Решение № 261607 от 13.05.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1474/2021
- Вид
- Решение № 261607
- Подписан
- 13.05.2021
- В сила
- 15.06.2021
- Състав
- ГАЛЯ ДИМИТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 402 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И
Е
№ гр. Варна, 13.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1474 по описа за 2021година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ж.И.Ж., ЕГН ********** с адрес *** срещу «ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***«Г. Бенковски» № 3 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1280,04лева/ след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 10.05.2021г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско +», полица № 440119031034493/17.06.2019г. за претърпени имуществени вреди на л.а «Шкода октавия» с рег. № В 3779 ВН от застрахователни събития настъпили на 27-28.05.2020г. в гр.
Аксаково и изразяващи се в увреждане на предна броня, спойлер на предна броня, лайсна предна броня дясна, врата предна лява, капачка странично огледало ляво, задна броня, лайсна задна броня и врата багажник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а «Шкода октавия» с рег. № В 3779 ВН, застрахован имуществено при ответното дружество по полица «Каско +», клауза „пълно каско“ с №
440119031034493/17.06.2019г. и срок на действие 17.06.2019г. до 16.06.2020г.
Застрахователната премия от 649,44лева е била платена еднократно.
Застрахователната сума е 10100лева. На 27.05.2020г. при маневра паркиране на ул. Ал. Павлович в гр. Аксаково охлузил предната и задна броня на автомобила.
На 28.05.2020г. отивайки до автомобила си установил увреждане на предна лява врата, ляво огледало и врата на багажник. На същата уведомил ответника за настъпилите застрахователни събития. Ответникът извършил оглед на автомобила, снимки и съставил опис заключение по щета № 44010312003182, в което описал следните увреждания- предна броня, спойлер предна броня, лайсна предна броня дясна, врата предна лява, капачка странично огледало ляво, задна броня, лайсна задна броня и врата багажник. На 03.06.2020г. получил уведомление, с което застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като уврежданията били настъпили вследствие естествена експлоатация на автомобила и били натрупани във времето. Счита, че отказът на застрахователя е неоснователен. Извършеното от него проучване установило, че нужната стойност за възстановяване на уврежданията е в размер на 1384,64лева, поради което претендира обезщетение в размер на действително търпяните вреди, който иск е заявил като частичен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, както и че на 28.05.2020г. е бил уведомен за настъпване на посочените от ищеца застрахователни събития. Оспорва обаче събитията да са настъпили по сочения от ищеца механизъм, както и да е налице причинно- следствена връзка между сочените вреди и ПТП. Счита, че декларираните от ищеца обстоятелства не отговарят на действително случилото се. Твърди, че уврежданията не биха могли да настъпят вследствие на описаното събитие, тъй като не отговарят по сила, височина на удара, местоположението и начина, по който е описано събитието. Позовава се на клаузата на т.9.1.9 от ОУ даваща му право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, когато са декларирани обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите несъответстващи на действителните, както и когато бъдат представени неистински документи или такива с невярно съдържание. Твърди, че застрахованият не е изпълнил задължението си да пази и ползва автомобила си с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва правилата за неговата експлоатация, не е взел необходимите мерки за предпазване на МПС от вреди, с което е създал предпоставки за увеличаване на риска и настъпване на събитието.
Счита, че има право да откаже изплащане на обезщетение, тъй като неизпълнението на сочените задължения е значително с оглед неговия интерес, било е предвидено в договора и е довело до възникване на събитието. Позовава се и на клаузата на т.9.1.8 ОУ, като твърди, че ищецът е проявил груба небрежност, доколкото не се е съобразил с пътната обстановка, настилка и скорост на управляваното МПС, с което е причинил ПТП. Затова счита, че е налице изключен риск. В евентуалност се въвежда възражение за съпричиняване на резултата, защото ищецът не е съобразил пътната обстановка, настилка и скорост, и не е проявил нужното поведение за избягване ПТП. Искът се оспорва и по размер, като несъответен на действителна стойност на уврежданията. Искането е за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора и и в частност, че отказът му да плати застрахователно обезщетение е правомерен, в т.ч. наличие на виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на застрахования, което е съществено и предвидимо, и последиците от него са значителни с оглед интереса на застрахователя; че е налице изключен застрахователен риск поради проявена груба небрежност от застрахования; както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Каско +», полица № 440119031034493/17.06.2019г. и срок на действие 17.06.2019г. до 16.06.2020г. на л.а «Шкода октавия» с рег. № В 3779 ВН;
-че по повод настъпили застрахователни събития на 27- 28.05.2020г. ответникът е образувал щета № 44010312003182 и е констатирал следните увреждания на застрахованата вещ- предна броня, спойлер предна броня, лайсна предна броня дясна, врата предна лява, капачка странично огледало ляво, задна броня, лайсна задна броня и врата багажник.
Ангажирани са писмени доказателства, от които се установява, че ищецът е собственик на л.а «Шкода октавия» с рег. № В 3779 ВН, т.е активната му легитимация е установена.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства-уведомление и опис по щета, че на 28.05.2020г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпили събития на 27.05.2020г., когато при извършване маневра за паркиране, водачът и собственик на застрахования автомобил е увредил предна и задна броня, а на 28.05.2020г., докато автомобилът е бил на паркинг е установил увреждане на предна лява врата, ляво огледало и врата на багажник. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция № 44010312003182/ 28.05.2020г., в която са описани увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно: предна броня пастиране, спойлер предна броня и лайсна дясна предна броня, предна лява врата, капачка странично ляво огледало, задна броня, лайсна задна броня и врата на багажник- за боядисване. Застрахователят е приключил щетата на 01.06.2020г. с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Съображенията за това са били, че уврежданията са получени вследствие естествената експлоатация на автомобила и натрупани във времето, като се е позовал на т.9.1.9 ОУ, раздел I- че застрахователят не предоставя застрахователно покритие при деклариране на обстоятелства различни от действително случилото се.
Спорните между страните въпроси касаят механизма на ПТП, налице ли е изключен риск, неизпълнение на задължение на застрахования и ако да, значително ли е то с оглед интереса на застрахователя, проявена ли е груба небрежност, налице ли е съпричиняване и размера на дължимото обезщетение.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото документи, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, с оглед характера на уврежданията- в предна и задна броня, възможният механизъм на настъпване на ПТП е пряк контакт на превозното средство при движение с ниска скорост с обект намиращ се в близост, а с оглед останалите установени увреждания- пряк контакт между автомобила, който е възможно и да е бил в покой, с друг обект движещ се в близост до него. Установените увреждания по автомобила са посочените от застрахователя и отстраняването им изисква ремонт за лайсна на задна броня и боядисване за останалите. Нужната стойност по отстраняване на увреждането на база средни пазарни цени на труд, материали и резервни части е 1280,04лева.
В настоящия случай, отказът на застрахователя е основан на възражения за изключен риск по т.9.1.9 от ОУ, и за невярно деклариране на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Т.е застрахователят противопоставя едновременно възражения за изключен застрахователен риск и за основание да се освободи от отговорност по см. на чл.
408 КЗ.
Възражението за изключен застрахователен риск е общо заявено, свързано с твърдението, че събитието е настъпило при други обстоятелства в сравнение с тези заявени от ищеца. Предвид приетото по делото заключение на експерта установи се, че възможният механизъм на ПТП от 27.05.2020г. е при движение с ниска скорост и контакт с обект в близост, а този на събитието от 28.05.2020г. предполага близък контакт на автомобила с друг движещ се в близост обект. Така, че в случая е недоказано събитието да е настъпило при други и различни обстоятелства от декларираните от застрахования.
На следващо място, за да може застрахователят да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, то следва да са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне. Твърдения за нарушаване на конкретна договорна клауза няма. В чл. 408, ал.1 КЗ е закрепено правилото, че основанията за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение се определят със закон и те са регламентирани изрично: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и 4. в други случаи, предвидени със закон. Според възприетото от съдебна практика разрешение, в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, чието съдържание е идентично с това на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, правно релевантно за отказа да се плати обезщетение е само това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя. И за да може да се приложи тази норма, нужно е да бъде установено, че е налице пряка причинно- следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. В случая, както се посочи не се е твърдяло конкретно задължение на застрахования по договора, което той да не е изпълнил, извън декларирането на обстоятелства за настъпване на ПТП, несъответни на действителните. Неизпълнението на това задължение не се доказва по съображения изложени вече по- горе, а и принципно, само по себе си то няма характеристиките на значително спрямо интереса на застрахователя, защото нито е допринесло настъпването на събитието, нито има отношение към размера на вредите или тяхното доказване. То не стои и в причинна връзка с настъпването на вредите. Доказване на причинната връзка следва да е проведено не само, когато неизпълненото задължение произтича от закона, но и когато това е предвидено в договора, тъй като тя не може да бъде презумирана по договорен път. Затова и аргументацията на отказ по см. на чл. 408 КЗ не може да почива на простото констатиране неизпълнение от страна на застрахования на соченото договорно задължение. Нужно е да е установена причинна връзка между него и конкретното застрахователно събитие, както и че това нарушение е довело до увеличаване риска от настъпване на имущественото увреждане. Извод за такова установяване в казуса не може да се изведе. Неоснователни, с оглед механизма на събитията, са и възраженията за неизпълнение задължението на ищеца да пази и ползва автомобила си с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва правилата за неговата експлоатация, както и че не е взел необходимите мерки за предпазване на МПС от вреди, с което е създал предпоставки за увеличаване на риска и настъпване на събитието. Събраните по делото и коментирани горе доказателства налагат извод, че в случая застрахователят не е имал основание да откаже в тази хипотеза изплащане на застрахователно обезщетение.