Решение № 2 от 06.01.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Радомир, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730100715 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 08.09.2021 г., около 05:30 ч. в гр. Р., на кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Р.Д.“ е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което л. а., марка и модел „П.“, с peг. № ., управляван от А. Г. В., при маневра „завой надясно“ не пропуска и блъска ищеца М. Л. Л., който се намирал на пътното платно.

За пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП с № . от 08.09.2021 г., като е образувано и административнонаказателно производство. От протокола било видно, че виновен за настъпване на процесното ПТП бил водачът на л. а., марка и модел „П.“, с peг. № . - А. Г. В., който имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с „Дженерали Застраховане“ АД, съгласно застрахователна полица № ., с период на валидност до 29.09.2021 г.

Непосредствено след пътния инцидент ищецът бил откаран в МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник, където след преглед било установено, че е получил следните травматични увреждания, а именно: кръвонасядания по клепачите на двете очи, контузия на главата, охлузни наранявания по челото вдясно и по десен лакът и контузия в областта на гръдния кош и кръста.

След изписването му от лечебното заведение ищецът продължил лечението и възстановяването си в домашни условия. За период от около един месец се оплаквал от болки в областта на гръдния кош и кръста. Поради получената травма в областта на главата за период от около 2 – 3 седмици страдал от често главоболие, придружено със световъртеж, трудна концентрация и сънливост. Поради получените хематоми с дълбоки охлузвания по цялото тяло, всяко движение за пострадалия било свързано със силни болки, което наложило 1 за около месец да приема болкоуспокояващи лекарства. В първите два месеца след инцидента ищецът изпитвал чести болки в областта на гърдите, страдал от задух и трудно успявал да извършва активна физическа дейност.

С молба с вх. № . г. ищецът завел писмена претенция на основание чл. 380 от КЗ, с която поискал изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя на виновния водач, но в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят не се произнесъл, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца М.

Л. Л. сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица № ., а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.09.2021 г. в гр. Р., на кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Р.Д.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция по основание и размер.

Твърди, че в случая не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество.

Противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на ищеца, твърдейки, че ищецът е предприел пресичане на пътното платно на непредвидено и необозначено за целта място.

Оспорва иска и по размер, твърдейки, че претендираното обезщетение е завишено по размер.

Наред с това, сочи, че в рамките на законоустановените срокове претенцията на ищеца е била разгледана от страна на ответното дружество, вследствие на което е взето решение да бъде изплатено обезщетение на пострадалото лице в размер на 2000,00 лева, но при опит за изплащане на определеното обезщетение по банкова сметка на ищеца, сумата е била върната на ответното дружество от страна на банката поради ненамерен IBAN на името на ищеца.

Оспорва и периода от време, за който се претендира дължимостта на лихвата за забава.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът, редовно призовани, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител моли съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

2

Между страните не е спорно, че между ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД и А. Г. В. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № BG/08/120002741813, с предмет лек автомобил – марка и модел „П.“, с peг. № ., със срок на застрахователното покритие от 30.09.2020 г. до 29.09.2021 г.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 08.09.2021 г. е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил, марка и модел „П.“, с peг. № ., управляван от А. Г. В., при което е пострадал пешеходецът М. Л. Л..

За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ./08.09.2021 г. от Р.Д. – служител в ОДМВР - Перник, от който се установява, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „П.“, с peг. № ., който при маневра „завой на дясно“ не пропуска пешеходеца М. Л. и го блъска, с което реализира ПТП.

Видно от представеното по делото наказателно постановление № . г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник, на водача А. Г. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл. 119, ал. 4 ЗДвП във връзка с настъпилото ПТП.

От представените по делото 2 бр. болнични листове се установява, че ищецът е бил в болничен отпуск в периода от 23.09.2021 г. до 01.11.2021 г.

С молба – претенция с вх. № . г. ищецът чрез упълномощен представител е поискал от ответното дружество изплащането на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП в размер на 10 000 лева.

В писмо с изх. № . г., изпратено до ищеца, ответното дружество е посочило, че е определило за изплащане обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2000 лева, като с последващо писмо с изх. № . г. ищецът е уведомен, че така определеното обезщетение е преведено по банкова сметка на ищеца М. Л., но преводът е бил върнат от банката поради ненамерен IBAN на ищеца.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.

В. и Д. Л..

От показанията на свидетелката А. В. се установява, че на процесната дата – 08.09.2021 г., управлявайки процесния лек автомобил, марка и модел „П.“, с peг. № ., на кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Р.Д.“ в гр. Р., при извършване на маневра „завой на дясно“, не е пропуснала пресичащия пешеходец М. Л., вследствие на което го е блъснала. Според свидетелката ищецът не е пресичал на пешеходна пътека, като скоростта на лекия автомобил е била много ниска. След инцидента ищецът е бил откаран в болница.

От показанията на свидетеля Д. Л., който е син на ищеца, се установява, че непосредствено след изписването му от болничното заведение след инцидента ищецът не е можел да се движи и не е говорел. Възстановителният период продължил около два месеца – 3 два месеца и половина, като през това време ищецът постоянно е изпитвал болки и е приемал болкоуспокояващи. Не можел да се храни самостоятелно. Към настоящия момент също не бил възстановен напълно, като сънувал кошмари, страхувал се да излиза на улицата и да пресича пътното платно.

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза, от заключението по която се установява, че в наличната по делото медицинска документация на името на ищеца М. Л. са описани следните травматични увреждания:

„кръвонасядания по клепачите на двете очи, охлузни наранявания по челото в дясно и по десен лакът и оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош и кръста“. Тези травматични увреждания се квалифицират по медико – биологичния признак „страдание“.

От медицинската документация са налице данни за приложена терапия в деня на първоначалния преглед с еднократно приложение на медикамента „Кетонал“, който има болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. Получените от ищеца травматични увреждания са в пряка причинна връзка с претърпяната автомобилна травма. Според вещото лице д-р К. Ч. оздравителният период по отношение на мекотъканните наранявания е с продължителност от около 10 дни. По отношение на контузията в областта на гръдния кош са издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за период от 55 дни, който срок може да се предположи, че е възстановителният период по отношение на травмата в областта на гръдния кош.

Вещото лице Б. В. е посочило, че в материалите по делото липсват точни данни, въз основа на които да се определи точното място, на което е настъпило процесното ПТП, като според вещото лице най-вероятно ударът е настъпил около края на ул. „О.“, непосредствено преди пресичането ú с ул. „Р. Д.“, когато пострадалият е преминавал по мисленото продължение на тротоара, изграден вдясно от ул. „Р. Д.“, считано в посока от гр. Перник към гр. Кюстендил. Водачът не е възприел пешеходеца, като при движение със скорост не по-висока от 8 км/ч, удря с предната дясна част на автомобила ищеца, вследствие на което последният пада върху настилката, най-вероятно върху дясната си страна. Според вещото лице основната причина за настъпилото ПТП се дължи на действията на водача на л. а., марка „П.“, който отклонява вниманието си вляво спрямо посоката си на движение, което не позволява да забележи движещия се вдясно от автомобила пешеходец. В заключението е посочено още, че в материалите по делото липсват данни относно наличието на хоризонтална и вертикална пътна маркировка в района и деня на произшествието.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, като показанията на свидетеля Д. Л. прецени и по реда на чл. 172 ГПК. Съдът кредитира и заключението по приетата комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза, като компетентно изготвено от вещи лица, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

4

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо когото деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахован по който е деликвентът – правната фигура на прекия иск. За да бъде уважен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответника и виновния водач; 2) противоправно деяние на водача на лекия автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3) неговата вина; 4) настъпили за ищеца неимуществени/имуществени вреди; 5) причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.

Отговорността на застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител на вредите. Ето защо и застрахователят дължи на увредения това, което би му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност.

На първо място следва да се посочи, че в производството се доказа, а и не се спори, че за лек автомобил „П.“, с peг. № ., е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и собственика на посоченото МПС, която е валидна към момента на настъпване на процесното ПТП.