарните изисквания, като така се създавала опасност от възникване на пожар.
Отново в защита на своите права ответникът подал сигнал/жалба до Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението, въз основа на което с Решение Рег. № ...../23.09.2022г. на 07 РСПБЗН на ищеца е било връчено писмено предупреждение, а на ответника е изказана благодарност. Ответникът твърди и че лиспва вреда, както и причинно следствена връзка между евентуалносто неправомерно деяние и състоянието на ищеца, тъй като представената от ищеца епикриза се отнася за периода от 18.04.2023г. до 29.04.2023г., а подадените сигнали, твърдени от ищеца, са от 2021г. и 2022г. Освен това ответникът твърди, че ищецът пръв е подал сигнал до НАП срещу фирмите на ответника, вследствие на което въпросните фирми са били проверени. С оглед на изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска и претендира да се присъдят направените от него по делото разноски.
2
С уточнителна молба от 12.10.2023г., с оглед разпореждане на съда, ищецът е уточнил кои точно сигнали счита, за неправомерно подадени и злоупотреба с права, а именно: на 18.03.2008г. , заведен в СДВ за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 ; 18.05.2023г. с вх № .....18.05.2023г. по описа на 01 РУ – СДВР. ; 28.09.2022г. , с вх. № .../28.09.2023г. по описа на 01 РУ – СДВР; вх. № .../14.10.22Г. по описа на СДВР; както и ..../22 по описа на 01 РУ – СДВР и образуваната по него пр.пр. .../22 СРП за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Съдът, след като обсъди представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иск по чл. 45 ЗЗД, от ангажираните по делото доказателства следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) извършено деяние; 2) неговата противоправност; 3) Вреда – в случая неимуществена; 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените вреди; 5) вината, която се предполага до доказване на противното.
Представена е писмена информация от СДВР с рег. № ...., вх. № в Софийски районен съд 278841, която е във връзка с издадено съдебно удостоверение изх. № ...../20.09.2023г. по гр. д. № ..../2023г. и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че видно от справка по адм. № ../2023г. в СРП по сигнал на Р. М. срещу М. М. е образувана пр. пр. .../22 по описа на СРП ЗМ .../2022г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
323 , ал. 1 НК.
От приета по делото справка от МВР – СДВР съдът приема за установено и доказано следното: заявителски материал с вх. № .../14.10.2022 по описа на 01 РУ – СДВР пр.пр. .../22 г. по описа на СРП е подаден от Р. ... срещу М. М. за преустроойство на помещения , което поведение е подведено под нормата на чл. 323 НК и е на производство.
Другият заявителски материал, който е видно да е подаден от отввтника М. срещу ищеца М., е с вхв. № .../28.09.2021г. за отправени заплахи от ищеца към ответника.
Останалите данни в справката касаят или събития извън процесния период – 2007г. и 2008г. или заявителски материал - подавани сигнали от самия ищец срещу ответника –( 2 броя вх. № ....2г. по описа на 01 РУ – СДВР и вх. № ...г. СДВР), които не са предмет на спора. От справката не е ясно заявителски материал с вх,. № ...г по описа на СДРВ 01 РУ от ответника , подаден за нарушаване на частната му собственост – за какво точно се касае и дали се отнася за ищеца по настоящото производство.
Предоставеното от ответника с отговор на исков молба Решение на ГДПБЗН по сигнал ....2г. на ГДПБЗН , с което го уведомяват, че след извършена проверка е установено, че три от таванските помещения се използват за жилищни нужди, в противоречие на предназначението на подпокривните пространства не се отнася до описаните по- горе сигнали, посочени в уточнителната молба, като предмет на делото.
В съдебно заседание е предоставен констативен протокол № КП-...., по повод замърсявания и изхвърляне на отпадъци, проверка , извършвана по отношение на ответника отново не касае предмета на делото.
От изброените в уточнителна молба от 12.10.2023г. сигнали, които ищецът твърди ответникът да е предявявал срещу него – съдът приема, че по делото се проведе пълно и главно доказване относно това само сигнал с вх. № .../14.10.22Г. по описа на СДВР с № ..../22 по описа на 01 РУ – СДВР и образуваната по него пр.пр. .../22 СРП за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК; както и сигнал с вх. № .../28.09.2023г. по описа на 01 РУ – СДВР относно оплакване за осъществена заплаха да са подадени от ищеца срещу ответника в настоящото производство.
От представените по делото доказателства не може да се приеме за доказано при условията на пълно и главно доказване, че тези действия на ответника представляват злоупотреба с правото на подаване на жалба/сигнал. Носителят на едно субективно и процесуално право има възможност сам да прецени кога да упражни това свое право.
Поначало, упражняването на материално/процесуално право е правомерно, но това не 3 изключва възможност и за злоупотреба с едно право, когато се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени законни права и интереси на други членове на обществото. За да бъде злоупотреба с правото на подаване на жалба/сигнал, съдът счита, че следва подадените жалби/сигнали да са неоснователни. В случая, от представените по делото материали се доказва, че сигналът, подаден от ответника срещу ищеца, че последният е преустроил складови помещения в жилищни, с оглед получения отговор от ГДПБЗН с цел да увреди права или законни интереси на ищеца, тъй като той е преустроил таванските си помещения в жилищни. Съдът счита, че сигналът е подаден в защита на личните права и интереси на ответника а и на останалите етажни собственици, тъй като тези действия на ищеца са застрашили цялата сграда поради това, че е установено, че са били в противоречие с правилата за пожарна безопасност.
Относно сигналът, подаден от ответника срещу ищеца, че последният е отправял заплахи спрямо ответника, съдът счита, че в действителност сигналът е подаден за защита на лични права и интереси на ответника. Когато личното здраве, здравето на близките му и самото имущество бъдат заплашени, чисто житейски е логично, човек да иска да се защити, като най-доброто средство за целта е именно подаването на жалба пред компетентен орган.
Гражданите имат правото да подават жалби/сигнали до надлежните органи, като в тях излагат обстоятелства, които са им известни. Дори да не се установят тези обстоятелства, то пак се предполага, че гражданите са добросъвестни. Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) ще има тогава, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес, каквото доказване в настоящия случай не се проведе.