Определение № 6431 от 19.05.2026, Административен съд - Варна

ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6431

Варна, 19.05.2026 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА - VIII състав, в съдебно заседание на 19.05.2026 г. 09:30 ч., в следния състав:

Съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Калинка Ковачева, като разгледа дело № 1942/2025 г. докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

При спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, на поименното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателя – „АМУРА СИТИ“ ЕООД, редовно призован, се явяват представляващият дружеството И. А. и адв.П., редовно упълномощена, с пълномощно на л.113 от делото, приета отпреди.

За ответната страна – Заместник-кмета на Община Варна, редовно призован, се явява юрк.С. И., с пълномощно на л.59 от делото, приета отпреди.

Вещото лице арх.Б. Б. К., редовно призован, се явява.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Юрк. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки за даване ход на делото по преценка допустимостта на оспорването, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по преценка допустимостта на оспорването

И ГО ДОКЛАДВА:

С Определение № 642/21.01.2026г. по адм.д. № 360/2026г., Върховният административен съд е отменил протоколно определение от 02.12.2025г. на предходния съдебен състав, с което производството по делото е прекратено, и е върнал същото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „АМУРА СИТИ“ ЕООД против Заповед № Г-109/14.03.2007г. на зам.-кмета на Община Варна. С цитираното определение ВАС е приел, че съобразно представените от жалбоподателя документи за собственост и съгласно Тълкувателно решение № 3/16.04.2013г. по тълк. дело № 1/2012г. на Общото събрание на П. и Втора колегии на Върховния административен съд, правният интерес на оспорващия следва да се определи към момента на подаване на жалбата и в контекста на специалната норма на чл.131 ЗУТ, определяща кръга на заинтересованите лица, имащи право да оспорят ПУП, а не на общата по чл.147, ал.1 АПК.

При така дадените указания от ВАС по тълкуване и прилагане на закона, които съгласно чл.224 АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, с Разпореждане № 1308/02.02.2026г. жалбата е оставена без движение с изискани уточнения по оспорването и е назначена СТЕ за изследване допустимостта на оспорването. Задачите са допълнени с Определение № 2388/25.02.2026г. и Определение № 3242/16.03.2026г.

С молба С.д. № 3257/17.02.2026г. и молба С.д. № 4696/09.03.2026г. процесуалният представител на жалбоподателя - адв.П., уточнява, че Заповед № Г-109/14.03.2007г. на зам.-кмета на Община Варна се оспорва само в частта за уличната регулация, предвидена за обслужване на имотите, собственост на „АМУРА СИТИ“ ЕООД – УПИ *** в кв.57 и [УПИ], в кв.61 по плана на ЗПЗ – [населено място], и конкретно в следните участъци: между о.т. 5001 и о.т. 5006, между о.т. 5006 и о.т. 4550, между о.т. 4550 и о.т. 4557, между о.т. 5003 и о.т. 4540, между о.т. 4540 и о.т. 4542 и между о.т. 4540 и о.т. 4543. Твърди, че оспореният ПУП-ПРЗ формално предвижда улици за обслужване на имотите в обхвата на плана, вкл. тези на жалбоподателя и създава правна привидност за осигурен транспортен достъп. В действителност обаче не била проведена отчуждителна процедура, улиците не били реализирани като публична общинска собственост, не били заплатени обезщетения, съответно не били съставени актове за общинска собственост. Твърди, че в резултат на това, предвидените с ПУП-ПРЗ улични трасета са останали частна собственост, върху която жалбоподателят няма право на свободно преминаване и достъпът до имотите му бил фактически и правно ограничен. Така, засягането на правата на жалбоподателя не следвало от абстрактното съдържание на плана, а от неприложеното регулационно решение в частта за уличната мрежа. В този смисъл сочи, че твърдяната липса на транспортен достъп не е самостоятелен фактически проблем, отделен от ПУП-ПРЗ, а е пряка и непосредствена последица от начина, по който уличната мрежа е оставена неприложена. Твърди, че „АМУРА СИТИ“, като собственик на имоти, предмет на плана, е заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ, т.к. имотите му са непосредствено засегнати от предвижданията относно уличната регулация. Засягането е пряко и лично, т.к. при действащия, но неприложен ПУП-ПРЗ, дружеството е лишено от възможността да реализира правата си, вкл. да получи виза за проектиране и разрешения за строеж, поради липса на законосъобразен транспортен достъп.

Адв. П.: Поддържаме така направените уточнения, както и твърденията, които са описани в Разпореждане № 1308/02.02.2026г., пункт ІІ - където подробно са описани изложените в жалбата ни твърдения, в т.ч. твърденията, че ПУП не съответства и не е съобразен с действащия регулационен план и както днес вещото лице ще потвърди, и е записано в заключението - че самият ПУП не е отразен в КК. Това съответно е довело да различна конфигурация на имотите засегнати от ПУП-а, с тези, които реално са в КК понастоящем. Или, това води до издаване на виза за строителство за имоти, които са обхванати от ПУП-а, които са с включени пътища, които са реално отредени в ПУП-а.

Съдът към адв. П.: За какви визи говорите в случая? Искам да се съсредоточите изключително и изцяло върху предмета на обжалването. Затова на няколко пъти Ви беше дадена възможност - чисто като обхват, да кажете какво оспорвате и Вие потвърдихте – че оспорвате в частта за Вашите УПИ и уличната регулация, така, както сте я идентифицирали по осови точки.

Адв. П.: Имаме предвид, че пътищата, които са предвидени за достъп до имотите на жалбоподателя, реално не са отразени на КК. Издават се документи – виза за проектиране, одобряват се проекти с включени пътища, тоест, те не се вземат предвид като пътища за достъп, а съставляват част от имотите. Това, което вещото лице е описало в заключението и аз в тази връзка ще поискам допълнителни задачи, е че ПУП-а реално не е отразен на КК.

Въпрос на съда към адв.П.: В тази връзка, това, което току-що направихте като уточнение, уточненията по оспорването в писмените молби и като имате предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК – според която съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му, уточнете какви особено съществени и влечащи нищожност на обжалваната заповед нарушения твърдите, в обжалваната част - за двете УПИ и в частта на уличната регулация, която сте уточнили по участъци?

Адв. П.: Твърдим, че ПУП-а не съответства и не е съобразен с действащия към момента на приемането му регулационен план. Този въпрос не е обследван.

Въпрос на съда към адв.П.: Обжалваният от Вас ПУП, който е за изменение на заповедта от 2005г., с кое не съответства?

Адв. П.: С действащият към него момент регулационен план. Налице са несъответствия и като площ, и като конфигурации на имотите, засегнати от този ПУП. Този въпрос не е поставен за обследване от експертизата. Отделно от това сме посочили, че към самия ПУП няма план-схеми.

Въпрос на съда към адв.П.: Може ли да отворите Приложение 2 към експертизата. Какво конкретно твърдите относно участъка от о.т. 4550 до о.т. 4561, от о.т.4561 до о.т. 4562, от о.т.4562 до о.т.4557?

Адв. П.: Това, което вещото лице е дало като заключение по въпрос № 11 - че този участък не отговаря на изискванията за път. Твърдим и че този участък не отговаря на изискванията за достъп. Отделно от това твърдим, че участъкът от о.т. 4540 до о.т. 4542 и о.т. 4540, по посока източно до о.т. 5004, така, както не е отразен на КК, в момента съставлява част от имот частна собственост. Тоест, това не може да послужи за път за достъп и това също е съществено.

Юрк. И.: Оспорвам жалбата. Поддържам твърденията си за недопустимост на същата, които са изразени в писмените становища. По отношение на това - че към плана липсват план-схеми по чл.108, вещото лице е обяснило, че това не е порок. Освен това липсата на план-схеми… Съдът към юрк. И.: Това е въпрос по същество. В момента сме в производство по изследване допустимостта на оспорването.

Юрк. И.: Във връзка с визите - като казва колегата, че порок на плана е невъзможността да се издават визи, а такива се издават на други собственици, считам, че това твърдение е невярно по причина, че Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл.148, ал.16 от ЗУТ. Оспорвам твърдението, че планът от 2007г. не е съобразен с регулационния план от 2005г. Именно като изменение на тази регулация от 2005г. е процедиран планът от 2007г.

Съдът докладва постъпило заключение по СТЕ със С.д. № 6725/01.04.2026г., изготвено от вещото лице арх.Б. К..

Съдът докладва постъпило уведомление С.д. № 10039/14.05.2026г. от „Лидер Строй Монтаж“ ООД – легитимиращо се с предходни молби като собственик на [ПИ], *****и ****по КК – попадащи в обхвата на разработката, с което представя Определение на ВАС № 5181/13.05.2026г. по адм.д. № 4155/2026г. и моли да бъде приобщено по делото за сведение.

Адв. П.: Считам, че така подаденото уведомление няма характер на доказателство или на документ, който съдът следва да съобрази, тъй като на първо място ние не сме били страна в производството, по което се е провело оспорването. Не знаем какво точно се е представило пред ВАС и на какво основание е бил отменен отказа, или по-скоро спирането на процедурата на страната, която е подала уведомлението. В тази връзка, следва да се каже, че действително точно тези проекти имаме предвид, че са на път да бъдат одобрени на основание издадена виза за проектиране и строителство, която твърдим, и както вещото лице посочва, е недопустимо да бъде издавана в състоянието, в което се намира в момента ПУП-а. Имаме предвид, че точно тези пътища, които не осигуряват достъп до имота, съставляват част от имотите на заинтересованите лица.

Съдът към адв. П.: Вие пак се прехвърляте на една плоскост, която няма връзка с 2007г. Затова, още изначално указанието към Вас беше – всичко, каквото твърдите, навеждате като доводи и правите като искания, да бъде относимо към този период, към който следва да съобразим дали е спазен материалния закон, съответно дали актът е валиден – и това е датата на издаване на заповедта. Визите, приложена ли е регулацията и как е отразено в картата, са в следващи моменти.

Адв. П.: Така е, но имаме предвид това, че в момента се издават документи, които не съответстват на фактическото положение - като се има предвид, че не е приложена регулацията. Тоест, издава се документ за бъдещо строителство за имот, който включва пътя.

Съдът към адв. П.: Това са Ваши аргументи във връзка с оспорване на визата. Към ПУП-а нямат отношение.

Адв. П.: Тя визата е издадена именно на основание ПУП-а.

Въпрос на съда: А касае ли процесния спор, с който сме сезирани в момента?

Адв. П.: Абсолютно касае спора.

Въпрос на съда: Визата ли разглеждаме според Вас?

Адв. П.: От това производство беше отделено друго такова.

Съдът към адв. П.: Точно така. Защото двете производства не са свързани.

Адв. П.: Така е, но в основата на издаването на визата, все пак стои този ПУП.

Съдът към адв. П.: Което беше основание да се спре другото дело, но към момента ние разглеждаме валидността на заповедта, с която е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ 2007г.

Адв. П.: Точно така и изразих становище по уведомлението.

Юрк. И.: Считам, че няма пречки да бъде прието за сведение на съда Определение № 5181/13.05.2026г. по адм.д. № 4155/2026г. на ВАС. За сведение на съда, моля да приемете и Определение № 3029/11.06.2026г. по адм.д. № 410/2026г. на Административен съд – Варна, с което съдът е отменил заповед на гл.архитект, с която е спряно производството по издаване на виза по чл.140 от ЗУТ за [ПИ]. Този имот е на „Лидер строй монтаж“ ООД.

Съдът, във връзка с постъпилото по делото уведомление С.д. № 10039/14.05.2026г. от „Лидер Строй Монтаж“ ООД и представеното с него Определение на ВАС № 5181/13.05.2026г. по адм.д. № 4155/2026г., както и по представеното от процесуалния представител на ответната страна Определение № 3029/11.03.2026г. по адм.д. № 410/2026г. на АдмС – Варна, намира че така представените за сведение съдебни актове са неотносими към предмета на настоящия спор. Отделно, към момента „Лидер Строй Монтаж“ ООД няма процесуално качество в настоящото производство, т.к. не е разрешен въпроса за допустимостта на жалбата, съответно по делото не са конституирани страните по смисъла на чл.153, ал.1, пр.1 АПК, вкл. заинтересованите лица по смисъла на чл.131, ал.1 и ал.2 ЗУТ. Водим от горното О П Р Е Д Е Л И: