Решение № 3127 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3127 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100509151 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20039119/31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 53044/20 г. по описа на СРС, 151 състав, при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. К. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.

150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 236,94 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 01.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 13,85 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.03.2016 г. до 08.02.2019 г., като са отхвърлени главния иск за разликата над 236,94 лв. до пълния предявен размер от 265,94 лв. и за периода от м. 05.2015 г. до м.

12.2015 г. и акцесорния иск за разликата до предявения размер от 16,62 лв. като погасени по давност; че А. В. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 527,72 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, 1 доставена за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 33,25 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.03.2016 г. до 08.02.2019 г., като е отхвърлен главния иск за разликата над 527,72 лв. до пълния предявен размер от 531,89 лв. като неоснователен; че С. В. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 473,88 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 01.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 27,70 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.03.2016 г. до 08.02.2019 г., като са отхвърлени главния иск за разликата над 473,88 лв. до пълния предявен размер от 531,89 лв. и акцесорния иск за разликата над 27,70 лв. до предявения размер от 33,25 лв. като погасени по давност; че К. И. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.

150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 263,85 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 16,22 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.03.2016 г. до 08.02.2019 г., като са отхвърлени главния иск за разликата над 263,85 лв. до пълния предявен размер от 265,94 лв. и акцесорния иск за разликата до пълния предявен размер от 16,62 лв. като неоснователни. С решението И. К.

Л. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 381,74 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 13,14 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 10399/19 г. по описа на СРС, 151 състав; А. В. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 318,32 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 26,29 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 10399/19 г. по описа на СРС, 151 състав; С. В. И. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 318,32 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 2

26,28 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 10399/19 г. по описа на СРС, 151 състав; К. И. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 159,16 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 13,14 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 10399/19 г. по описа на СРС, 151 състав. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на А. В. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,21 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, а на С. В. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 33,74 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от А. В. К. и С. В. И. срещу решение № 20039119/31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 53044/20 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта, в която са уважени предявените срещу тях искове.

Твърдят, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат, че още в отговора на исковата молба ответниците са посочили, че между същите страни е било образувано предходно дело – гр. д. № 4409/19 г. по описа на СРС, 51 състав, по което е постановено решение № 278316/19.11.2019 г., с което е уважен частично иска на А. В. К. и С. В. И. за периода от м. 02.2016 г. до м. 11.2018 г. Посочват, че решението в отхвърлителната му част е обжалвано и с решение № 261909/11.03.2021 г. по в. гр. д. № 809/20 г. на СГС, II – Г въззивен състав, е потвърдено в обжалваната му част. Твърдят, че настоящото дело е между същите страни и за същия имот, като периодът е от м. 01.2016 г. до м. 04.2018 г. за главница в общ размер от 1595,66 лв. Поддържат, че към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд спорът е бил разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван – арг. от чл. 299, ал. 1 ГПК. Искат от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендират разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на 3 въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че e налице облигационно правоотношение с ответниците И. К. Л., А. В. К., С. В. И. и К. И. К., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане съгласно чл. 150 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответниците през процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени чрез дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава в погасяването на процесните суми. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 10399/19 г. по описа на СРС, 151 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на процесните суми, както и че заповедта е била връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца разделно, както следва: И. К. Л. – сумата от 265,94 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. ****, с аб. № 144256, ведно със законната лихва, считано от

21.02.2019 г. до окончателното плащане, и сумата от 16,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.03.2016 г. до 08.02.2019 г.; А. В. К. – сумата от 531,89 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. ****, с аб. № 4

144256, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019 г. до окончателното плащане, и сумата от 33,25 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.03.2016 г. до 08.02.2019 г.;

С. В. И. – сумата от 531,89 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. ****, с аб. № 144256, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019 г. до окончателното плащане, и сумата от 33,25 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.03.2016 г. до 08.02.2019 г. и К. И. К. - сумата от 265,94 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. ****, с аб. № 144256, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019 г. до окончателното плащане, и сумата от 16,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.03.2016 г. до 08.02.2019 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10399/19 г. по описа на СРС, 151 състав.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът И. К. Л. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че не е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата А. В. К. е подала отговор на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.

Ответницата С. В. И. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия през процесния период по отношение на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

Ответницата К. И. К. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Третото лице – помагач - „Т.С.“ ЕООД поддържа становището, че предявените искове са основателни.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 5

ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ответниците А. В. К. и С.

В. И. в частта, в която предявените искове за главница и за мораторна лихва, са уважени. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

При извършената от въззивния съд служебна проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част, въззивният съд констатира, че решението е валидно и частично недопустимо – в обжалваната част.

Съображенията за това са следните:

Наличието на влязло в сила решение между същите страни за същото искане и за същото основание представлява абсолютна процесуална пречка за допустимост на повторно предявения иск /арг. от чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК/.