Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5428 от 25.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1279/2024
Вид
Решение № 5428
Подписан
25.08.2025
В сила
25.08.2025
Състав
Рени Коджабашева, Рафаела Стоилова Матева, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5428 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100501279 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260098/20.09.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното производство В. Х. М., чрез адв. И. И., срещу Решение № 13338/31.07.2023г., постановено по гр.д.№ 7263/2022г., по описа на СРС, 45 с-в, в частта му, в която съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Х. М. по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Х. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, следните суми, а именно: сума в размер на 1585,29лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб.№ ********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.08.2021 г.) до окончателното изплащане; сума в размер на 223,74 лв. – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в имота за периода от 15.09.2019 г. до 05.08.2021 г.; сума в размер на 24,48 лв. – главница за такси за услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.08.2021 г.) до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 48215/2021 г. по описа на СРС, 45 с-в.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установяват по размер вземанията на ищеца за доставена до имота топлинна енергия и за услуга дялово разпределение. С оглед на изложеното се отправя искане 1 първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба вх. № 5981/09.01.2024 г., подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Н.С., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Решение № 13338/31.07.2023г., постановено по гр.д.№ 7263/2022г., по описа на СРС, 45 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Х. М. по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4,74 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 05.08.2021 г., като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на 2 ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Спорен във въззивното производство е единствено размерът на претенцията за цена за доставена топлинна енергия, както и за извършена услуга дялово разпределение през процесния период.

Между страните в производството не е спорно, а и се подкрепя от представените писмени доказателства, че ответникът в качеството му на наследник на Л.И.Л. – М.а е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния период. Този извод не се разколебава от представените по делото постановление за възлагане от 04.12.2019 г. по изпълнително дело № 20197910400100 по описа на ЧСИ Т.В., вписано в Служба по вписванията – гр.

София на 16.10.2020 г. и протокол за въвод във владение от 29.06.2021 г., от които е видно, че едва след процесния период имотът е станал собственост на трето за спора лице.

Направените във въззивната жалба оплаквания относно размера на исковите претенции за доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение, настоящият въззивен съдебен състав намира за частично основателни по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са приети като неоспорени от ответника протоколи за неосигурен достъп, от които се установява, че в периода м.05.2018г.-м.04.2020г. не е осигурен достъп до апартамента.

В хода на първоинстанционното производство са изслушани и приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводната експертизи.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, като е констатирало, че в имота няма монтирани отоплителни тела, а има монтирана щранг лира. Посочено е, че за процесния период от 01.05.2018г. до 3

30.04.2020г. ответникът не е осигурил достъп до имота, а при липса на водомер разходът за топла вода е изчислен на база един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е отразило, че процесният имот има отопляем обем от 222м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда от 10.01.1991г., като за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334.

Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период, като отчитането е извършено по топломер, монтиран в АС, като от отчетената топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за АС, като впоследствие изчислената топлинна енергия се разпределя между потребителите в сградата. В заключението е посочено, че общата сума за разходвана топлинна енергия за отопление и топла вода през процесния период е в размер на 1540,78 лв.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че не са постъпвали плащания за процесните задължения. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е в размер на 1585,29 лева, като за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 24,48 лева. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва върху главницата от 1585,29 лева е в размер на 223,74 лева, за периода от 15.09.2019г. до 05.08.2021г., а върху главницата от 24,48 лева, в размер на 4,74 лева, за периода от 01.10.2018г. до 05.08.2021г.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че по делото безспорно е установено наличието на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, доставката на топлинна енергия и извършването на услуга за дялово разпределение до процесния имот през процесния период. Размерът на претенцията за извършена услуга дялово разпределение се явява доказан по своя размер с оглед представените по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебносчетоводната експертиза.

По отношение на размера на иска за главница за незаплатена топлинна енергия следва да бъде възприета посочената в заключението на съдебнотехническата експертиза стойност, а именно сумата от 1540,78 лв., до който размер искът се явява основателен, а за горницата – подлежи на отхвърляне.

Съобразно горното претенцията за обезщетение за мораторна лихва върху главницата за топлина енергия по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 221,57 лв. до който размер искът се явява основателен, а за горницата – подлежи на отхвърляне.

При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно главницата за потребена топлинна енергия и мораторната лихва върху нея, решението следва да бъде отменено в частта, в която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ, че В. Х. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД главница, представляваща неплатена цена на 4 доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб.№ ********, за горницата над сумата от 1540,78 лв. до пълния претендиран размер от 1585,29лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.08.2021 г.) до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в имота за периода от 15.09.2019 г. до 05.08.2021 г. за горницата над сумата от 221,57 лв. до пълният претендиран размер 223,74 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 48215/2021 г. по описа на СРС, 45 с-в. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.