Решение № 439 от 29.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. В.Т., 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.а Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500292 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1563 от 18.12.2023г. постановено по гр. д. № 20234110100670 по описа за 2023 година, Великотърновският районен съд е намалил по предявените от В. Ю. Ч. от град В.Т., ул. „Г.Б.", с ЕГН ********** и от И. Ю. Ч. от град П., ул. „С.", с ЕГН ********** против Г. З.

Ч. от село К., община П., ул. „П.", с ЕГН ********** кумулативно, субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от наследодателя Ю.В. Ч., с ЕГН **********, б.ж. на град В.Т., починал на 20.10.2022 година, с Нотариален акт № 170, том I, рег. № 3041, дело № 124 от 30.06.2017 година на нотариус Ст. К., рег. № 611 при НК на РБ, в полза на Г. З. Ч., ЕГН ********** дарение на недвижим имот, находящ се в град В.Т., ул. „К.Т.", представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град В.Т., представляващ апартамент № 1 1 със застроена площ 102.10 кв.м., избено помещение № 1 с площ 6.64 кв.м., както и 36/5945 ид. ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, със сумата в размер на 70 681.38 лева.; възстановил е запазените части на В. Ю. Ч. от град В.Т., ул. „Г.Б.", с ЕГН ********** и на И. Ю. Ч. от град П., ул. „С.", с ЕГН ********** от наследството на Ю.В. Ч., с ЕГН **********, б.ж. на град В.Т., починал на 20.10.2022 година в размер общо на 70 681.38 лева или в размер на 35 340.69 лева за всеки от ищците от недвижим имот, находящ се в град В.Т., ул.

„К.Т.", представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град В.Т., представляващ апартамент № 1 със застроена площ 102.10 кв.м., избено помещение № 1 с площ 6.64 кв.м., както и 36/5945 ид. ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***.; осъдил е Г. З. Ч. от село К., община П., ул. „П.", с ЕГН ********** да заплати на В. Ю. Ч. от град В.Т., ул. „Г.Б.", с ЕГН ********** и И. Ю. Ч. от град П., ул. „С.", с ЕГН ********** сумата в размер на 1 760.00 лева /хиляда седемстотин и шестдесет лева/, представляваща направените от тях разноски по делото.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от Г. З.

Ч. в различните му части. В жалбата се изтъкват съображения за недопустимост и незаконосъобразност на решението в тези части, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Моли решението на ВТРС в обжалваните части да бъде отменено и съдът да отхвърли предявените претенции.

Ответниците по жалба оспорват жалбата.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.

Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна 2 същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна намира за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

По отношение обжалваните части на постановеното първоинстанционно съдебно решение:

Предявени са пред ВТРС от В. Ю. Ч. и И. Ю. Ч., чрез адв. М. М. – ВТАК, срещу Г. З. Ч. кумулативно, субективно съединени искове с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството.

Двамата ищци са наследници по закон – синове на Ю.В. Ч., бивш жител на град В.Т., починал на 20.10.2022 година. Ищците са приели наследството, останало от наследодателя им по опис, който е вписан в особената за това книга, водена при ВТРС. Приживе наследодателят на ищците се е разпоредил безвъзмездно, чрез договор за дарение, обективиран в НА № 70, том I, рег. № 3041, дело № 124 от 2017 година на нотариус С. К., рег. № 611 при НК на РБ, в полза на своята майка с недвижим имот, находящ се в град В.Т., ул. „К.Т.", представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град В.Т., подробно описан в исковата молба и първоинстанционното съдебно решение. Доводите на ищците са, че с така извършеното разпореждане е накърнена тяхната запазената част от наследството на техния наследодател. Искането им е съдът да възстановени запазените им части от наследственото имущество.

Великотърновският районен съд е уважил изцяло предявеният иск като го е приел за основателен и доказан.

Великотърновският районен съд в съответствие с доказателствата по делото е установил, че в случая ищците по делото са деца на наследодателя Ю.В. Ч., поради което са носители на правото на иск по чл.30, ал.1 ЗН. Искът е предявен срещу лице, което не е наследник по закон на наследодателя, призован към наследяване, поради което е необходимо наследниците със запазена част да са приели наследството по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН. Следва да се има предвид, че наследникът със запазена част не е нужно да твърди, че е приел наследството по опис, тъй като самият закон въвежда това обстоятелство като материална предпоставка за 3 реализиране правото му по чл. 30 ЗН. Същият обаче следва да докаже в рамките на процеса, че е изразил в дадения от закона тримесечен срок волята си да приеме наследството по този начин. В случая по делото, видно от приложените по делото заверени копия на Удостоверение, изх. № 240 от 11.01.2023 година по Ч.гр.д. № 3167/2022 година на ВТРС и Удостоверение, изх. № 239 от 11.01.2023 година по Ч.гр.д. № 316762022 година на ВТРС /л.

17-18/, ищците по делото са приели по опис, наследството останало им от техния баща Ю.В. Ч.. С НА за дарение № 170, том I, рег. № 3041, дело № 124 от 2017 година на нотариус Ст. К., рег. № 611 при НК на РБ /л. 16/, Ю.В. Ч. е дарил на майка си Г. З. Ч., собствения си недвижим имот, находящ се в град В.Т., ул. „К.Т.".

ВТРС е приложил чл. 29, ал. 1 ЗН, съгласно който запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца или низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя, респективно – по аргумент от разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗН, разполагаемата част на наследодателя е 1/3 от имуществото му.

Освен това ВТРС се е произнесъл и по направените от жалбоподателя възражения свързани с приемането на наследството на своя наследодател с конклудентни действия, доколкото на 28.10.2022 година са подали писмени заявления до ПОК „Доверие“ АД за изплащане на средствата, натрупани по партидата на наследодателя в универсален пенсионен фонд „Доверие“. Изрично в тази насока разпоредбата на чл. 170, ал. 8 КСО предвижда, че при смърт на осигуреното лице, получаването на средствата, натрупани по индивидуалната партида от фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване не се счита за приемане на наследство. ВТРС е обсъдил и възражението, че по отношение на златните накити и мобилния телефон – ищците - са ги получили от своята баба на погребението на баща им и са ги приели като подарък за спомен от баща им. Посочените обстоятелства не са оспорват от насрещната страна, а и реално липсват твърдения, че са укрити умишлено от ищците, поради което спрямо тях не може да намери приложение последицата по чл.

64 ЗН за съзнателно невписване в описа на наследствени имущества.

По-нататък съдът чрез назначените технически и оценъчни експертизи е 4 достигнал до стойността на наследствената маса - е в размер на 302 455.81 лева, респективно – запазената част от наследството на Ю.В. Ч. за всеки един от ищците е в размер на 100 818.60 лева /доколкото запазената част от наследството при две деца, какъвто е настоящият случай е 2/3/ и разполагаемата част от наследството е 1/3 или също сумата в размер на 100 818.60 лева. От друга страна чистата част на наследството на наследодателя или чистият актив от наследственото имущество включва, притежаваните от него към датата на смъртта му недвижими имоти – без дарения апартамент, движимите вещи и сумата по банковата му сметка, които са на обща стойност 130 955.81 лева. Доколкото наследодателят е оставил за наследници по закон двамата си синове – ищците по делото и по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, всеки от тях е наследил по ½ от имуществото на наследодателя или имущество на стойност 65 477.91 лева, т.е. с 35 340.69 лева по-малко от запазената част от наследството на всеки от тях. За допълване размера на запазените части на ищците е необходимо имущество на стойност 70 681.38 лева /по 35 340.69 лева за всеки от тях/. Следователно дарението следва да бъде намалено със сумата от 70 681.38 лева. Намалението следва да се извърши именно с паричната сума, която е необходима за допълване на запазената част, а не с дробна част, доколкото се касае за намаляване на дарствено разпореждане, а не на универсално завещание. Освен това, доколкото по делото са предявени единствено искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и не е предявен иск за делба, неприложими остават разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от Закона за наследството.

Аргументацията на районния съд е изцяло правилна правилна.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд, проследявайки детайлно преценката извършена от първоинстанционния съд досежно наличие на основателност на претенцията, мотивира извод за неоснователност и недоказаност на релевираното от жалбоподателя оплакване за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част поради следните съображения:

Първоинстанционния съд е обсъдил в цялост събраните доказателства. Подходил е анализирайки възникналия между страните спор.

5

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установяват описаните по-горе обстоятелства и факти.

Видно от представените и приети доказателства по делото ищците В. Ю.

Ч. и И. Ю. Ч. са законни наследници на наследодателя Ю.В. Ч. и съгласно чл.30 ЗН имат право да иска намаляване на дарствени разпореждания.

Ищците са низходящи на наследодателя от първа степен. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗН в настоящата хипотеза, при която наследодателят е оставил само низходящи – при две и повече деца или низходящи от тях, запазената част е 2/3 от имуществото на наследодателя.

Съгласно чл.31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника се образува наследствена маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, от която маса следва да извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН, в случай, че такива са налице, както и след това да се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива.

Предвид всичко изложено по-горе съдът счита, че искането за намаляване на дарствени разпореждания на наследодателя Ю.В. Ч. е основателно и следва да бъде уважено, като се намалят дарствените разпореждания направени с договор за дарение - Нотариален акт № 170, том I, рег. № 3041, дело № 124 от 30.06.2017 година на нотариус Ст. К., рег.

№ 611 при НК на РБ, в полза на Г. З. Ч. до размера на запазената част на всеки от ищците.

При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение.

В съответствие с правилността и потвърждаването на постановеното първоинстанционно съдебно решение, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС.

При този изход на делото на всеки ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 500,00лв.