Решение № 5394 от 08.12.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5394 гр. София , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Жаклин Д. Петрова Комитова

Членове:

Мария Г. Бойчева

Румяна А. Спасова Кежова като разгледа докладваното от Мария Г. Бойчева Въззивно гражданско дело № 20201100509754 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 20422/27.07.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., подадена от К.Ц.Р. и П. Б. Р. – длъжници по изпълнително дело № 20188630400258 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по молби на длъжниците от 24.06.2020 г.; и по жалба с вх. № 23691/17.08.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., с пощенско клеймо от 14.08.2020 г., наречена “молба”, подадена от длъжниците К.Ц.Р. и П. Б. Р. срещу действията на съдебния изпълнител, представляващи насочване на изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество на длъжниците, а именно: налагане на възбрана върху собствената на всеки от длъжниците - по 1/2 идеална част от апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. “****, с площ от 60,32 кв.м.

В първата жалба е направено искане за присъждане на разноски в размер на 15 лева – държавна такса и 250 лева – адвокатско възнаграждение.

В дадения срок взискателят “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, е подал писмено възражение срещу жалба с вх. № 20422/27.07.2020 г., в което оспорва същата като неоснователна.

В дадения срок взискателят “Т.С.” ЕАД не е депозирал становище по жалба с вх. № 23691/17.08.2020 г.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбите пороци на обжалваните действия и становищата на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 02.03.2018 г. на “Т.С.” ЕАД срещу длъжниците К.Ц.Р. и П. Б. Р., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.07.2014 г. от Софийски районен съд, 84 състав, по гр.д. № 6111/2012 г., за сумата от 3 837,96 лева за 1 доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 01.2007 г. до м. 04.2011 г., ведно със законна лихва за периода от 22.03.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 967,06 лева за периода от 03.03.2007 г. до 19.01.2012 г.

С молба за образуване са възложени на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжниците, извършването на справки, снабдяването с документи, книжа и други и определяне начина на изпълнението, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

Съобщението за образувано изпълнително дело е връчено на длъжника К.Ц.Р. на 05.06.2018 г., а на длъжника П. Б. Р. – на 06.06.2018 г.

По изпълнителното дело по отношение на длъжника К.Ц.Р. е наложен запор върху вземанията й от микросметка в “ИЗИПЕЙ” АД със запорно съобщение с изх. № 16245/27.03.2018 г. На същото е получен отговор от дружеството, че не признава вземанията.

По отношение на длъжника П. Б. Р. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в “КЪРТИ.БГ” ЕООД със запорно съобщение с изх. № 16255/27.03.2018 г.

На същото е получен отговор от дружеството, че не признава вземанията.

По отношение на длъжника П. Б. Р. е наложена възбрана върху 1/20 идеална част от недвижим имот – нива от 5,520 дка в землището на кв. Кумарица, СО, район “Нови Искър”, област София, с постановление за налагане на възбрана от 12.07.2018 г., вписано под акт № 238, том XIII, вх.рег. № 46223/16.07.2018г.

С молба с вх. № 06342/12.02.2020 г. взискателят “Т.С.” ЕАД е поискал да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжниците, както и да бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжниците и да бъде наложен запор върху трудовите възнаграждения.

Направено е искане, ако не бъдат открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

С молби от 24.06.2020 г. всеки от двамата длъжници е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съдебният изпълнител е постановил, че липсват основания за прекратяване (лист 96 от приложения препис на изпълнителното дело).

По отношение на длъжника К.Ц.Р. е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. “****, с площ от 60,32 кв.м., с постановление за налагане на възбрана от 02.07.2020 г., вписано под акт № 122, том VIII, вх.рег. № 36667/10.07.2020 г. Длъжникът е уведомен на 23.07.2020 г.

По отношение на длъжника П. Б. Р. е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 22, НАХОДЯЩ СЕ В ГР. София, ж.к. “****, с площ от 60,32 кв.м., с постановление за налагане на възбрана от 02.07.2020 г., вписано под акт № 117, том VIII, вх.рег. № 36666/10.07.2020 г. Длъжникът е уведомен на 23.07.2020 г.

По изпълнителното дело е подадено от длъжниците възражение по чл. 442а, ал.1 от ГПК, с което оспорват наложените възбрани върху имота поради несъразмерност на размера 2 на задължението.

Със съобщения, връчени на длъжниците на 07.08.2020 г., е отказано от съдебния изпълнител вдигането на наложената обезпечителна мярка – възбрана.

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

По жалба с вх. № 20422/27.07.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х.:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от длъжниците по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. По делото няма данни отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело да е връчен на длъжниците, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в двуседмичния срок от узнаването съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство може да бъде прекратено на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години. В този случай законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТЗ. За яснота следва да се посочи, че дори при перемирането на изпълнителното дело, какъвто не е настоящият случай, изпълнителният лист може да бъде върнат на взискателя и/или да се подновят изпълнителните действия пред същия или друг съдебен изпълнител, като се губят сторените по изпълнението разноски, които не са били събрани до този момент. В разглеждания случай след предприетите действия за налагане на запори със запорни съобщения от 27.03.2018 г., и възбрана по отношение на длъжника П. Б. Р. с постановление от 12.07.2018 г., на 12.02.2019 г. е депозирана молба от взискателя с искане за налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения, както и опис, оценка и изнасяне на публична продан на движими вещи на длъжниците. Поради горното съдът намира, че по изпълнителното дело не се установява да е изтекъл период от повече от две години, през който да не са предприемани действия от страна на взискателя по изпълнителното дело и съответно не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че към датата на подаване на молбите от 24.06.2020 г. от всеки от двамата длъжници, дори не е бил изтекъл двугодишен 3 срок от образуване на изпълнителното дело на 02.03.2018 г. Това е така, тъй като с чл. 5, ал.

2 (в сила от 24.03.2020 г. ; изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна срещу физически лица, каквито са и настоящия жалбоподатели, не се налагат запори на банкови сметки на физически лица , каквито са и настоящите жалбоподатели, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. Следователно при отчитането на срока по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК следва да бъде съобразен и този период от четири месеца, през които е действала забраната за изпълнителни действия по чл. 5, ал. 2 от цитирания по-горе закон, като с него се увеличи срока по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради това съдът намира, че към датата на подаване на искането от длъжниците за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не е бил изтекъл двугодишния срок от датата на образуване на изпълнителното дело.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба с вх. № 20422/27.07.2020 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По жалба с вх. № 23691/17.08.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х.:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжниците по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В случая жалбоподателите твърдят, че възбраненият недвижим имот – апартамент № 22 в гр. София с площ от 60,32 кв. м., е единственото жилище на длъжниците.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.

Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия.

Наложената възбрана има единствено обезпечителен характер и налагането на възбрана върху несеквестируем имот по принцип е допустимо. Налагането на възбрана върху непотребимата вещ – недвижими имот в случая, не означава, че върху имота непременно ще бъде проведено принудително изпълнение, още повече, че към този момент съдебният изпълнител няма как да разполага с информация дали конкретният имот е несеквестируем.

4

Този въпрос подлежи на изясняване в хода на изпълнителното производство и може да се обжалват последващите действия, които именно биха нарушили твърдяната несеквестируемост, доколкото несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху имота обаче е допустимо, тъй като възбраната го задържа в патримониума на длъжника. Поради това възбраната върху имота не е несъвместима с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

По отношение заявеното искане по чл. 442а от ГПК. Посочената разпоредба е приета със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. ) и с нея е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Съгласно чл. 442а от ГПК тази несъразмерност се релевира чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Доколкото не е предвидена обжалваемост на акта на съдебния изпълнител, съдът не дължи разглеждането на тези доводи на длъжниците.