Присъда № 199 от 13.06.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3311/2022 г. НА СРС, НО, 13 СЪСТАВ

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е повдигнато обвинение срещу С. Б. П. за това, че на 10.07.2021 г., около 01:00 ч. в гр.

София, улица ****** чрез нанасяне на удари с крака в лявата ръка на Л. Б. Л., с която тя предпазвала слабините и корема си, й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка със значително разместване, което е реализирало медико-биологичната характеристика трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник –престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Повереникът на частния обвинител се солидаризира с позицията на СРП, като заявява, че не счита за необходимо налагане на ефективно наказание.

Защитниците на подсъдимия пледират за оправдателна присъда, като считат, че не е доказано описаното в обвинителния акт виновно поведение от страна на подсъдимия по изискуемия несъмнен начин, алтернативно, че се касае за непредпазливо деяние.

Подсъдимият поддържа казаното от защитниците си. В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и като отчете принципите на чл. 14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Б. П., с ЕГН **********, е роден в гр. София, живущ в *****, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, със средно образование.

През януари 2021 г. подсъдимият започнал интимна връзка с Л. Б. Л.. Те не живеели заедно, но понякога подсъдимият оставал да пренощува в жилището на Л.Л., находящо се в гр. София, улица ******.

На 09.07.2021 г. между двамата възникнал спор относно тяхно виждане през същия ден, като след няколко несполучливи уговорки около 23.00 ч. те се разбрали да се срещнат на метростанция "**". При срещата им Л.Л. останала с впечатление, че поведението на подсъдимия е необичайно, като той и казал, че е пиян. След като седнали на пейка, като С.П. заявил на Л.Л., че я обича, но й е ядосан. По неясна за Л.Л. причина подсъдимият ударил кофа за боклук с юмрук, при което наранил ръката си.

Около полунощ двамата отишли в апартамента на Л., където тя промила раните по ръката му. Подсъдимият казал, че му е лошо, легнал в хола, но скоро след това - към 01.00 ч. на 10.07.2021 г. станал и почнал да удря вещи в апартамента на Л.Л., която му направила забележка. Това го ядосало, той я хванал за шията и повалил на дивана, като отправил обидни думи към нея. Л. Л. успяла да се изправи и се опитала да изтласка С.П. с ръце. Тогава подсъдимият се заканил, че ще я пребие и започнал да и нанася удари с шамари по лицето. Л.Л. направила всичко възможно да избута с ръце С.П. с ръце от стаята, а той започнал да се опитва да я ритне в областта на корема и гениталиите. Л.Л. опитала да се предпази с ръце, при което няколко удара с крак попаднали в областта на лявата и ръка. Подсъдимият преустановил физическата си 1 агресия и излязъл от стаята, а Л. решила да отиде до спалнята й, където се намирал телефона и. На вратата на спалнята С.П. отново я ударил с ръка в областта на лицето, но Л. успяла да вземе телефона си от леглото, като при посягане забелязала, че пръстът на лявата и ръка е в неестествена позиция. Докато Л.Л. набирала майка си - М.Л. по телефона, С.П. излязъл от апартамента. Л.Л. заключила вратата и провела разговор с майка си, като я помолила да дойде при нея. След като майка и пристигнала, двете отишли до УМБАЛСМ "**", където Л.Л. била прегледана и подала сигнал до СДВР.

Вследствие на нанесените удари Л.Л. получила следните травматични увреждания: кръвонасядания и оток на дясната скула, дясна предушна област и дясна буза, кръвонасядания по ръба на дясната ушна мида, контузии на двете тъпанчеви мембрани – централни хиперемии, проводно нарушение на слуха вдясно, зачервяване на кожата на корема в горния коремен етаж, кръвонасядане в областта на пубиса и предните части на големите срамни устни, частично разкъсване на сухожилието на сгъващия мускул на пети пръст на лявата ръка, счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка с разместване. Счупването на основната фаланга на този пръст е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник, като минималният период на възстановяване надхвърля един месец.

Контузиите на двете тъпанчеви мембрани са били с период на възстановяване около 20-25 дни.Травмата в областта на пубиса е с период на възстановяване около 1014 дни. Останалите описани травми са довели до краткотрайна болка.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на следните доказателствени материали: обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите Л.

Л., М. Л., дадени в рамките на съдебното следствие пред настоящия състав и дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК, заключения на СМЕ и СППЕ, писмените доказателства и доказателствени средства – справка от 112, справка от СО, медицинска документация, свидетелство за съдимост и др.

Липсва противоречие в доказателствената съвкупност относно обстоятелството, че между подсъдимия и пострадалата е имало интимна връзка и че на инкриминираната дата двамата са отишли в дома на пострадалата, където между тях е възникнал конфликт.

Наличе е противоречие в доказателствените материали относно генезиса на конфликта, дали подсъдимият е проявил физическа агресия спрямо пострадалата и претърпените вследствие на това увреждания от нея, т.е. относно така наречения главен факт, предмет на доказване по делото.

Подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения, като твърди, че не е удрял и ритал пострадалата, а претърпените от нея увреждания са резултат от осъществен по нейно желание груб сексуален акт, както и самонаранявания при нанесени от нея удари. При анализ на обясненията на подсъдимия, съдът отчете, че те притежават двойствената процесуална природа като доказателствено средство, но и средство за защита и прие, след съпоставянето им с останалите доказателствени материали, че те служат за изграждане на защитна версия, която не следва да бъде кредитирана, доколкото е вътрешно противоречива и не намира опора в останалата част от доказателствената съвкупност. Подсъдимият твърди, че гневът на пострадалата е предизвикан от желанието му да преустанови връзката им и да започне връзка със своя колежка, но отказва да индивидуализира тази колежка, което прави невъзможна проверката на тази част от версията му. Остава неясно и защо ако е имал тези намерения, би избрал на инкриминираната дата да отиде в дома на пострадалата и да има сексуални отношения с нея. На следващо място описаният от подсъдимия механизъм на увреждания на пострадалата не се подкрепя и от заключението на СМЕ, което ще бъде обсъдено отново по-долу.

2

Съдът постави в основа на фактическите си изводи относно авторството на деянието и механизма му показанията на св. Л.Л.. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са логични, последователни и лишени от вътрешни противоречия, като намира, че няма основание свидетелката да се счита за предубедена спрямо подсъдимия, доколкото до момента на инцидента двамата са се намирали в интимна връзка и добри отношения - и пострадалата и подсъдимият твърдят, че тя не е имала намерение да се разделя с него преди процесната вечер. Подсъдимият твърди, че е заявил желание да се раздели със свидетелката заради друга жена, но не се събраха доказателства, които да подкрепят това негово твърдение. Свидетелката заявява, че е имала сексуални отношения с подсъдимия, но отрича да са осъществявали полов акт в нощта на конфликта им, респективно телесните и увреждания да са следствие от него.

В показанията си Л.Л. е категорична, че подсъдимият и е нанесъл удари с крак в областта на гениталиите, като тя се е опитала да се предпази от тях с ръка, при което е понесла удар в ръката си. Свидетелката е категорична и че след удара е забелязала, че пръстът на лявата и ръка е изкривен и е в неестествена позиция.

Изложеното от пострадалата се подкрепя и от показанията на свидетелката М.Л., която не е очевидец на деянието, но е възприела физическото и психическо състояние на пострадалата непосредствено след това, като потвърждава наличието на травматични увреждания по пострадалата, включително на пръста на ръката и. В показанията си св. М.Л. пресъздава и притеснението на дъщеря си при последвалата среща с подсъдимия, което потвърждава и нейната версия за развитието на конфлика.

Показанията на свидетелката М.Л. също се явяват логични, последователни и намират опора в останалата част от докзателствената съвкупност, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По доводите на защитата за това, че пострадалата не е констатирала, че е претърпяла средна телесна повреда незабавно и не е уведомила компетентните органи на същия ден, следва да се посочи, че липсата на специални медицински или правни познания от една страна и наличието на интимни чувства между пострадала и подсъдим от друга, са фактори, които правят логично няколкодневно забавяне от страна на свидетелката при описанието на причинените й увреждания.

От изготвената по делото съдебно-психологочна и психиатрична експертиза на подсъдимия се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване. Към момента на деянието, той е бил в състояние на лека степен на алкохолно опиване и е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съдът намира, че на заключението следва да бъде дадена вяра, тъй като същото е пълно, ясно и обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, както и изложеното от вещото лице при разпита му в съдебно заседание съдействат за изясняване естеството и механизма на причинените на свидетелката Л.Л. телесни увреждания, медикобиологичният им характер, както и периода на възстановяване. В заключението си вещото лице сочи и че локализацията и видът на травмите не отговарят да са получат по описания от подсъдимия начин. Съдът кредитира заключението на СМЕ като пълно, ясно и обосновано и изготвено от лице с изискуемите специални знания, което при проведения разпит по чл. 282 от НПК разви и защити изводите от изготвената от него експертиза, включително относно невъзможността пострадалата да е счупила пръста си, нанасяйки удар на подсъдимия.

Следва да се посочи, че принципните сексуални предпочитания и навици на пострадалата или на подсъдимия са ирелевантни за предмета на делото, доколкото остана недоказано те да имат пряко отношение към механизма на претърпените от Л.Л. увреждания или мотивите за осъществяването им.

От справката за съдимост се установяват съдебното минало на подсъдимия.

3

При така установените по делото факти, съдът прие, че подсъдимият С. Б. П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

От обективна страна на 10.07.2021 г., около 01:00 ч. в гр. София, улица ****** чрез нанасяне на удари с крака в лявата ръка на Л. Б. Л., с която тя предпазвала слабините и корема си, той й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка със значително разместване.

При преценка на правната природа на причинените на пострадалата травматични увреждания, следствие на нанесените от подсъдимия удари, съдът съобрази дадените указания в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и прие, че същите следва да се квалифицират като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник за срок от повече от 30 дни. Затрудняването по смисъла на закона представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем, като то следва да има практическа стойност, а такава е налице и при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др, в която хипотеза безспорно попада настоящият случай.