Определение № 5143 от 05.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5143 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501935 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 413, ал.1 ГПК.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 66110/2024г. по описа на СРС, 145 състав, е разпоредено А. А. А. и С. Б. В. да заплатят разделно и при равни квоти на останалите етажни собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****, комплекс "Аркадия" сумата от 1392,52 лева, представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части и прилежащи площи на комплекс "Аркадия" за периода от 01.02.2024г. до 31.10.2024г., ведно със законната лихва от 01.11.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 83,96 лева, представляваща вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за периода от 01.02.2024г. до 31.10.2024г., ведно със законната лихва от 01.11.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 29,53 лева - държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на 28.05.2025г. В срока по чл.413, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба (молба вх.№ 227004/27.06.2025г.) от А. А. А. и С. Б. В., с която се обжалва заповедта в частта за разноските от 500лв. с твърдения, че еквивалент на оказаната адвокатска помощ възлиза на 100лв.

В срока за отговор заявителите изразяват становище, че искането е недопустимо и неоснователно, защото вземанията по заповедта били изискуеми в продължителен период преди подаване на заявлението, за което се представят доказателства за кореспонденция, в която длъжниците били уведомявани чрез имейл кореспонденция за задълженията. Така и искането било неоснователно, защото адвокатското възнаграждение не било прекомерно.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частните жалбоподатели и представените по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в 1 преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу издадената по ч. гр. д. № 66110/2024 г. на СРС, 145-и състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските.

В същата част заповедта подлежи на обжалване, поради което частната жалба е процесуално допустима.

Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство ОСГТК на ВКС приема, че общият ред на чл. 248 ГПК се прилага от заповедния съд в хипотеза, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски. В случаите като настоящия, както и в случаите на погрешно произнасяне, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Със заявление по чл. 410 ГПК от 01.11.2024 г. заявителите останалите етажни собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.

****, комплекс "Аркадия", чрез адв. М., са поискали издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците (при условията на разделност при равни квоти) за сумата от 1392,52 лева, представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части и прилежащи площи на комплекс "Аркадия" за периода от 01.02.2024г. до 31.10.2024г., ведно със законната лихва от 01.11.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 83,96 лева, представляваща вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за периода от 01.02.2024г. до 31.10.2024г., ведно със законната лихва от 01.11.2024г. до изплащане на вземането. Към заявлението е представено пълномощно в полза на адв. М., както и доказателства за плащане на сумата от 500лв. за изготвяне и подаване на заявление по чл.410 ГПК по чл.7, ал.2, т.1 НРАВ.

Искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение е уважено изцяло, като на 07.04.2025 г. от СРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в която са присъдени и платената д.т., както и 500лв. адвокатско възнаграждение (дължимо разделно от всеки от длъжниците).

Заповедта е връчена на длъжниците на 28.05.2025г., поделото няма подадено възражение по чл.414 ГПК, нито възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл.414а ГПК.

В частната жалба се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските с твърдение, че еквивалент на оказаната адвокатска помощ възлиза на 100лв.

Приемайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 7 вр. ал.2, т.1 НВАР за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение, според който възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми е размера на претендираното адвокатско 2 възнаграждение, следва че в конкретния случай минималното адв. възнаграждение възлиза на 400лв. С решение по дело С-438/22 е прието, че наредба от националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС и поради това няма задължителен за съда характер.

В практиката на ВКС се приема, че размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай от страна на заявителя е подадено заявление по нормативно установен образец, претенцията е уточнява два пъти в изпълнение на указания, налице сравнително нисък материален интерес, но в заявлението съответно молбите в изпълнение на указанията не са попълнени само личните данни на страните и претендираните суми, а е изложена подробна фактическа обстановка, изложени са и фактите, от които търсените суми произтичат, както и са представени немалък обем доказателства. При съобразяване на горните обстоятелства съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение, дължимо за осъщественото процесуално представителство в заповедното производство, възлиза на претендираната сума от 500 лева.

Предвид това частната жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. А. А., ЕГН: **********, гр.София, кв. Манастирски ливади, бл.****, и С. Б. В., ЕГН: **********, гр.София, кв.

Манастирски ливади, бл.****, подадена срещу частта за разноските от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10298/07.04.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 66110/2024г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, в която е разпоредено да заплатят разделно разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3