Решение № 260064 от 26.04.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260064/26.04.2021г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 486 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на А.К.Б.

*** против решение № 260290/07.08.2020г. на ОС – Варна, с което е признат за относително недействителен по отношение на „МБИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК ********* договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 138, том VII, peг.

№ 12092, дело № 1131 от 17.11.2017 год. на Нотариус Жана Тикова, peг. № 214 на НК, с район на действие РС Варна, вписан в СП-Варна, вх.рег. № 3186, акт. № 118, том.LXXVІІІ дело № 16722 от 20.11.2017 год., с който С.Д.С., ЕГН **********, починал на 22.03.2018год. в хода на процеса и заместен на основание чл.227 от ГПК вр. чл.11 от ЗН от ОБЩИНА ВАРНА, е продал на А.К.Б., ЕГН ********** собствения си недвижим имот, а именно – апартамент № 12, находящ се в град Варна, общ. Варна, обл.Варна, ***, вх.В, ет.3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. Директор на АГКК и с последно изменение със заповед № 18-13265-24.10.2014г. на Началник на СГКК- Варна, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, килер, баня, тоалет и коридор, със застроена площ от 79,52 кв.м., при граници на жилището: на същия етаж: самостоятелен в сградата № ***, под обекта - самостоятелен обект в сградата № *** и № *** и над обекта: самостоятелен обект в сградата № *** и №

***, заедно с прилежащото му избено помещение № 6, със застроена площ от 8,14 кв.м., както и 5,2153 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, като сградата е кв. 110 „А" по плана на 7 микрорайон на град Варна, за сумата от 80 000 лева, на основание чл.135 ЗЗД.

В жалбата на въззивницата А.Б. са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на така постановеното решение, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и анализа на същите, довели до направата на необосновани изводи и в противоречие с действителните отношения между страните по спора. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал събирането на своевременно поискани от възивницата и допустими доказателства, не е обсъдил в съвкупност доказателствения материал и доводите й по съществото на спора. Наведени са и доводи относно осъщественото процесуално представителство на ответника С.вр. подадения от него отговор по чл.131 ГПК. Излагат се аргументи по съществото на правния спор. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

Във въззивната жалба на Община Варна е излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение по отношение на общината. Твърди се, че същата не е процесуално и материално-правно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като полученото от нея на основание чл.11 ЗН имущество на починалия в хода на процеса ответник С.С. не включва апартамента, предмет на оспорваната сделка, както и поради това, че искът по чл.135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Иска се обезсилване на решението по отношение на Община Варна, евентуално неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ищцовото дружество „МБилдинг“ ЕООД само по отношение жалбата на въззивницата А.Б., в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „МБилдинг“ ЕООД иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 138, том VII, peг. № 12092, дело № 1131 от 17.11.2017 год. на Нотариус Жана Тикова, peг. № 214, с който С.Д.С.е продал на А.К.Б. собствения си недвижим имот - апартамент № 12, находящ се в град Варна, ***, вх.В, ет.3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК на гр. Варна.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че „МБилдинг“ ЕООД е кредитор на С.С. за вземания, произтичащи от запис на заповед от 08.03.2010г. за сумата от 60 000 лева, с падеж 08.10.2015г., въз основа на който по ч.гр.д. № 105/2018г. на ВРС е издаден изпълнителен лист и по запис на заповед от 12.02.2017г., с падеж 05.10.2017г. за сумата от 80 000 лева. Наред с това между дружеството и С. е бил сключен и договор за СМР от 08.03.2010г. и анекс към него от 12.08.2011г., по които същият им дължи сумата от 60 000 лева, която сума след приемане на работата не е заплатил. По повод на това се сочи, че е предявен иск пред Арбитражен съд - Варна при Сдружение "ППМ" под № 27/2017г. Твърди се, че преди завеждане на арбитражното дело дружеството е узнало за намерението на длъжника да отчужди единствения си недвижим имот в полза на въззивницата А.Б., оглед на което с уведомление, получено от нея на 14.11.2017г. същата е била изрично уведомена за задължението на С.С., произтичащо от записа на заповед от 08.03.2017г. Знаейки това, на 17.11.2017г. между ответниците е бил сключен процесния договор за покупко-продажба и с който дружестовото-кредитор е било увредено. Твърди се, че индиция за знание за увреждане е и обстоятелството, че имотът е продаден за цена под данъчната оценка, както и че продажната цена не е заплатена от приобретателката /внесените на части суми по банковата сметка на продавача веднага са изтегляни от него и са й били връщани/. С оглед на това е предявен и иска за прогласяване недействителността по отношение на „МБилдинг“ ЕООД на така сключения договор.

В срока по чл.131 ГПК въззивницата е оспорила исковата претенция като неоснователна.

Оспорва, че „МБилдинг“ ЕООД е кредитор на С.С. като навежда възражения за недостоверност на датите на сочените в исковата молба записи на заповед, договор за СМР, анекс и приемо-предавателен протокол към него. Твърди, че същите са съставени за целите на процеса, визираните в договора ремонтни работи не са извършени, поради което и не съществува задължение по абстрактната сделка – записа на заповед от 08.03.2010г., обезпечаващ казуалното правоотношение по договора за СМР. Оспорва, че на дата 14.11.2017г. й е било връчено уведомление за съществуващи задължения на праводателя й, в частност по запис на заповед от 08.03.2010г. за сумата от 60 000 лева. Твърди, че такова й е връчено на 05.01.2018г., след изповядване на договора за покупко-продажба, до този момент не е имала представа за взаимоотношенията между ищцовото дружество и С., закупила е процесния апартамент за свои жилищни нужди. Оспорва и твърденията за неплащане на продажната цена, както и че същата е нереално занижена.

С депозирания в срок отговор по чл.131 ГПК другият ответник – С.С. е признал предявения срещу него и купувачката иск. Не оспорва, че дължи суми на „МБилдинг“ ЕООД въз основа на двата записа на заповед, и на самостоятелно основание по договора за СМР. Твърди, че договорът за покупко-продажба е сключен при извършени от А.Б. и баща й заплаха и насилие, за което е подал жалба в Районна прокуратура – Провадия, както и че изрично е предупредил Б. за задълженията си. Не оспорва и наведените в исковата молба твърдения за фиктивно плащане на продажната цена.

Във въззивната си жалба въззивницата А.Б. е навела оплакване за ненадлежна представителна власт на процесуалния представител на С.С., депозирал отговора, сочейки наличието на противоречие в интересите между представител и представляван. Тези възражения не следва бъдат разглеждани, тъй като същата не е легитимирана да упражнява чужди права. Наред с това, след изтичане на срока по чл.131 ГПК /21.03.2018г./ ответникът С. С. е починал /22.03.2018г./, с оглед на което и на основание чл.227 ГПК вр. чл.11 ЗН като страна в процеса, в качеството на негов правоприемник е конституирана Община Варна. Новоконституираната страна не е направила възражения по редовността на подадения отговор.

В писмено становище от 10.01.2020г. Община

Варна оспорва допустимостта на иска срещу нея, а в условията на евентуалност и като неоснователен. Счита, че не е процесуално пасивно легитимирана да бъде ответник, тъй като към момента на откриване на наследството апартаментът не е част от наследствената маса, в частност от приетото от общината по опис наследство на починалия. Сочи се, че искът по чл.135 ГПК не е вещен, има облигационен характер, а съгласно чл.11 ЗН общината придобива само активите от имуществото, отговарящи на критериите, посочени в тази разпоредба, поради което и счита, че пасивно процесуално легитимирана да отговаря като наследник на починалия е държавата.

Възражението, че Община Варна не е надлежен ответник в процеса се поддържа и пред настоящата инстанция. Същото е неоснователно.

Няма спор в съдебната практика, вкл. и съгласно мотивите и разрешенията на ТР № 5/2013г. и ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, че искът по чл.135 ЗЗД е облигационен и уважаването му не отменя вещно-прехвърлителното действие на увреждащата кредитора сделка. Последицата от прогласяване недействителността на същата е възможността на кредитора да се удоволетвори от прехвърленото имущество, а приобретателят, макар и да продължава да е собственик, е длъжен да търпи това. Т.е. недействителността намира проявление само в отношенията между кредитора и длъжника /все едно, че имотът е част от имуществото на длъжника/ и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял /задължението на това лице да търпи принудителното изпълнение върху имота му/.

Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗН когато всички наследници се откажат от наследството, каквато хипотеза е налице в случая, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и незастроените имоти, предназначени за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Изхождайки от това разрешение, основателен е доводът, че общината наследява само имущество като актив, но не и пасивите от наследството. За задълженията на наследодателя в този случай отговаря държавата. Това обаче не изключва правото на кредитора, при недостиг на полученото от държавата имущество да се удоволетвори от имуществото, наследено от общината /арг. от чл.66 ал.2 ЗН/. Именно поради това и отчитайки характера на отношенията между длъжник и кредитор при евентуалното уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, посочени по-горе, следва и извода, че Община Варна е процесуално легитимираната да участва в процеса като правоприемник на починалия в хода на процеса прехвърлител по оспорваната сделка, а не държавата.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, и в съответствие с разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД предпоставя комулативното наличие на следните предпоставки – 1./ ищецът да е кредитор на лицето, разпоредило се със своето имущество, като качеството на кредитор се извежда от фактическите твърдения за това, без установяването на самото вземане да е част от предмета на иска и при условие, че същото не е отречено с влязло в сила решение; 2./ вземането на кредитора да е съществувало към датата на разпоредителната сделка, същата да уврежда кредитора, т.е. да осуетява или затруднява реализирането на правото му и 3./ знание за увреждане у длъжника и приобретателя, като за последния такова е необходимо само при възмездните сделки.

В настоящия процес не е спорно, че с договор за покупко-продажба от 17.11.2017г., сключен с нот.акт № 138, том VІІ, д. № 1131/2017г. на нотариус с рег. № 214, С.Д.С.е продал на въззивницата А.К.Б. собственият си недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в гр.Варна, ул.“Марица“ № 6, вх.В, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр.Варна, ведно с прилежащо избено помещение № 6 и 5.2153% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от 80 000 лева, платима от купувача по банков път в 7-дневен срок от подписване на нотариалния акт.