Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 773 от 09.11.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
829/2026
Подписан
09.11.2026
В сила
09.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Благоевград, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20261210100829 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от законните представители ***** срещу Д. П. Д., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. ******.

Ищецът е предявил срещу ответника установителен иск по чл. 422 ГПК за сумата от 102,26 EUR (сто и два евро и двадесет и шест евроцента), представляваща главница - по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 655376/09.11.2020 г., сключен между Д. П. Д. и „Стик Кредит“ АД, като вземането по този договор за потребителски кредит е било цедирано на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г.

За претендираното вземане е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 14 от 06.01.2026г. по следното електронно заповедно дело - ч. гр. д. № 1532/2025г. на Районен съд - гр. Павликени, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

Ищецът твърди, че между "Стик-Кредит“ АД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника, като заемополучател, е бил сключен на 09.11.2020 г. Договор за потребителски кредит № 655376, като по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 200 лв., с равностойност 102,26 евро и е бил уговорен ГПР в размер на 42,58 %. Заявява, че кредитополучателят следвало да погасил задълженията си по кредита на 1 едномесечна погасителна вноска с падеж 09.12.2020г. Поддържа, че кредитополучателят не бил заплатил главницата. Излага, че със сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 22.03.2024 г., "Стик-Кредит“ АД (цедент) е прехвърлило на "АПС БЕТА България" ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Смята, че ответникът е бил уведомен за така извършената продажба на вземането на настоящия му адрес, както и по електронната поща и телефонния му номер. Алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Сочи, че задължението на ответника към настоящия момент била сумата от 1

102,26 EUR (сто и два евро и двадесет и шест евроцента), представляваща дължима главница по процесния договор за потребителски кредит. Навежда, че за посоченото вземане на 06.01.2026г. по ч. гр. д. № 1532/2025г. по описа на РС- Павликени е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 14, срещу която от страна на ответникът е било депозирано възражение по чл. 414 ГПК.

С молба от 04.08.2026 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът Д. П. Д. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.

За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 14 от 06.01.2026г. по следното електронно заповедно дело - ч. гр. д. № 1532/2025г. на Районен съд - гр. Павликени, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.

Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.

Второ. На ответника Д. П. Д. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията му и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между ответника и цедента "Стик-Кредит“ АД по силата на процесния договор за кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема; че е налице договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и че е уведомен 2 длъжникът за извършената цесия, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал.

1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Относно разноските:

В принципен план съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело. В настоящия случай обаче следва да се има предвид, че на ищеца (заявител в заповедното производство) не са присъдени разноски. Ето защо на ищеца се дължат разноски за настоящето исково производство в общ размер от 76,69 евро, от които 25,56 евро държавна такса и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.

Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че ответникът Д. П. Д., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. ****** дължи на ищеца „АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от законните представители *****, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК с № 14 от 06.01.2026г., издадена по следното електронно заповедно дело - ч. гр. д.

№ 1532/2025г. на Районен съд - гр. Павликени, а именно:

- 102,26 евро (сто и два евро и двадесет и шест евроцента) – представляваща главница по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 655376/09.11.2020 г., сключен между Д. П. Д. и „Стик Кредит“ АД, като вземането по този договор за потребителски кредит е било цедирано на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. П. Д., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.

****** да заплати на „АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от законните представители *****, разноски, сторени в настоящото исково производство в размер на 76,69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.

1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3