Решение № 7379 от 10.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7379 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110118402 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Я. Г. Д. , ЕГН **********, Д. Г. Г. , ЕГН: **********, Ю. И. Д., ЕГН:

********** и Н. И. Д., ЕГН ***** - четиримата с адрес: гр. София, *****, обективно и субективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца суми, както следва: ответникът Я. Г. Д. 984,72 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № ****; 125,38 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 04.12.2020 г.; 5,59 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,20 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г.; ответникът Д. Г. Г. 1969,44 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № ****;

250,78 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 04.12.2020 г.; 11,17 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,40 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г.; ответникът Ю. И. Д. 492,36 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр.

София, *****, аб. № ****; 62,70 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 04.12.2020 г.; 2,79 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,60 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г.; ответникът Н. И. Д. 492,36 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № ****; 62,70 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 04.12.2020 г.; 2,79 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 1

22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,60 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2021 г. по ч. гр. д. № 16162/2021 г. на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок, след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Поддържа, че била предоставена и услуга за дялово разпределение, но ответниците не са заплатили нейната цена.

Предвид настъпилата забава, претендира от ответниците и обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът Д. Г. Г. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като оспорва исковете при твърдения, че единствен абонат и страна по облигационно отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период е била тя, но не и останалите ответници, тъй като последните живеели в чужбина. Поддържа, че някои от ответниците не били собственици на имота, а наред с това исковете не били насочени срещу преживялата съпруга на И.н Гев Д., който бил съсобственик на процесния имот, но починал на 23.09.2017 г.

Оспорва размера на претендираната топлинна енергия при възражения, че същият е неправилно изчислен „на база“, макар в имота да са били налице водомери и единият щранг да е бил затворен от 2011 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност в периода 01.05.2017 г. – 25.03.2018 г.

Ответниците Ю. И. Д. и Н. И. Д. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначен от съда особен представител, като оспорват предявените искове, поради това, че не са пасивно легитимирани да отговарят и релевират възражение за изтекла погасителна давност в тяхна полза.

Ответникът Я. Д. не е подала отговор на исковата молба.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД изразява становище за основателност на предявените искове, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 6, том II, дело № 6250/1995 г. от който се установява, че Г Д. Д., съпругата му Д К Д. и Я. Г. Д. са учредили в полза на „Централна кооперативна банка“ АД договорна ипотека върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 67, находящ се в гр. София, ****

От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, том IV, дело № 17822/1995 г. се установява, че Г Д. Д. и съпругата му Д К Д. са учредили в полза на „Централна кооперативна банка“ АД договорна ипотека върху процесния недвижим имот.

Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 10.03.1993 г., от който се установява, че Г Д. Д. и Д К Д. са учредили в полза на „Тексим“ АД договорна ипотека върху процесния недвижим имот.

Представено е Решение от 10.04.2012 г. по гр. д. № 46825/2009 г. по описа на СРС, 53 с-в, от което се установява, че на основание чл. 349, ал. 2 ГПК процесният 2 имот е поставен в дял на Д. Г. Г., като същата е осъдена да уравни дяловете на съделителите И.н Гев Д. и Я. Г. Д.. В мотивите на това решение е прието, че с влязло в сила решение от 19.05.2011 г. е допусната делба на процесния имот при следните квоти: ¼ ид. ч. за И.н Д.; ¼ ид. ч. за Я. Д. и 2/4 ид. ч. за Д. Г..

Представено е Решение № 14571/20.09.2016 г., постановено по гр. д. № 46825/2009 г. по описа на СРС, 53 с-в, видно от което горепосоченото Решение от 10.04.2012 г. е обявено за обезсилено по право и е постановено процесният имот да бъде изнесен на публична продан, като получената сума бъде разпределена между съделителите, както следва: ¼ част за И.н Д.; ¼ част за Я. Д. и 2/4 части за Д. Г..

От нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 75, том II, рег. № 3893, н. д. № 213/2022 г. се установява, че Я. Г. Д. е дарила на Г О Г собствената си ¼ ид. ч. от процесния имот.

Представен е Договор от 10.09.2002 г. между етажните собственици на вх. Г и В на бл. 201А в гр. София, ж.к. „Красно село“ и третото лице помагач „Нелбо“ АД / с предходно наименование „Нелбо инженеринг“ ООД/ за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост, както и Договор от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени съобщения към фактура №№ 0096581048 и 0106396626 с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и изравнителни сметки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Нелбо“ АД, и констативни протоколи за същия период.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16334/06.04.2007 г. в сила от 10.2006 г. и съгласно измененията на същата наредба, обнародвани в ДВ 94 от 2013 г. в сила от 01.06.2014 г. Посочено е, че през исковия период в процесния имот е имало 2 бр. радиатори без монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление, като съгласно представените констативни протоколи до имота не е осигурен достъп за отчитане, поради което е изчислена служебно ТЕ за двата броя радиатори, както и ТЕ за БГВ за двама потребители на топла вода. От експертизата се установява, че ТЕ за сградна инсталация е изчислявана правилно, като не е начислявана ТЕ за отопление на общи части, както и такса мощност. Вещото лице е установило, че ищецът е приспадал технологични разходи.

Според експерта общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 3881,23 лева.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за процесния период са на стойност 3881,26 лв., а стойността на услугата дялово разпределение е 22,35 лв. Лихвата за забава върху главницата за ТЕ е в размер на 640,15 лв., а върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение е 5,25 лв.

Според вещото лице за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г. стойността на потребената ТЕ в процесния имот е в размер на 3491,37 лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода 15.09.2018 г. – 04.12.2020 г. е 551,45 лв. Посочено е как са отразени изравнителните сметки по месеци и суми. Вещото лице е установило, че към 30.09.2022 г. процесните задължения не са били погасени.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Разпечатката съдържа 35 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a361df6f-705b-4487-aa9b-29d127f03231