Решение № 27 от 09.02.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Шумен, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500345 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на разглеждане е въззивна жалба на Ф. О. Р., действащ чрез пълномощника адв. И. И. от ШАК срещу решение № 114/20.04.2022 г. по гр.д. № 193/2022 г. на НПРС, поправено с решение № 163/31.05.2022 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за имуществени вреди, ведно с акцесорните вземания.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да уважи исковата му претенция в размер на 515 лева, ведно с акцесорните вземания към нея и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. М. В. не е депозирал отговор на жалбата. В съдебно заседание пълномощникът му адв. Б. И. от ШАК оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Предмет на разглеждане е и въззивна частна жалба на Ф. О. Р., действащ чрез пълномощника адв. И. И. от ШАК срещу определение № 499/21.06.2022 г. по гр.д. № 193/2022 г. на НПРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която на ответната страна са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят намира определението за неправилно в обжалваната част, поради което моли съдът да го отмени и му присъди извършените съдебно деловодни разноски за 1 заплатена държавна такса, в размер на 15 лева.

В срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. М. В. не е депозирал отговор на жалбата. В съдебно заседание пълномощникът му адв. Б. И. от ШАК оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без разглеждане.

Въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:

Гр.д. № 193/2022 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет искови претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди от средна телесна повреда – избиване на последен зъб от долната челюст, причинена му от ответника на 13.07.2018 г., за която същият е бил признат за виновен с присъда по НОХД № 6/2019 г. на НПРС, а именно 1 000 лева, частичен иск от иск за сумата от 5 000 лева – за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и 515 лева – за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за прегледи от лекари и за деловодни разноски по НОХД № 6/2019 г. по описа на НПРС, ведно с лихва върху сумата от 500 лева, считано от 07.02.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, в размер на 152.37 лева, лихва върху сумата от 15 лева, считано от 16.07.2018 г. от датата на завеждане на исковата молба, в размер на 5.43 лева и лихвата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата от 515 лева, както и лихва за забава върху главницата от 1 000 лева, считано от датата на увреждането – 13.07.2018 г. до момента на завеждане на исковата молба, в размер на 362.81 лева и лихва от датата на завеждане на исковата молба до момента на изплащане на присъдената сума, направените разноски в обезпечителното производство в размер на 355 лева и деловодните разноски по настоящото дело.

В срока за отговор ответникът е оспорил исковите претенции като частично неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД - за причинени имуществени вреди в размер на 515 лева, чл.52 от ЗЗД – за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лева, като частичен иск от такъв с цена 5 000 лева и чл.86 от ЗЗД – за дължима мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди от датата на увреждането 13.07.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 07.02.2022 г. и мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди, в общ размер на 157.80 лева, от които 152.37 лева – върху сумата от 500 лева, за периода от 17.02.2019 г. до предявяване на иска и 5.43 лева - върху сумата от 15 лева, от 16.07.2018 г. до предявяване на иска.

С решението си съдът е осъдил Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН **********, на основание чл.52, вр. чл.51, ал.2 от ЗЗД, сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва от 07.02.2022 г. до окончателното й изплащане и, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 362.81 лева – мораторна лихва върху главницата по чл.52 от ЗЗД, за 2 периода от 13.07.2018 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г.. Със същото решение съдът е отхвърлил иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД на Ф. О. Р. с ЕГН ********** за осъждане на Б.

М. В. с ЕГН ********** да заплати сумата от 515 лева - имуществени вреди, направени за адвокатски хонорар от 500 лева за защита по НОХД № 6/2019 г. на НПРС и 15 лева за такса за съдебно – медицинско удостоверение по ДП № 1/2019 г. на РУ - Каолиново, както и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ф. О. Р. с ЕГН ********** за осъждане на Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати сумата от 157.80 лева – мораторна лихва върху вреди в размер от 500 лева, за периода от 07.02.2019 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в размер на 152.37 лева и върху сумата от 15 лева, за периода от 16.07.2018 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в размер на 5.43 лева, и е осъдил Б. М. В. да заплати на Н.М.А. с ЕГН ********** сумата от 193.69 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като е отхвърлил искането за разликата до 300 лева; осъдил е на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Б. М. В. да заплати на Районен съд – Нови пазар дължимите по делото държавни такси и разноски в размер на 100 лева; осъдил е на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК Ф. О. Р. да заплати на Б. М. В. сумата от 177.18 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като е отхвърлил искането за разликата до 500 лева; осъдил е Б. М. В. да заплати на Ф. О. Р. сумата от 229.20 лева – направени от ищеца разноски ч.гр.д.

№ 1596/2021 г., като е отхвърлил искането за разликата до 355 лева.

С решение № 163/31.05.2022 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 114/20.04.2022 г., като вместо „ Осъжда, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. М. В., ЕГН **********, от с. Н... да заплати на Н.М.А. с ЕГН ********** от с. Р..., сумата от 193.69 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата от 300 лева. „ се чете „ Осъжда, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. М. В., ЕГН **********, от с. Н... да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН ********** от с. Н...., сумата от 193.69 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата от 300 лева. „.

С молба вх. № 3608/06.06.2022 г. ищецът е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските като присъди такива, съобразно действителната цена на исковете и уважената и отхвърлена част от тях, а именно в размер на 200.85 лева – разноски на ищеца в исковото производство и 237.67 лева – разноски на ищеца в обезпечителното производство, и отмени решението в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 177.18 лева, поради непредставяне от последния на списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът не е депозирал становище по молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

С определение № 499/21.06.2022 г. първоинстанционният съд е изменил решение № 114/20.04.2022 г. в мотивите в частта за разноските, както следва: Вместо посоченото на л. 12: „Общия размер на предявените искове е 1 898.61 лева, а на уважените е 1 225.81 лева.

Пропорционално на уважената част, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 193.69 лева“ и „Заплатените от ответника разноски по делото за адвокат са 500 лева. От 3 предявените в общ размер на 1 898.61 лева искове, са отхвърлени такива в общ размер на 672.80 лева. Пропорционално на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на ответника сумата от 177.18 лева за разноски по делото.“, ДА СЕ ЧЕТЕ: „Общия размер на предявените искове е 2 035.61 лева, а на уважените е 1 362.81 лева. Пропорционално на уважената част, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 200.85 лева „, както и „Заплатените от ответника разноски по делото за адвокат са 300 лева. От предявените в общ размер на 2 035.61 лева искове, са отхвърлени такива в общ размер на 672.80 лева. Пропорционално на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на ответника сумата от 99.15 лева за разноски по делото.„; изменил е решение № 114/20.04.2022 г. на НПРС и решение № 163/31.05.2022 г. за поправка на ОФГ, в диспозитива в частта за разноските, както следва: 1/ Вместо посоченото на л. 13 от решение № 114/20.04.2022 г.: „ Осъжда на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Н.М.А. с ЕГН ********** сумата от 193.69 лева направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата до 300 лева “ и на л. 2 от решение № 163/31.05.2022 г. за поправка на ОФГ: „ Осъжда на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН ********** сумата от 193.69 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата до 300 лева.“, ДА СЕ ЧЕТЕ: Осъжда на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН ********** сумата от 200.85 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата до 300 лева. 2/ Вместо посоченото на л. 14 от решение № 114/20.04.2022 г.: „ Осъжда на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ф. О. Р. с ЕГН ********** да заплати на Б. М. В. с ЕГН ********** сумата от 177.18 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата до 500 лева “, ДА СЕ ЧЕТЕ:

Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ф. О. Р. с ЕГН ********** да заплати на Б. М. В. с ЕГН ********** сумата от 99.15 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата до 300 лева.; 3/ Вместо посоченото на л. 14 от Решение № 114/20.04.2022 г.: „ Осъжда на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и т.5 от ТР 5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН ********** сумата от 229.20 лева, направени от ищеца разноски ч.гр.д. № 1596/2021 г., като отхвърля искането за разликата до 355 лева “, ДА СЕ ЧЕТЕ: Осъжда на основание чл.

78, ал.1 от ГПК и т.5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Б. М.

В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН ********** сумата от 237.67 лева, направени от ищеца разноски ч.гр.д. № 1596/2021 г., като отхвърля искането за разликата до 355 лева.

Решението се обжалва от ищеца в частта, в която са отхвърлени претенциите му за обезщетение за имуществени вреди и акцесорните искове за лихва за забава върху главницата, както и в съответната част за разноските. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

4

Определението по чл.248 от ГПК се обжалва от ищеца в частта, в която са присъдени деловодни разноски на ответника. В останалата част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

І. По съществото на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното: