Решение № 2209 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2209 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110204850 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия Г № 0079512 издаден от СДВР на ",,***'', с ЕИК ********, е наложена имуществена санкция в размер на 1022, 58 евро на осн. чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 КЗ за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат доводи за допуснати при съставяне на ЕФ процесуални нарушения, като се изтъква, че съдържанието му не става ясно кой е санкционирания субект- дружеството или неговият управител- физическо лице, както и липсва описание на нарушението. На следващо място се изтъква, че дадената в електронния фиш правна квалификация по чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 КЗ вр. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ сама по себе си е неясна, като е допуснато смесване на две отделни административни нарушения- неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и управление на МПС без такава застраховка. В заключение се оспорва годността на техническото средство да установява нарушения по КЗ, в частност да констатира автоматично липсата на застраховка гражданска отговорност , респективно да се спази изискването за издаване на електронния фиш в отсъствието на контролен орган и нарушителя. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподателят, редовно призовани, не изпращат представител, като по делото е представено писмено становище, в което се изразява воля за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като се излагат и аргументи по същество. В същите се поддържа искането за отмяна на електронния фиш по съображенията изложени в жалбата, като се допълва и аргумент за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се изтъква, че задължение за сключване на застраховка съществува само по отношение на регистрираните в Република България превозни средства, а към датата на нарушението – 09.10.2025г., лекият автомобил с рег. № РА0540КХ, собственост на 1 дружеството е било с прекратена регистрация.

В съдебно заседание въззиваемата страна- СДВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., който пледира за потвърждаване на електронния фиш. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт при СДВР, в които се сочат общи доводи за законосъобразност и правилност на електронния фиш, като се моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2025г. в 18.46 часа, лек автомобил марка "Фолксваген" модел ",,***''" с рег. № ,,***'', се движел в гр. София, по бул. "Цариградско шосе" с посока на движение от бул.

„Околовръстен път“ към ул."Патриарх Герман". Движението на МПС било установено в района на бул.“Цариградско шосе“ № 200 с автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера, тип "CORDON M2", с идентификационен номер MD1192.

Видно от приложената справка от Гаранционния фонд, към посочената дата, за автомобила не е имало валидна и действаща застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като действието на последния застрахователен договор било прекратено на 24.08.2025г., поради невнесени вноски. Съгласно представената справка към посочената дата превозното средство е било регистрирано като собственост на ",,***'', с ЕИК ********.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия Г № 0079512, справка за регистрация на МПС, справка от Гаранционен фонд, справка от АИС- АНД за датата на генериране на ЕФ, Заповед за утвърждаване на образец на ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнение към същото, Протокол за използване на АТСС от 09.10.2025г., Протокол от проверка № 341-СГ-ИСИС/01.08.2025г., както и веществени доказателства- фотоснимки. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, подадена е своевременно, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна в искането за отмяна.

Атакуваният ЕФ серия Г, № 0079512, представлява електронен фиш по смисъла на §6, т.63 от Допълнителната разпоредба на ЗДвП и като такъв следва да се подчинява на изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно съдържанието и реквизитите си и да е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Макар санкционния акт да е надлежно изготвен чрез попълване на утвърдената със Заповед № 8121з172/29.02.2016г. бланка, то същият не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, където изрично се посочва, че ЕФ следва да съдържа описание на нарушението, а така също и на общите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, относно съдържанието на санкционния акт в производството по ЗАНН. В процесния ЕФ въобще липсва относимите към нарушението факти, респективно не се сочи и в какво точно се е изразило същото, като твърдението 2

"управление на МПС, регистрирано в Р България и не е спряно от движение, за к" не представлява описание на конкретно деяние- действие или бездействие и неговите особености от обективна страна. В текста на ЕФ не просто не се сочи конкретния вид застраховка, с който са свързани визираните там правни разпоредби, но и въобще отсъства твърдение, че нарушението е свързано с каквото и да е задължение по КЗ, който е нормативният акт определен като нарушен, като се съдържат единствено данни за ограничението на скоростта в района на контрол.

Обстоятелството, че при нарушенията установени с помощта на технически средства, законът допуска прилагане на олекотена процедура за санкциониране на нарушителя, не дерогира изискванията към съдържанието на санкционния акт, с който освен да се определи наказанието, следва да се даде и пълно и точно описание на нарушението от фактическа и от правна страна. В настоящия случай това не е сторено, като пропускът съставлява съществено процесуално нарушение т.к. пряко и неминуемо рефлектира върху правото на защита на нарушителя, иманентна част, от което е правото да разбере в какво е обвинен. В същия смисъл е и константната съдебна практика, като например- Решение № 4718 от 14.07.2021г. по адм. д. № 4476/2021г., Решение № 4474 от 05.07.2021г. по адм. д. № 4848/2021г., Решение № 7036 от 07.12.2020г. по адм. д. № 9220/2020г., всички по описа на АССГ, както и редица други. Предвид на изложените съображения процесния електронен фиш следва да бъде отменен, като издадено в нарушение на процесуалните правила.

Липсата на надлежно формулирано описание на конкретно деяние, определено като административно нарушение прави безпредметно, а и невъзможно обсъждането на нарушението по същество.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, от страна на дружеството- жалбоподател е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 255 евро. От страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на същото, което съдът обаче намира за неоснователно, доколкото така претендирания размер е равен на минималния такъв определен по правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, т.е. е съобразен както с размера на имуществената санкция, така и с факта, че се касае дело без фактическа и правна сложност, поради което се претендира именно минимума. Предвид на изложеното, сторените разноски в размер на 255 евро следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна – СДВР.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0079512 издаден от СДВР на ",,***'', с ЕИК ********, е наложена имуществена санкция в размер на 1022, 58 евро на осн. чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 КЗ за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на ",,***'', с ЕИК ********, сумата от 255/двеста петдесет и пет/ евро, сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4