Решение № 7 от 02.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330204914 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 24-1030-004930 от 03.07.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на А. В. Б. с ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

Жалбоподателят депозира жалба, с която бланкетно оспорва издаденото срещу него наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Прави искане същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и прави изявление, с което се отказва от обжалване на НП в т. 2 от същото, в която част на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в депозирано до съда писмено становище пледира за отмяна на НП в т.

1 и т. 3 от същото, като излага съображения за това. Претендират разноски за представителство от адвокат.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

В писмено становище, с което преписката е изпратена на съда, се излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя А. В. Б. бил издаден медицински протокол № 646/10.06.2024г. на ЛКК към ДКЦ ІІ-Пловдив ЕООД, в което било дадено мнение с препоръка за освобождаване от употреба на предпазен колан в автомобила във връзка с чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.

На 25.05.2024 г. за времето от 09:00 часа до 21:00 часа служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив - **** Т. Д. и **** К.К. изпълнявали служебните си задължения като автомобилен патрул. В 13:21 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Ландос“ забелязали водач на товарен автомобил „Дачия“ с рег. № ****, който управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила, и използвал мобилен телефон без да има устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете му.

Полицейските служители спрели водача за проверка, в хода на която установили след извършена справка в АИС-ПП самоличността на водача именно като А. Б. и че той управлявал като са му отнети всички контролни точки, без да е върнал свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

По този повод бил съставен АУАН серия GA бл. № 1294516/25.05.2024 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на чл. 104а от ЗДвП и на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който отбелязал, че има възражения.

Жалбоподателят се възползвал от правото да депозира писмени възражения срещу акта по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган издал и обжалваното наказателно постановление, с което му била наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 18 контролни точки.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – АУАН, докладни записки, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000297 по чл. 171, т. 4 от ЗДвП от 25.04.2024 г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, копие на медицински протокол № 646/10.06.2024 г. на ЛКК към ДКЦ-ІІ Пловдив ЕООД, амбулаторен лист от 06.08.2018 г., медицински документ от 30.10.2018 г., амбулаторен лист от 28.06.2023г.

Следва изрично да се отбележи, че преценката на постановлението от процесуална и материална страна се извършва единствено по обжалваната от наказаното лице част, а в останалата след окончателните изводи на съда, ще следва да се обяви за влязъл в сила поради необжалването му.

2

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповеди на МВР.

По отношение на спазване на формалните изисквания за съдържание на двата акта на администрацията, съдът констатира липсата на яснота при описание на твърдяното за извършено нарушение по т. 3 от НП – нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, което представлява съществен порок, касаещ спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване нито актосъставителят, нито наказващият орган, са посочили с кои влезли в сила НП и кога са били отнети контролните точки на санкционираното лице, точният брой на отнетите контролни точки, както и точният момент, в който са отнети и последните контролни точки до техния пълен размер. Това води до неяснота в кой точно момент е прието, че за жалбоподателя е възникнало задължението да върне СУМПС, респективно от кой точно момент е в неизпълнение на това си законово задължение, тъй като задължението за връщане на свидетелството за правоуправление е последица от загубването на придобитата правоспособност по силата на закона при отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът прецени, че актът и постановлението не съдържат описание за съществен белег от изпълнителното деяние, което възпрепятства както преценката на съда за осъществяване или не на нарушение от обективна страна, но така и жалбоподателя, като засяга съществен правото му на защита и го препятства да организира по съответен начин правата си по представяне на доказателства или отправяне на доказателствени искания до съда. Всичко това дава основание обжалвания акт да се прецени като незаконосъобразен в обсъжданата му част и съответно отменен. В останалата част, а именно по т. 1, наказателното постановление отговаря на условията за неговото съдържание и не се откриват пороци, които да налагат ревизията му.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност, съдът намира за неправилно преценено от актосъставителя, възприето и от наказващия орган, че поведението на жалбоподателя на процесната дата представлява нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължението за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно, обективният състав на нарушението е осъществен. Изключенията, в които законодателят допуска да не бъде поставен обезопасителен колан, са посочени в чл.

137а, ал. 2 от ЗДвП, каквито обстоятелства се твърдят от жалбоподателя. Това са бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорнодвигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

В случая от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител са 3 изложени доводи и са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелство, изключващо отговорността по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, даващо му право да не ползва обезопасителен колан при управление на МПС, които съдът намира за основателни.

Съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Съдебната практика е непротиворечива по отношение на обстоятелството, че няма определена законодателна процедура, по която следва да се установи този факт, като за установяването му е необходимо представянето на медицински документ със становище на медицински специалист, удостоверяващо, че здравословното състояние на водача на автомобила трябва да е от такова естество, че да прави използването на обезопасителния колан от него опасно за живота или за здравето му. В случая с депозираната жалба санкционираното лице е представило такава медицинска документация – амбулаторни листове за проведена медицинска консултация и медицински протокол № 646/10.06.2024г. на ЛКК към ДКЦ ІІ – Пловдив ЕООД, видно от която е била установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан при управление на МПС. От представения амбулаторен лист от 06.08.2018 г. се удостоверява наличието на претърпян тежък пътен инцидент, довел до политравматизъм и фрактура на дясната раменна кост, дясната гривнена става и два торакални прешлена, като към момента на медицинския преглед жалбоподателят имал незараснала раздробена раменна кост, която прави дясната ръка ограничено използваема, както и трудно движение на тялото, заради счупени прешлени. От медицински документ от 30.10.2018 г. е видно, че и към онзи момент е имал незараснали фактури на дясната раменна кост и два прешлена, които в значителна степен ограничавали двигателната способност на пациента, който продължавал физикалната терапия на незарасналата раменна кост. От амбулаторен лист от 28.06.2023 г. се установява, че жалбоподателят е имал силно болезнени и ограничени движения в горната половина на тялото и изпитвал силни болки при вдишване в областта на 5-7 междуребрие в ляво.

Сами по себе си тези документи не удостоверяват становище на медицински специалист, че здравословното състояние на водача на автомобила прави използването на обезопасителния колан от него опасно за живота или здравето му. Такъв релевантен документ обаче е представения от жалбоподателя медицински протокол № 646/10.06.2024 г. на ЛКК към ДКЦ ІІ-Пловдив ЕООД, видно от който обстойно и в цялост е изследвано неговото физическото състояние в резултат на претърпения тежък пътно-транспортен инцидент и настъпилите в следствие на него усложнения.

Посочено е, че вследствие на инцидента е претърпял множество фактури, лекуван е оперативно, като от установените фрактури на два гръдни прешлена, фрактура на десния хумерсус с дислокация на фрагментите, неколкократните операции поради незарастване на костта, фрактура на костите на дясната гривнена става и фрактура на гръдната кост, както и с оглед тежката форма на затлъстяване на жалбоподателя, използването на предпазния в колан в автомобила се явява невъзможно, тъй като предизвика мъчителен болков синдром от притискането и силен задух. Изразеното от лекарския екип мнение е, че се препоръчва освобождаване от употреба на предпазен колан в автомобил във връзка с чл. 137, ал. 2 от ЗДвП.