Определение № 1610 от 28.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1610 гр. Варна, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501287 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 1303/16.01.2025 г. от Е. И. К. с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1366/06.12.2024 г. по делото. Аргументира се с това, че въззивният съд неправилно е уважил частично възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне поради прекомерност на заплатено от въззиваемия възнаграждение за един адвокат, като го е редуцирал от претендираните 12959,02 лв., само до 8000 лв. Не са съобразени ниската фактическа и правната сложност на делото и приетото с решение по д е л о C-438/22 г. на Съда на ЕС. ВОС не е съобразил и продължителността на производството, броят на проведените съдебни заседания и конкретно извършената работа от процесуалния представител. Той е подал само отговор на въззивната жалба, явил се в първото съдебно заседание и не се е явил в това, в което е даден ход на делото по същество във въззивна инстанция. Пред ВОС не са събирани нови доказателства и не са извършвани процесуални действия. Минимумът по НМРАВ е 5300 лева, но дори и той се явява прекомерен. Моли за изменение на решението в частта за разноските, като се определят дължими разноски за адвокатско възнаграждение под посочения минимум.

Подадена е и молба вх. № 5593/25.02.2025 г. от „Уника Асигурари“ АД /UNIQA ASIGURARI SA/, чрез адв. Г. П. с искане за изменение на решение № 1366/06.12.2024 г. по делото в обратния смисъл, като бъдат присъдени всички претендирани и доказани по размер разноски за един адвокат, сторени от въззиваемия за сумата до 12959,02 лв. Чл. 78, ал. 5 от ГПК позволява намаляване на разноските, платени от страна за възнаграждение на един адвокат, но то не може да бъде определено под размера на чл. 36 от ЗА. Обосновава, че съдът неправилно се е произнесъл служебно по чл. 78, ал. 5 от ГПК, защото въззивницата не била отправила такова искане до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция. До приключване на последното заседание по делото жалбоподателят не е бил направил искане за намаляване поради прекомерност на разноските на въззиваемия заплатени за правна защита и съдействие, поради което съдът не е дължал произнасяне за съответствието на платеното възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото.

В подкрепа на твърдението посочва съдебна практика.

В сроковете по чл. 248, ал. 2 от ГПК са постъпили съответни отговори от насрещните страни – с вх. № 5594/25.02.2025 г. от „Уника Асигурари“ АД, чрез адв. Г. П. и с вх. № 7345/13.03.2025 г. от Е. И. К.. Изразяват се становища за неоснователност едно спрямо друго на исканията.

1

Молба с вх. № 1303/16.01.2025 г. от Е. И. К. е процесуално допустима. Заявена е в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна. Списък по чл. 80 от ГПК страната не е представила, но доколкото се иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени на насрещната страна, то наличието на такъв не представлява абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правното средство по чл. 248, ал. 1, пр. 2 от ГПК.

Молба с вх. № 5593/25.02.2025 г. от „Уника Асигурари“ АД, чрез адв. Г. П. също е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е в срок, от надлежна страна по спора с присъщ правен интерес да иска изменение на акта по същество в посочения смисъл. Страната е представила в срок списък на разноските (л. 78 по делото).

Разгледана по същество молба вх. № 1303/16.01.2025г. от Е. И. К. се явява неоснователна, а молба вх. № 5593/25.02.2025 г. от „Уника Асигурари“ АД-основателна.

Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноските е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските.

С решение № 1366/06.12.2024 г. съставът на ВОС е стигнал до правен извод за неоснователност на исковете за непозволено увреждане и на акцесорните такива, респективно за неоснователност на въззивна жалба вх. № 14969/22.02.2024 г., подадена от Е.

И. К.. Приемайки, че Е. И. К. е направила възражение за прекомерност на заплатеното от “Уника Асигурари“ АД възражение за прекомерност, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК със същото решение, въззивният състав е осъдил Е. И. К. да заплати на “Уника Асигурари“ АД разноски за въззивната инстанция разноски в намален от 12959.02лв. на 8000.00лв. размер, на осн. чл.

78, ал. 3 от ГПК.

Решаващият състав е допуснал грешка, като е уважил възражението на въззивницата за прекомерност на заплатеното от „Уника Асигурари“ АД адвокатско възнаграждение от 12959.02лв.

Основателно е становището на „Уника Асигурари“ АД, заявено чрез адв. Г.П., че не е следвало да бъде намалявано заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение, понеже възражението за прекомерност от Е. И. К. е просрочено.

Според приетото в т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по ТД № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, 2 дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия - при фактическа и правна сложност на делото. чл. 149, ал. 3 ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва да даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда.

Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.

Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмена защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Както искането за присъждане на разноски и представяне на доказателства за тяхното извършване, съответно представяне на списък по чл. 80 от ГПК не може да се прави по време на съдебните прения и в тяхното продължение с писмената защита, дори ако е била представена в указания от съда срок, така не може да се прави и възражение за прекомерност. След приключване на устните състезания по делото възможността за възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е преклудирана. Когато по делото е имало открито съдебно заседание, страната, която е била редовно призована, следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу направено искане за присъждане на разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция /така Определение № 4872/29.10.2024г. на ВКС по ч.гр.д. № 3947/2024г. на Трето ГО на ВКС/.

Е. И. К. е възразила с писмения си отговор вх. № 7345/13.03.2025г. срещу молбата на „Уника Асигурари“ АД с правно осн. чл. 248 от ГПК, че е била нередовно призована за о.с.з. на 28.10.2024г. Неосноватено е.

Видно от разписката към призовката за насроченото на 21.10.24г. о.с.з. на л. 69 по делото, тя е връчена лично на страната на 26.09.2024г. Няма спор, че е спазен срока по чл.

56, ал. 3, предл. 1 от ГПК. Понеже е постъпила молба № 26205/18.10.2024г. от Е. И. К., 3 придружена с болничен лист за временна неработоспособност и искане за отлагане на делото, съдът е съобразил невъзможността й да се яви в насроченото за 21.10.2024г. о.с.з. и като е докладвал цитираната молба и отложил делото за 28.10.2024г., когато на осн. чл. 56, ал. 2 от ГПК Е. И. К. е била редовно призована. За 28.10.2024г. тя не е била призовавана, а уведомена за обявената от съда дата на отлагане резглеждането на делото и изискването за това, че призоваването следва да бъде извършено най-късно една седмица преди заседание, не намира приложение.

Молбата с правно осн. чл. 248 от ГПК от Е. К. за още по-голямо намаляване на заплатеното от „Уника Асигурари“ АД адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважена. Тя следва да бъде осъдена да заплати на дружеството разноски за въззивната инстанция за разликата над 8000.00лв. до претендираните в общ размер на 12959.02лв., според представените от „Уника Асигурари“ АД по делото доказателства за извършването им, на осн. чл. 248 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1303/16.01.2025 г. от Е. И. К. с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1366/06.12.2024 г. по в.гр.д. № 20243100501287 по описа за 2024 година на Окръжен съд Варна.

ИЗМЕНЯ решение № 1366/06.12.2024г. по в.гр.д. № 20243100501287 по описа за 2024 година на ВОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА Е. И. К. ЕГН ********** от гр.

Исперих, обл. Разград, ул. „Хр.Ясенов“, № 2 да заплати на „Уника Асигурари“ АД /UNIQA ASIGURARI SA/, със седалище и адрес на управление Република Румъния, гр. Букурещ, Сектор 1, ул. „Николае Карамфил“, № 25, партер и етажи 2-5, представлявано от члена на директората Рамона Берник допълнително сумата от още 4595.02лв., представляваща разликата между присъдените разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК от 8000.00лв. и дължимите от 12959.02лв., на осн. чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4