Протокол № 296 от 12.02.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 296 гр. Пазарджик, 12.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Мирослава Савова

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220104853 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Д. В. А., редовно призован чрез процесуалния си представител, явява се лично и с адв. К. П. - Г., с приложено по делото пълномощно.

Ответникът Община Пазарджик, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Заинтересованата страна Районна прокуратура – Пазарджик, редовно призована, не изпраща представител.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, доколкото страните са редовно призовани за днешното съдебно заседание, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическата страна на спора.

АДВ. Г.: Поддържам подадената искова молба и доказателствените искания в нея. Представям Медицинско удостоверение от Психиатрична болница- Пазарджик, от което е видно, че г-н А. от месен ноември миналата година е настанен в това отделение, тъй като до месец ноември той пребиваваше по улиците като просяк. Предвид зимните месеци, със 1 съдействието на Директора на „Социално подпомагане“- г-жа Кежева и МВР Пазарджик, доверителят ми е настанен в Психиатрията в гр. Пазарджик.

След като последните няколко години му се влошава здравословното състояние, той не получава пенсия, тъй като няма и необходимия стаж. Пенсия би могъл да получава след навършване на 70 г. и това нещо го принуждава да проси, най-вече пред магазин „Промо“, който се намира близо до ПГМЕТ. В следствие на това негово положение, през есента на 2025 г. съседи са се обърнали за съдействие към „Социално подпомагане“, доверителят ми да бъде настанен в дом, тъй като доколкото ми е известно неговата къща няма подходящи условия. Тя е без врати, без ток, без вода, без отопление.

Установило се е, че той не съществува в Регистъра на населението, тъй като се води починало лице и от там инициирахме това производство.

От Общината са казали, че те са изпълнили тяхното задължение по Наредбата, като смъртният акт се съставя на база получено смъртно съобщение от Държавна болница, с оглед на което те са длъжни да съставят акт за смърт. Тук въпросът е в болницата, още при настъпването на смърт, как длъжностното лице съставя акт за смърт, без да се увери, че лицето действително е то. Д. няма близки. Има съпруга и син, които са в Русия.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Роден съм на **** г. Живеех в гр. Пазарджик, на ****.

Някога имах жена, казваше се Е и беше рускиня. Имам деца с нея – едно момче. Детето ми казва се В. Той е около 30 г. около 95 година е роден. Те сега са в Русия. Аз там работех и живеехме заедно и един милионер хареса жена ми, и изпрати четирима да ме трепят, за да вземат жена ми и детето ми. Те си живеят в Русия, тук ги няма. Живели са и тук в България.

Съдът, на основание чл. 146 от ГПК, докладва делото, съгласно мотивирания проект за доклад, обективиран в постановеното по делото Определение № 84/12.01.2026 г.

АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада.

Съдът, предвид липсата на възражения, намира, че изготвеният проект за доклад следва да се обяви за окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения проект за доклад, обективиран в Определение № 84/12.01.2026 г., за окончателен по делото.

2

Съдът докладва на страните постъпилите по делото писмени материали, както следва:

1/ Писмо с вх. № 1060/15.01.2026г. от Районна прокуратура - Пазарджик, с което уведомяват съда, че в РП - Пазарджик се наблюдава преписка вх. № 7643/2025г. по описа на прокуратурата, образувана по сигнал на ЦВГ и ЛВ К, с изложени твърдения за евентуално престъпление в хипотезата на чл. 308 ал.

2, във вр. ал. 1 от НК, извършено в гр. Пазарджик, чрез съставяне на официален свидетелстващ документ за гражданско състояние - Акт за смърт на лицето Д. В. А.. Във връзка със сигнала от страна на РП – Пазарджик е възложено извършване на предварителна проверка на сектор „ПИП“ при ОД на МВР - Пазарджик, която към момента не е приключила. Към писмото са приложени разпореждане на РП - Пазарджик от 11.12.2025г. и копие на сигнал вх. № 7643/03.12.2025 г. на ЦВГ и ЛВ К.

2/ Писмо с вх. № 1506/19.01.2026г. от Община Пазарджик, към която са приложени по опис документи по отношение лицето Д. В. А., ЕГН **********.

3/ Писмо вх. № 1513/19.01.2026 г. от ТП на НОИ - Пазарджик, с което уведомяват съда, че компетентна да изпълни искането за предоставяне на информация за осигурителните доходи, сключени и прекратени трудови договори на лицето Д. В. А. е съответната ТД на НАП.

4/ Писмо с вх. № 1743/21.01.2026 г. от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с което предоставят обща справка за задълженото лице Д. А., актуална към 16.01.2026 г.

АДВ. Г.: Запозната съм. Да се приемат.

Съдът намира, че постъпилите по делото писмени материали, както и представеното удостоверение от Държавната психиатрична болница – гр.

Пазарджик, са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА постъпилите по делото справки, докладвани по-горе, както и представеното в днешното съдебно заседание Удостоверение от Държавната психиатрична болница – гр. Пазарджик като доказателства по делото.

3

ИЩЕЦЪТ /лично/: Ако може да ме изпратят в болницата. Там ще ми бъде много по- добре. В Психиатрията много трудно преживявам.

Съдът констатира, че с постановеното по делото определение по чл. 140 от ГПК е допуснал до разпит двама свидетели при режим на довеждане на ищеца, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ НА ИЩЕЦА

СВИДЕТЕЛИ.

В залата влиза свидетеля ЦВГ

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

ЦВГ – родена на ***** г., в гр. Пазарджик, живуща в ******, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство и служебни правоотношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Г: В един квартал живеем с Д.. Познавам го. Не сме на една улица, през две улици сме. Той е в къща, аз съм в блок. Това е Д. В. А. (сочи ищеца), аз го познавам от 30 – 40 години. Той живее на **** - бащин имот. То е някакво жилище, което няма врати и прозорци. Някога животни са гледали там. Няма никакви условия. Лично не познавам жената и детето на Д.. Знам, че е женен за рускиня и има син –В. Мисля, че синът му е 94-ти набор. Д. беше в Съюза с тях, нещо се разделиха и той се върна тук, те си останаха там. След това нещо имаше някаква работа по София… и преди може би две години го видях в това състояние да проси пред магазин „Промо“. Стоеше там пред знака и живееше от просия, до момента. Преди това живееше в къщата, работеше някъде и навън. Аз не съм имала чак така разговор с него. Казваше, че е международен шофьор и в София е работил, и не се спираше тук.

Последните две години, до ден днешен, той се намираше там в много окаяно състояние.

С дъщеря ми започнахме да му помагаме с храна, парички. Дъщеря ми пое инициативата, защото вече стана много студено, той спеше вънка на улицата, и тя каза „Мамо, искам да подам…“, и почнахме да се интересуваме в каква институция, и тогава се разбра, че лицето има издаден на негово име 4 акт. Обърнахме се към Полицията и към Социални грижи - към г-жа Кежева.

Тя ни съдейства. Дъщеря ми и в ЕСГРАОН се обади – в Общината, защото те там като чукнаха, лицето се води починало, а той не е, но вече как е станало това нещо, не знам.

В неговата къща беше свърталище на … той пийваше много и се събираха много мъже в къщата, не знам кой какъв е бил. Ако напусне Психиатрията, няма къде да остане. Това не е къща, не е обор, не е нищо. Няма ток вътре, няма вода, няма прозорци, нищо няма. Няма къде да отиде. Трябва да бъде настанен в някаква институция, ние за това се борим. Освен мен и дъщеря ми и другите съседи му носеха… всекидневно имаше хора от квартала, помагаха му с храна, парички и така преживяваше. Няма никакви средства. Той без лична карта не може нищо да установи нито да отиде в институция, нито да иде на лекар, нито пенсия, нищо. Предполагам, че е имал лична карта. В момента няма лична карта. Каза, че не помни и е станало някакво объркване.. Взели му неговата лична карта, но не е разказал във връзка с какво. Никой не е знаел, че няма лична карта, после се разбра.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

В залата влиза лицето ЛВ К.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

ЛВ К – на 42, живуща в *****, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и служебни правоотношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. КК: Аз съм в квартала от 2007 г. и Д. ми е комшия. Познавам го, тук е съдебната зала (сочи ищецът). Той живее на съседна улица, оттам, където съм аз. Виждала съм го, засичала съм го в по - раните години, но последните години той е много пропаднал. Влоши му се здравословното състояние. За всички е видно, че проси, няма пари и доходи. Последните години имам предвид 2- 3 години. Виждала съм го да проси пред магазин „Промо“, там има един знак „Стоп“ и той стои на този знак. Магазина се намира на ул. „Кочо Честименски“. Не съм виждала Д. със съпруга и деца. Знам, че има съпруга и дете, с които е живял тук, но са отишли в Русия. Сега няма никои покрай него.