Решение № 664 от 26.06.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Перник, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Л. В. А. Д. като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720101288 по описа за 2023 година

Производството е с пр.основание чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ и чл.228 ал.3 КТ връзка чл.32 КТД от 2021 вр. чл.86 ЗЗД

Образувано е по искова молба от Б. А. Д. ЕГН ********** с.К. ул.В. № * и съд.адрес адв. М.Г. ПАК

СРЕЩУ :

Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр.

Перник, ЕИК 0003867511616, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца : сумата 988.82лв.-обезщетение по чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ вр. чл.32 КТД от 2021г. при прекратяване на трудово правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 а КСО – съгласно действащия КТД 2021г. и представляваща разликата между присъденото обезщетение по гр.дело № 5098/2022г. ПРС в размер 6 мес.

Б. и предвиденото в чл.32 КТД от 2021г. обезщетение от 7 Б. – при повече от 10 години трудов стаж сумата 105.75лв.-законната лихва за забава върху обезщетението – главница, считано от 01.03.2022 до датата на ИМ както и законната лихва за забава върху обезщетението п-главницата – от датата на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира и разноските.

Представя писмени доказателства, като е поискано и назначаване съдебно-икономическа експертиза със задача по исковата молба

1

Приложено е гр.дело № 5098/ 2022г. ПРС

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна с който изцяло оспорва исковите претенции. Твърди, че същите са :

-процесуално недопустими с оглед силата на пресъдено нещо по цитираното гр.дело -не е бил предявяван частичен иск за обезщетение по чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ поради което влязлото в сила решение е формирало сила на пресъдено нещо по правния спор за дължимото обезщетение по чл.222 ал.4 КТ вр.ал.3 КТ

-позовават се на чл.298 ал.1 ГПК връзка чл.299 ал.2 ГПК

Поискали са прекратяване поризводството като процесуално недопустимо. Претендират се разноски

Постъпило е становище по повод гореописаните възражения от ищеца чрез адв.пълн.

М.Г. на ищцата , а именно:

-че не е налице сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.298 ал.1 ГПК / за същите страни, същото искане и на същото основание / ,тъй като КТД е задължителен за страните по него , а претенцията за 7 брутни трудови възнаграждения е бил уговорен с КТД / а не предвиденото по КТ по чл.222 ал.3 - 6 БВТ /

-уговореното по КТД не е било предмет на гр.дело № 5098 / 2022г. ПРС и тази разлика от 1 доп.Б. е дължимо от работодателя

-искът е предявен в срока по чл.358 ал.1 т.3 КТ и е допустим, а доводите за частичен иск са неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че страните по спора са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд за процесния период при ответната страна на длъжност „ камериер/ рецепционист“ ком по НКПД 51621001 в ответното предприятие за времето от 10.01.2007-06.01.2022 почти 15 години при един и същ работодател.

Със Заповед № 6 от 06.01.2022 на Директора на ОП ОССТО на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено.

Към датата 06.01.2022 ищцата е имала повече от 42 години осигурителен стаж и възраст и навършени 61 г. и 3 месеца, възраст

Съгласно чл.68 ал.1 КСО - за да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст е трябвало да има поне 36 г. и 2 м. осигурителен стаж и 61г. и 10.м. възраст, но съгласно чл.68 а КСО, същата е отговаряла на условията за пенсиониране, тъй като е било необходимо да има 60г. и 10м. възраст и поне 36г. и 2 м. осигурителен стаж.

Съгласно чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ –когато работникът/ служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл.68 а КСО :

– при навършване на 60г. и 10м./ а тя е имала навършени 61 г. и 3 м. т.е. повече – и при наличие на осигурителен стаж -36г. и 2 м. / а тя е имала повече от 42г./ се прилага нормата на чл.222 ал.3 КТ и работодателят дължи обезщетение, което при 10години трудов стаж от последните 20 години при един и същ работодател / какъвто е 2 в процесния случай / е в размер на ШЕСТ брутни трудови възнаграждения.

Ищцата е отправила искане за изплащането на посочените, но е получила отказ от работодателя, поради което е завела настоящето гр.дело.

За прилагане на чл.222 ал.4 КТ не е необходимо да е било реализирано правото по чл.68 а КСО а само съответното лице да е отговаря на условията на чл.68 а КСО, което е налице по отношение на ищцата.

Видно от приложеното гр.дело № 5098/2022г. по описа на ПРС- съдът е присъдил ШЕСТКРАТНО обезщетение по КТ , но по време на делото е установено, че в чл.32 КТД / 2021г.- действащ в ответното общинско предприятие – е предвидено СЕДЕМКРАТНО обезщетение при повече от 10 години трудов стаж, поради което за ищцата е налице правен интерес за присъждане на обезщетение по чл.222 ал.4 вр. чл.222 ал.3 КТ вр. чл.32 КТД 2021г. – в размер на още едно месечно Б. в размер на 988.82лв. което не е било платено от работодателя до момента.

В този смисъл е неоснователно направеното възражение от ответната страна за недопустимост на исковата претенция

Освен това, уговореното в КТД не е било предмет на воденото гр.дело № 5098/ 2022г. по описа на ПРС.

Разликата от ЕДНО Б. е дължима от работодателя, като същото искане е предявено в срока по чл.358 ал.1 т.3 КТ и се явява допустимо.

В този смисъл доводите на ответната страна за наличие на частичен иск са неоснователни.По посоченото гр.дело няма подобен предмет.

От неоспореното от страните и прието по делото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на дължимото от работодателя на ищцата С. Б. по чл.222 ал.3 КТ вр.чл.32 КТД 2021 г. е в размер 988.82лв., както е предявено в исковата молба, следователно следва да се уважи.

Акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД за лихва – в размер105.75лв. за периода 901.03.2022-20.03.2023г. също следва да се уважи, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска 21.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата Предвид изложените съображения се налага извода, че предявените обективно кумулативно съединени искове са основателни.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски: 500лв. адв.възнаграждение На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна следва да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник сумата 43.78 лева, дължима държавна такса както и 200лв. заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически 3 обекти“, гр. Перник, ЕИК 0003867511616,

ДА ЗАПЛАТИ НА Б. А. Д. ЕГН ********** с. К. ул. В. № * и съд.адрес адв. М. Г. ПАК сумата 988.82лв.-обезщетение по чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ вр. чл.32 КТД от 2021г. при прекратяване на трудово правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 а КСО – съгласно действащия КТД 2021г. и представляваща разликата между присъденото обезщетение по гр.дело № 5098/2022г. ПРС в размер 6 мес.

Б. и предвиденото в чл.32 КТД от 2021г. обезщетение от 7 Б. – при повече от 10 години трудов стаж, КАКТО И сумата 105.75лв.-законната лихва за забава върху обезщетението – главница, считано от 01.03.2022 до датата на исковата молба 20.03.2023г., КАКТО И законната лихва за забава върху обезщетението по главницата 988.82лв.– от датата на исковата молба 21.03.2023г. до окончателното изплащане , КАКТО И НАПРАВЕНИ РАЗНОСКИ в размер 500 лв. адв.хонорар.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр. Перник, ЕИК 0003867511616, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 43.78 лева, дължима държавна такса както и 200лв. заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4