Решение № 215 от 07.07.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

07.07.2022

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

16.06.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

167 по описа за

2022 година.

Производството е по реда на чл. 95, ал.

1 и сл. от ДОПК.

Депозирана е жалба от В.Н.А. от ***, с

ЕГН **********, действаща чрез адв. В.М., против

Решение с изх. № **********/28.02.2022 г. на главен инспектор по приходите, с което е постановен отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство.

Сочи, че с Решение, с изх. №

**********/28.02.2022 г на главен инспектор по приходите в ТД на НЛП гр.

Кърджали - М. К., на жалбоподателката било отказано издаване на удостоверение относно приложимо законодателство - удостоверение А1 относно приложимо законодателство. Постановеният акт бил обжалван по административен ред, при което бил потвърден с Решение № 127/05.04.2022 г. на директора на ТД на НАП гр.Пловдив, независимо от факта, че съгласно чл. 94, ал.

2 от ДОПК в правомощията на по-горестоящия административен орган било да остави без уважение жалбата.

Оспорва изцяло мотивите на органите по приходите, с които е постановен за отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство, респ. счита същия за неправилен и постановен в противоречие с приложимата нормативна уредба.

В тази връзка излага съображения, че в случая са налице основанията за издаване на исканото удостоверение за приложимо законодателство, като решението за отказ не било съобразено с решение от 25 октомври 2018 г., постановено по дело С-451/17 г. на СЕС.

Посочената юрисдикция била дала заключение, че член 14, от Регламента за прилагане на Основния регламент трябвало да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командировано в друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което непосредствено преди да започне работа вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател, по смисъла на чл.14, параграф 1 от Основният регламент. Или от значение за случая, е единствено момента, в които жалбоподателката е пребивавала в нея /държавата членка, в която е установен работодателя й /"***” ЕООД /. При това положение били без значение обстоятелствата, кога В.Н.А. е била наета от работодателя си и впоследствие командирована, стига да е налице посочената от СЕС предпоставка - пребиваването й в България непосредствено преди да сключи договор с работодателя, който я е командировал в приемащата държава. Посоченото обстоятелство не било спорно, респ. не се твърдяло, че тя не е била на територията на България, непосредствено преди да сключи трудовия си договор.

Цитира т. 38 от решението, съгласно която разпоредбата на чл.12, параграф 1 от Основният регламент, в частност целяла свободното предоставяне на услуги да бъде насърчено в полза на предприятията, които упражняват тази свобода, като изпращат работници в държави членки, различни от държавата, в която са установени, като цели и преодоляване на пречките, които биха могли да възпрепятстват свободата на движение на работниците, и за да се насърчи икономическото взаимно проникване, като се избегнат административните задължения за работниците и предприятията.

Съответно, според т. 45, второ изречение от решението, съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква д) от Основният регламент, всяко друго лице, към което разпоредбите на чл.11, параграф 3, букви а - г от този Регламент не се прилагат /както и в процесния случай/, е подчинено на законодателството на държавата членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на посочения регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки. Изрично било подчертано, че гражданството на наетото лице не е сред стълкновителните критерии, посочени в Регламента, както не са такива критерии нито прекратените осигурителни права, нито липсата на статут на осигурено лице в държавата членка, в която работодателя осъществява дейността си.

Въвежда доводи, че по отношение на В. Н.А. били налице условията за приложението на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, а именно: да осъществява дейност като наето лице в държавата-членка /Република България/; да осъществява дейност от името на работодателя, установен в тази държава-членка/"***" ЕООД е предприятие, което е регистрирано и обичайно извършва дейността си в Република България/; налице е и пряка връзка между работодателя и жалбоподателката като работник, който е нает на работа; налице са и връзки между работодателя и държавата-членка, в която като работник била установена тя; А. не била изпратена да замества друго лице, както и времетраенето на тази работа да не надвишава 24 месеца.

Съгласно чл. 14 от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент „лице“, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава- членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата- членка, в която е установен неговият работодател.

На следващо място счита, че в хода на проведеното административно производство са допуснати и съществени процесуални нарушения.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение с изх. № **********/28.02.2022 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с което е постановен отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство, потвърдено с Решение № 127/05.04.2022 г. на директора на ТД на НАП гр.Пловдив.

В съдебно заседание, чрез адв. В.М. поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В хода на устните състезания въвежда съображения за противоречие в констатациите, съдържащи се в административния акт, относно становището на ответния орган, дали доверителката ми е осъществявала трудова дейност на територията на ***. В тази връзка твърди, че на стр. 5, абз. 1 от обжалвания акт, ответният орган изразил становище, че липсват доказателства, че лицето е осъществявало трудова дейност на територията на ***, а в последното изречение изводът е съвсем различен, като от изложеното било видно, че наетото лице е осъществявало дейност на територията на държава-членка ***. Това обосновавало извода, че била извършена напълно неправилна преценка, относно събраните в административното производство доказателства, които счита, че безспорно установявали наличието на трудова-правна връзка между жалбоподателката и българския работодател. Несъмнено, в административното производство и в цялата административна преписка са налице такива доказателства за наличие на трудов договор с А., за изпълнение на временна работа с предприятие-ползвател. Налице били и доказателства, които доказвали, че жалбоподателката е била командирована в

*** от българския работодател и че пряката връзка между работника и българския работодател продължавала да съществува и след командироването на самия работник. В тази връзка сочи, че административният орган не е преценил правилно тези доказателства, както и служебно събраните такива, в хода на производството и е стигнал до неправилни изводи, което съставлявало процесуално нарушение по чл. 34 и чл. 35 от АПК.

Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание, ответникът – Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали – гр. Кърджали - М.

К., се явява лично. Заявява, че оспорва депозираната жалба. Излага съображения, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Моли за решение в този смисъл.

По делото е постъпило и становище от юрисконсулт Р. Т., в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата, респ. съображения за обоснованост и законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.01.2022 г. В.Н.А. от ***, с ЕГН **********, е подала в ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, искане/вх.

№ ИТОО-1050 – л. 26 от делото/ за издаване на удостоверение A1 за приложимо осигурително законодателство за заето лице на територията на две или повече държави-членки за периода от 09.05.2018 г. до 21.12.2018 г. Към искането са приложени: Трудов договор № **/*** г., сключен между „***” ЕООД, с ЕИК

*** и В.Н.А. от ***, с ЕГН **********/л. 32/;

Заповед за командировка в чужбина от 09.05.2018 г./л. 34/, с която за периода от 09.05.2018 г. до завършване на определена работа, В.Н.А. е командирована в ***;

На 02.02.2022 г. органът по приходите към ТД на НАП – Пловдив е отправил Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 9400-ОБС-503/л. 36/, в отговор на което от В.н.А. са представени: 1. Обяснение, чрез пълномощника А.

А. А./л. 39/, съдържащи изявления, че работното време и възнаграждението са посочени в трудовия договор; по време на действие на трудовия договор А. е пребивавала в *** и РБългария и упражняваната дейност за периода от 09.05.2018 г. до 21.12.2018 г. е била „***“;

2. Трудов договор № ***/*** г. между „***” ЕООД, с ЕИК *** и В.Н.А. ***, с ЕГН **********/л. 40/; 3. Заповед за командировка в чужбина от 23.03.2018 г./л. 41/, с която за периода от 23.03.2018 г. до завършване на определена работа, В.Н.А. е командирована в ***; 4. Допълнително споразумение към трудово договор № ***/*** г.; 5. 2бр. Заповеди за командировка на В.А., с превод на български език.

С Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство с изх. № **********/28.08.2022 г./л. 21 – л. 23/ на главен инспектор по приходите, е постановен отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство за лицето В.Н.А. В акта са изложи мотиви, че приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (чл.