Решение № 262 от 13.06.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 318/2023
- Вид
- Решение № 262
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 13.06.2023
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал.4, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 262 гр. Перник, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500318 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 18116/25.04.2023г. /по опис на ЧСИ А.В./ на длъжника В. Т. А., чрез адв. А. А. против действията по изп. дело № 20238130400555 по описа на ЧСИ А.В., обективирани в Покана за доброволно изпълнение с Изх. № 15573/27.03.2023г., както следва: запор върху пенсията с добавен размер на трудово възнаграждение, както и в частта на разноските, начислени и приети за събиране по изп. дело № 20238130400555 по описа на ЧСИ А.В..
В жалбата са изложени аргументи, че извършеното от ЧСИ изпълнително действие, а именно: налагане на запор върху пенсия с добавен размер на трудово възнаграждение, било незаконосъобразно, тъй като пенсията му заедно с получавания от него размер на трудово възнаграждение е несеквестируем доход на жалбоподателя. Твърди се също, че от страна на ЧСИ са начислени разноски в по- висок размер от посочения в ТТРЗЧСИ, както и че са приети разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, което било в прекомерен размер. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното изпълнително действие: налагане на запор върху следните вземания на В. Т. Г.: пенсията с добавен размер на трудово възнаграждение, както и в частта на разноските, начислени и приети за събиране по 1 изп.дело .№ 20238130400555 по описа на ЧСИ А.В..
В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК взискателят “ВИВА– 78” ЕООД, ЕИК 203894461, чрез адв.А. П. е депозирал възражение, в което по подробни доводи оспорва жалбата и претендира оставянето й без уважение .
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия и е навел аргументи за тяхната законосъобразност, както и за съразмерността на начислените такси и адвокатско възнаграждение. Изложил е становището си за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /длъжникът е уведомен за наложения запор и разноски на 10.04.2023г. г. с получаване поканата за доброволно изпълнение, а жалбата е изпратена по пощата на 24.04.2023г./ от легитимирана страна – длъжник по изп. дело /чл. 435, ал.2 ГПК/ и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител (насочването на изпълнението върху имущество, което според длъжника е несеквестируемо) - чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, и разноските по изпълнението - чл.
435, ал.2, т. 7 от ГПК, е допустима и следва да се разгледа по същество.
Относно насочването на изпълнението върху имущество на длъжника, което смята за несеквестируемо (пенсия):
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора.
В същото ТР е прието също, че когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. Налагането на запор върху частично 2 несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. В мотивите на същото ТР се изяснява, че при запор върху частично несеквестируемо вземане, той има действие само за секвестируемата част.
В случая изп. дело № 20238130400555 по описа на ЧСИ А.В. е образувано на 23.03.2023г. на осн. чл. 426 ГПК по молба на “ВИВА–78” ЕООД срещу В. Т. А., ЕГН **********, въз основа на Изпълнителен лист № 12 от 21.03. 2023 г., издаден от Окръжен съд- Перник на осн. чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 405 ал. 1 ГПК и Решение № 92 от 07.03.2023г. на Окръжен съд- Перник. В молбата взискателят прави искане да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, като след това бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника и възбрани върху недвижимите му имоти. На основание чл.
450 ГПК са предприети обезпечителни действия, чрез налагане на запор върху пенсията на длъжника, като към нея е добавен размера на трудовото възнаграждение на длъжника.
Направена е справка за банковите сметки на длъжника в “Ти Би Ай Банк” АД и Изипей, от която е видно, че те са запорирани преди датата на образуване на изп дело № 20238130400555. Направени са справка в НАП от 26.03.2023г. за наличието на сключен трудов договор, както и за размера на трудовото възнаграждение, което възлиза на 873.60 лв. бруто, съответно 677, 90 лв. нетно. Също е направена справка в НОИ за вида и размера на получаваната пенсия, която възлиза на 415, 85 лв. На осн. чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК третото задължено лице ТП на НОИ- Перник уведомява ЧСИ, че върху пенсия/добавката на В. Т. А. е наложен запор по изп. дело № 20238130400555, като съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК удръжката е определена, както следва: от 01.05.2023г. до 31.08.2023г. по 313.75 лв.- месечно и месец 9.2023г. – 249.28 лв. Считано от 01.10.2023г. се прекратява удръжката от пенсия/добавката на лицето и се вдига наложения запор по горепосоченото изпълнително дело.
Настоящият състав тълкува разпоредбите на чл. 446 ГПК, регламентиращи реда за налагане на запор и размера на несеквестируемите доходи в смисъл, че в случай като настоящия, когато длъжникът има доход от два или повече източника, то следва да се съобразява общия нетен размер на дохода му. Преценката за размера на последните се прави не поотделно за всеки доход, а след сумиране на "всички доходи", по арг. от чл. 446, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 446 ГПК говори за трудово възнаграждение и пенсия в единствено число, като вероятно волята на законодателя е била да обхване общия случай, при който едно лице получава само един доход и се издържа от него. Това е твърде често срещана хипотеза и преценката в този случай е значително улеснена, защото доходът се съпоставя с МРЗ, която към момента е 780 лв. и се преценява дали доходът е секвестируем или не. Но в същата разпоредба в т. 1, 2 и 3 законодателят използва термина месечно възнаграждение, като сборен и изразяващ доходът, който лицето получава за един месечен период.
Противното тълкуване, а именно, че всеки доход трябва самостоятелно да се определя като секвестируем или не, без да се изчислява общият месечен приход на лицето, противоречи на функцията на несеквестируемостта и създава предпоставки за нееднакво третиране на различните ФЛ. Това е така, защото 1. Несеквестируемостта цели да гарантира екзистенц минимума на длъжника, за да се продължи неговото нормално съществуване, а не да му даде 3 възможност да осуетява принудителното изпълнение и да ощетява кредиторите. Поради това, при превишаване на този минимум, който при дохода е размерът на МРЗ, то принудителното изпълнение е възможно, защото вече не застрашава съществуването на длъжника. 2. Горното тълкуване би ощетило лицата, които получават целия си доход от един източник, защото би се получило така, че например лице, което получава трудово възнаграждение в размер над МРЗ не е защитено от несеквестируемостта, а лице, което получава пенсия в размер под МРЗ и трудово възнаграждение в размер под МРЗ, е защитено от този правен институт, защото погледнати поотделно, тези доходи са под размера на МРЗ.
Безспорно, погледната индивидуално, пенсията на длъжника от 415,85 лв. е несеквестируема, защото е под размера на МРЗ. Също безспорно, трудовото възнаграждение на длъжника в размер на 677, 90 лв., след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски също е под размера на МРЗ. От посочените по - горе доказателства се установява, че удръжките по наложения от ЧСИ запор се правят от третото задължено лице ТП на НОИ, град Перник, от общия размер на доходите на длъжника (от пенсия и трудово възнаграждение), тъй като общата стойност на тези вземания надхвърля посочения размер на МРЗ за страната. Към момента на налагане на запора общият размер на получаваните от длъжника доходи - 677, 90 лв. (нетно трудово възнаграждение) и 415,85 лв. (пенсия) е 1093,75 лв. При съблюдаване на разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК удръжката следва да е в размер на 1/3 от тази сума, или 364,58 лв. (при липса на данни за деца, които длъжникът издържа). След приспадането от получаваните от длъжника средства обаче се получава сума в размер на 729,17 лв., която е по - малка от МРЗ за страната (780.00 лв.), поради което удръжката следва да бъде намалена до сумата от 313,75 лв. (за да се гарантира несеквестируемият размер на средствата на длъжника). Но тези два дохода, заедно, а не индивидуално, се явяват месечното възнаграждение на длъжника и съдебният изпълнител е направил нужната справка и пресмятания, за да оцени, че длъжникът получава общо 1093, 75 лв., от които секвестируеми са 313,75 лв.
Твърдението на длъжника, че не е спазено ограничението на чл. 446 ГПК, не съответства на данните по делото защото е видно, че запорното съобщение не е породило действие спрямо пенсията му в пълен размер, както преди, така и след налагането на запора.
Длъжникът е могъл да събира паричните вземания за пенсия, предвид че по делото няма доказателства несеквестируеми вземания на длъжника за пенсия да са блокирани от третото задължено лице ТП на НОИ, град Перник и/или превеждани от третото задължено лице ТП на НОИ, град Перник по сметка на СИ в изпълнение на запора, с оглед на което СИ е спазил ограничението на чл. 446 ГПК. В тази връзка без значение е дали СИ ще постановени изрично разпореждане, с което да вдигне частично запорите, наложени върху везмането на длъжника по отношение на постъпващите сумите с основание "пенсия" до размера на минималната работна заплата, тъй като насочването на изпълнението, чрез налагане на запор по изрично разпореждане на СИ до банката не обхваща доходите на жалбоподателя от пенсия имащи несеквестируем характер.
С оглед на гореизложеното, съдът счита жалбата в тази й част за неоснователна, тъй 4 като макар погледната самостоятелно, пенсията на длъжника да е несеквесируема, заедно с трудовото му възнаграждение, размерът на дохода е над несеквестируемия минимум. Така е отразено и от ЧСИ, която в запорното съобщение не е посочила само пенсията, а пенсията с добавения размер на трудовото възнаграждение.
Относно приетия за събиране размер на адв. възнаграждение за взискателя:
Вземането на взискателя по изпълнителния лист към деня на образуване на изп. дело № 20238130400555 възлиза на 824,58 лв. – неолихвяема сума, представляваща присъдени съдебни разноски, и съобразно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение е 200 лв. /за парични вземания до 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /, което заедно с възнаграждението от 200 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредбата, при положение, че кредиторът е подал молба за образуване на изпълнителното производство чрез упълномощен адвокат, в която молба е посочен способ за изпълнение-запор върху вземания по банкови сметки, предприети от съдебния изпълнител, възлиза на 400лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на изпълнителното производство и извършените от процесуалния представител на взискателя действия в това производство, настоящият съдебен състав намира, че уговореното и платено възнаграждение за адвокат от взискателя от 400 лв., който размер е в размер на минималния и въобще не стои въпросът за прекомерност по см. на чл.
Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a36664a6-9243-49e7-a441-50fd3ad48954