Решение № 105 от 09.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора В. Р. Ат. като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно наказателно дело № 20211100604753 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.1 НПК, вр. глава XXI от НПК.

С определение от 12.11.2021г., постановено по НЧД № 15062/2021г., СРС, НО, 6-ти състав в производството по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е определил на осъдения В. Д. С. на основание чл.25, ал.1 от НК, вр. чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание по НОХД № 11377/20г. на СРС и по НОХД 1256/20г. на СпНС, в размер на 3 години и 3 месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Съдът на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по делата, включени в съвкупността, както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от НК и времето, през което С. е бил задържан по ЗМВР, и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“..

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от защитника на лицето, в която се релевират доводи за неправилност на същото, като се иска неговото изменяване.

1

В разпоредително заседание на 21.12.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП оспорва жалбата.

Защитника на осъдения С. – адв.А. (преупълномощена от адв. М.Т.) пледира, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, като поддържа изложеното във въззивната жалба и моли съда да го измени.

Подсъдимият С., редовно призован не се явява.

Въззивният съд, след преценка на доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото, счете жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319, ал.1 НПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. с чл.25 и 23 НК по ЧНД № 15062/2021г. по описа но СРС е образувано по предложение на СРП за групиране на едно общо най-тежко наказание по НОХД № 1256/2020г. на СпНС и НОХД № 11377/2020г. на СРС.

Видно от приложената справка за съдимост на В.С., същият е осъждан общо 6 пъти

С влязло в сила определение, постановено по ЧНД № 14195/2013г. на СРС, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, на С. е определено едно общо най-тежко наказание между наложените по първите четири осъждания, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от 6 /шест/ месеца, като изтърпяването на същото на осн. чл.66, ал.1 ат НК е било отложено за срок от 3 /три/ години.

Следващите наложени наказания на осъдения са по НОХД № 1256/2020г. по описа на Специализирания Наказателен Съд в размер на 3 /три/ години и 3 /три/ месеца, и по НОХД № 11377/2020г. по описа на Софийски Районен Съд, НО, 6-ти състав в размер на 10 /десет/ месеца.

Преценявайки изложените фактически обстоятелства, въззивната инстанция намира за неправилно атакуваното определение, тъй като грешно 2 са отчетени съотношенията на деянията по отделните дела. Това от своя страна е довело и до неправилните от СРС разсъждения, които са в разрез с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2014г. по ТЪЛК.Д. № 6/2013г.

В настоящия случай след самостоятелна преценка на датите на извършване на деянията по НОХД № 11377/20г. по описа на СРС и НОХД № 1256/2020г. по описа на СпНС, въззивният състав намери, че са налице предпоставките за приложението на чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 НК, между двете наложени наказания по НОХД.

За да се извърши групиране следва да отчете по-благоприятният вариант за осъденото лице. В случая настоящия въззивен състав счита, че първостепенния съд правилно е приложил разпоредбите на чл.23-25 от НК, доколкото деянията по тези две дела са в съвкупност, тъй като са извършени съответно на неустановена дата от началото на м.януари 2018г. до 30.08.2019г. и на 19.02.2019г., т.е. преди влизането в сила на съдебните актове по същите на 09.10.2020г..

В същия ред на мисли обаче според настоящата контролна инстанция, неправилно първостепенния съд е приложил нормата, визирана в хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

Това е така доколкото настоящия случай не попада под същата, доколкото б.“б“ на посочената норма изисква и се прилага за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от наказателния кодекс , независимо от реабилитацията.

Видно от приложеното за С. свидетелство за съдимост, както бе посочено по-горе наказанията по двете цитирани дела са извършени в условията на реална съвкупност и след извършената кумулация е наложено 1 /едно/ общо най-тежко измежду наложените му наказания. В този аспект СГС се солидаризира с изложеното в жалбата, че следва да се приема наличие на едно осъждане, доколкото отново следва да се отбележи двете деяния са извършени в условията на реална съвкупност. Също така няма доказателства С. да е изтърпял което и да е от двете наказания, наложени по делата, попадащи в групата, имайки и в предвид, че същите са влезли в сила съответно на 06.10.2021г. и на 09.10.2020г.

3

При определяне на режима на изтърпяване на определеното общо найтежко наказание, няма как да се приложи разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.

„б“ ЗИНЗС, доколкото действително в случая не се касае за две отделни осъждания които не са в група, за които наказанията следва да се търпят отделно, а за едно общо. В същото време към настоящия момент С. не е търпял друго наказание „лишаване от свобода“ по предходно осъждане. Това е първо осъждане с наложено наказание „лишаване от свобода“ спрямо него, поради което в този случай режимът на изтърпяване следва на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде „общ“.

В контекста на гореизложеното, атакуваното определение на СРС от 12.11.2021г. по НЧД № 15062/2021г. се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде изменено, като вместо него се постанови изменено такова в горепосочения смисъл.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3 от НПК, Софийски Градски Съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение на СРС, НО, 6-ти с-в от 12.11.2021г. по НЧД № 15062/2021г., като на В. Д. С. с ЕГН: **********, ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ по всички дела, включени в съвкупността.

Потвърждава определението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4