Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 08.08.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 309/2025
Вид
Решение № 213
Подписан
08.08.2025
В сила
17.10.2025
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Перник, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500309 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 256/19.03.2025 г. по гр.д. № 3673/2021 г. на Районен съд – Перник са отхвърлени исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 579, ал.

2 ГПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от Ч. Й. П. срещу С. Й. А. и А. Т. А., да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот с вх. рег. № ***, акт. № ***, т. ***, дело № 1906/2016 г. на Служба по вписванията при Пернишки районен съд и № ***, том. ***, рег. № ***, дело № 436 от 27.09.2016г на нотариус Р.М., район на действие Пернишки районен съд, с който С. Й.

А. и А. Т. А. са придобили в режим на СИО 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с ид. *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-1891/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, който обект се намира в с града № ***, разположена в поземлен имот с ид. ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент. с площ 55.73 кв.м., представляващ апартамент № ***, находящ се в *** в жилищната сграда - блок № ***, на *** етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащите към този апартамент мазе № ***, с обща площ от 3, 60 кв.м. и 2, 474 8 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 1 терена, като сключен при нарушение на нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, евентуално сключен при липса на воля, липса на съгласие, при накърняване на добрите нрави, евентуално да се унищожи двустранната сделка на осн. чл. 31, вр. с чл. 32 ЗЗД като неоснователни и недоказани досежно наследствената квота на Ч. Й. П. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот и оставя без разглеждане предявените искове досежно разликата над наследствената квота на Ч. Й. П. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот до размера от 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот като недопустими и прекратява производството в тази част. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Ч. П., чрез адв. М., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение само в частта, с която е отхвърлил предявените искове на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 579, ал. 2 от ГПК и чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД като неоснователни и недоказани. Излагат се доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. За неправилно се сочи приетото от първата инстанция, че предявеният на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД иск е неоснователен, като се излагат съображения, че атакуваната сделка противоречи на добрите нрави. Твърди се, че от свидетелските показания се установява, че продавачът е бил с убеждението, че подписва пълномощно за представителство пред ТЕЛК. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че уговорената продажна цена е еквивалентна на прехвърлената собственост като се излагат аргументи в тази насока, че съобразена с реалната цена на имота, уговорената продажна цена, та дори и на идеална част, е значително нееквивалентна. На следващо място за неправилно се сочи и обстоятелството, че решаващият съд е отхвърлил като неоснователен и предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че в разпитът си пред първата инстанция, нотариусът не дава отговор на въпроса дали продавачът е разбрал съдържанието на акта и дали изобщо акта е прочетен на продавача. Допълва, че видно от назначената по делото експертиза продавачът е бил с намалено зрение до слепота и не би могъл да положи ръкописен подпис, както и да постави палеца на дясната си ръка сам, освен ако същият не е поставен пасивно с чужда намеса. Навеждат се твърдения, че нотариалната процедура е опорочена. За безспорно доказано се счита, че продавачът не е могъл да формира собствена воля. Въз основа на изложените съображения се твърди, че искът по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД е основателен и доказан. Моли се съда за отмяна на постановеното от районния съд решение, разглеждане на спора по същество и постановяване на ново решение, с което предявените искови претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. А. и А.

А., чрез адв. В., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Излагат се съображения, че сделката не е сключена в нарушение на добрите нрави, като решаващият съд не е допуснал грешка като е приел, че продажната цена може и да е близка до данъчната оценка на имота, както и, че това обстоятелство не води до несъмнен извод за сключване на сделка противоречаща на добрите нрави. В продължение са твърди, че в практиката си ВКС е провел разграничителен критерий в т.нар. „съзнавано“ и „несъзнавано отсъствие на воля“, 2 като разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта поради неразбиране на значението на действията е в субективния момент, като допълва, че в първия случай липсата на воля е съзнавана, а във втория случай – неосъзнавана. Отбелязва, че в приложното поле на основанието за нищожност по чл. 26, ал.

2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД попадат случаите в които лицето е дееспособно, но поради душевна болест или старческо слабоумие е в трайна неспособност за разбиране или ръководене на действията. Допълва, че поради съществуващи многобройни решения на ВКС с отразени противоречия в практиката е образувано тълкувателно дело № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС, където е указано, че договор сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си е унищожаем на осн. чл. 31, ал. 2 ат ЗЗД. По подробно изложени аргументи се твърди, че за да е налице нищожност на сделката на основание значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, неравностойността следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, като в подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. На следващо място се навеждат твърдения, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че процедурата по изповядване на сделката е опорочена. За правилно се сочи приетото от районния съд, че няма законово изискване нотариалният акт да бъде приподписан от свидетели, както и обстоятелството, че съдът е кредитирал показанията на разпитания в хода на производството нотариус, който е заявил, че процедурата по изповядване на сделката пред него е формално спазена. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от предмета на спора, очертан от въззивната жалба и посоченото в жалбата.

Установява се по делото, че ищецът Ч. П. и ответницата С. А. са брат и сестра, които са наследници-деца на Й. П. М., който е починал на ***, като преди него на *** е починала неговата съпруга Е. А. М.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № ***, том ***, рег. №***, дело № 436 от 27.09.2016 г. Й.

М. прехвърлил правото на собственост върху своите 4/6 ид.ч. от процесния имот на дъщеря си С. А., която към този момент била в граждански брак с ответника А. А. със сделка за покупко-продажба и тя станала собственик на общо 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, като от тях закупените 4/6 ид.ч. станали СИО. Продажната цена на 4/6 ид.ч. от процесния имот е уговорена в размер на 9600 лв., като данъчната оценка на недвижимия имот предмет на покупко-продажбата била 27 913,60 лв. Продавачът Й. П. М. си запазил пожизнено вещното правото на ползване върху процесния имот. На последната 3 страница на нотариалния акт срещу текста "продавач" е положен пръстов отпечатък със забележка: Продавачът постави отпечатък от десния си палец, поради невъзможност да изпише пълното си име.

Съгласно първата и повторната КСМЕ пред РС, Й. М. е имал двигателен дефицит с еластично повишен мускулен тонус и треперене в дясната ръка което може да затрудни полагане ръкописен подпис в документите , освен това е диагностициран и с амавроза /пълна слепота/. Полагането на пръстов отпечатък само по себе си не може да се разглежда като недвусмислено доказателство за разстройство на съзнанието. Възможно е Й. М. поради телесното си състояние да не е можел да положи подпис, въпреки че е бил грамотен. При съпътстващо намалено зрение до слепота, Й. М. не би могъл да положи ръкописен подпис, както и постави палеца на дясната си ръка сам, активно, осъзнато на правилното място, освен ако същия е поставен пасивно с чужда намеса, защото същата ръка е с ограничена подвижност, намалена мускулна сила, повишен мускулен тонус и с невъзможен захват.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

По иска с пр. осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 579, ал. 2 от ГПК В трайно установената практика на Върховния касационен съд е даден отговор на правния въпрос за приложението на чл. 579, ал. 2 ГПК. Относно процедурата при нотариално удостоверяване в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК и по- точно длъжен ли е нотариусът да опише причината, поради която вместо подпис се полага отпечатък от десния палец, в решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. IV г. о. подробно е разяснено, че нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква документът да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък.

Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т. е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. В посоченото решение на ВКС ясно е посочено, че в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК не е предвидено задължение за нотариуса да описва причината, поради която страната в нотариалното производство полага отпечатък от десен палец, а такова задължение той има само в 4 случаите, когато се полага отпечатък от пръст, различен от десния палец.

В решение № 220 от 24.10.2014 г. по гр. д. № 505/2014 г. на ВКС, първо г. о. е прието, че под недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК следва да се има предвид всяко физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв. Когато е налице такова увреждане, законът предвижда потвърждаването на изразената в документа воля да стане с отпечатък от десния палец. Прието е също, че удостоверителното изявление на нотариуса се ползва с посочената в чл. 179, ал. 1 ГПК доказателствена сила и задължава съда да приеме до доказване на противното, че подписът, в случая отпечатъкът от палец, е положен на посочената дата и място от посоченото лице. В решение № 316 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ВКС, III г. о. е прието, че както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което, когато е извършено пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици. Щом лицето само е положило отпечатък от палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на нотариално удостоверена.