Решение № 53 от 20.07.2022, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 60/2022
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 20.07.2022
- В сила
- 20.07.2022
- Състав
- БОНКА ВАСИЛЕВА ЯНКОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ, АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 32 · Конституция на Република България
- чл.144,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.296,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.39,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал.2, т.1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал.2, т.1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл.42б,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1,б."б" · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1,т.2,б."б" · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.105,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107,ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281,ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.315 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Търговище, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:
АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ИРИНА П. В.А в присъствието на прокурора Др. П. С. като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223500600060 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. ИСМ. СЮЛ., подсъдим по НОХД № 692/2021 г. по описа на РС Търговище, подадена от упълномощения му защитник - адв.Д.П. от АКТърговище, против постановената по същото дело присъда №10/10.03.2021г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 и във връзка с чл.26,ал.1 от НК и във вр с чл.54 от НК му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Уважен е, предявеният от пострадалата Д.С., граждански иск за сумата от 2 500лв, като за разликата до пълния предявен размер от 6000лв, съдът го отхвърлил като неоснователен. Присъдени са разноските, разпределени съобразно изхода на делото.
Считайки присъдата на първата инстанция за незаконосъобразна и необоснована, с подадената въззивна жалба се прави искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс.С. бъде признат за невинен и оправдан. В изпълнение на изразената в жалбата готовност за допълнение към заявените оплаквания, в срока по чл.320,ал.4 от НПК е представено подробно (на 18 страници) допълнително изложение. Наведените съображения засягат на първо място аналитичната дейност на първостепенният съд, правилността на която е оспорена с аргументи за превратност и несъответност, вследствие на което са направени и погрешни изводи по фактите от предмета на доказване. В тази посока подробно 1 е анализирано: 1/ значението на отвеждането на децата от св.Д.С. в хотел и отсъствието на придадената му в мотивите към проверяваната присъда доказателствена стойност;
2/противоречията в показанията на св.Д.С. и св.Х.Х., относно момента на отправяне на инкриминираните реплики на 30.10.2020г, изключващи безусловното доверие, възложено им от първостепенният съд; 3/ ненадлежна доказателствена проверка на показанията на св.С.
А., доколкото първият съд я е извършил не чрез относими към обстоятелствата от предмета на доказване източници, каквото е приложеното по делото СМУ, издадено от МБАЛ Силистра, така и понеже, за механизма на нанасяне на обективираните в СМУ увреждания и главно за техния произход, източник на сведения е самата пострадала. Въз основа на тези съображения, защитата е извела комплексно заключение за допуснато от първостепенния съд нарушение на чл.107,ал.5 от НПК, а именно не е извършена внимателна и задълбочена проверка на доказателствата по делото; не са оценени по тяхното значение първичните доказателства, а проверката на производните не е осъществена законосъобразно; за проверката за достоверност на гласните доказателства не са ползвани критерии като обективност, убедителност, вътрешна логичност и подкрепа от другите доказателства, вследствие на което е компрометиран основен принцип в наказателния процес- чл.14,ал.1 от НК(вероятно се има предвид НПК,вж стр 5 от изложението) за законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на съда.
Друг аспект на заявената процесуална незаконосъобразност в аналитичната дейност на първостепенният съд е развита от защитата на плоскостта на необоснованите изводи, направени от съда за доверие на близките на заинтересованата пострадала, за сметка пренебрегване показанията на родителите на подсъдимия. При еднаква заинтересованост към релевантнтните по делото обстоятелства, без реалното им анализиране приетата висока степен на надеждност, респективно достоверност на тези, подкрепящи позицията на св.Д.С., според защитата е израз на проявена от съда декларативност, включително и поради непровереното съмнение за инсценираност и манипулативност от страна на последната, аргументирано с представеното постановление на РП Омуртаг от 06.08.2021г за прекратяване на Д.П. №152/21г. водено по чл.296,ал.1 от НК срещу същия подсъдим и заключения за сценарност, налични по експертиза, назначена в бракоразводния процес.
Изведени са на тази плоскост заключения за недостоверност на заявеното от св.Д.С., като предложената в допълнителното изложение преценка на установените и действия, като обаждането на тел.112, е единствено в посока предварително подготвяне с цел манипулиране на фактите, от които впоследствие същата да черпи аргументи в своя полза.
Акцентира се и върху времевата обвързаност на действията – обаждането на тел.112 (на 30.10.2020г) е малко след подадената от подсъдимия молба за развод, входирана ва РС Дулово на 21.10.2020г, разкриваща мотивацията на действията на св.Д.С., обусловена единствено от страха от вземане на децата от баща им. В обобщение е поставен акцент върху допуснатото от РС, вследствие комплекса от нарушения в аналитичната му дейност, игнориране и неспазване на принципа, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на прилагане на принципа „ In dubio pro reo“ (стр. 11 от допълнителното изложение), тоест „ При съмнение се решава в полза на обвиняемия“,каквото е конкретното съдържание на 2 латинската максима.
Изтъкват се също така и аргументи за недоказаност, поради липсата на надлежно проверен и установен факт на проведени разговори, като в тази връзка е отправено доказателствено искане въззивната инстанция да установи какви телефонни номера са ползвали Б.С. и Д.С., в часовия интервал между 22. и 22:30ч на 30.10.2020, как те са записани и на основание чл.159 от НПК да бъдат изискани от съда.
Подробно е аргументирано по нататък и застъпеното от защитата становище за изначална несъставомерност на поведението на подсъдимия по чл.144,ал.3 от НК. Изложени са съображения за различно от изискуемото по чл.144,ал.1 т НК съдържание на съставомерния „страх“ – за вземане на децата, а не от осъществяване на закана; за неустановяване на конкретния адресат и че това е именно пострадалата; за несъдържащи се в инкриминираните изрази „ще ви унищожа, ще дойда с няколко коли и ще ви потроша“, от гледна точка на лексиката, закани за лишаване от живот; за имплицитно изключената възможност, с оглед конкретиката на случая – между съпрузи, инкриминираните изрази, да могат да се оценят като закани, в подкрепа на което е посочено Р № 419/12.01.2015г по н.д.
№ 1314/2014г на трето н.о. на ВКС: „при скарването същите изрази и действия се използват импулсивно, механично и имат единствено емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в действителност не целят чрез реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като предизвика страх от осъществянане на заканата“; за неотчетената от РС, а в същото време пряко относима към преценката за субективна съставомерност конкретика на случая, а именно че се касае за конфликтната обстановка между съпрузи, след фактическа раздяла и че разговорите, предмет на обвинението са водени в такава обстановка, след безуспешни опити на подсъдимия да види или да вземе децата си, в подкрепа на което са цитирани решения на ВКС - №175 /11.11.2019г. по н.д.№ 774/2019г на ВКС, трето н.о. и Решение № 107 /16.02.2012г по н.д. №124/2012г , също на трето н.о. на ВКС (стр 15 от доп. изложение)
На основата на поискан нов и различен доказателствен анализ е отправено искане въззивният съд да преосмисли действителните факти и да приеме, че от същите не следва направения от първата инстанция правен извод за осъществен състав по чл.144,ал.3 от НК.
В съдебно заседание, възз.С. редовно призован се явява.Лично и чрез упълномощените си защитници - от първа инстанция адв.П. и пред въззивния съд- адв.Р.К. от АК Разград, поддържа въззивната жалба, с молба за цялостното и уважаване от въззивният съд, респективно с молба да бъде оправдан. В същият смисъл е изявлението му и при предоставеното право на последна дума.
Упълномощените му защитници застъпват позиция за незаконосъобразност на присъдата и с молба за отмяната и настояват за оправдаване на подсъдимия. Адв.П. поддържа изцяло и по доводите, развити в много подробното допълнително изложение, заявената позиция за незаконосъобразност на осъждането и искането за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен. Счита, че се касае за обтегнати отношения в хода на бракоразводен процес, а превратно поднесените от гр.ищец и частен обвинител Д.С. факти 3 преследват благоприятен изход от същия – включително и относно възлагане родителските права, но обективно не съдържат изискуемите елементи от състава на престъплението по чл.144,ал.3 от НК. Адв К. акцентира върху неоснователното ползване на СПЕ, представена към жалбата на св.Д.С. до РП, както и за несъставомерност поради отсъствието на обективна възможност за реализиране на заплахите, с оглед отдалечеността на град Дулово, а само по отношение на втората реплика и поради недопустимост на въведената „условност“ на инкриминираното заканване. За пълнота на защитната позиция, алтернативно е отправено искане за изменение на наложеното наказание, с приложението на чл.55 от НК.
Упълномощеният повереник на гр.ищец и частен обвинител Д.С.- младши адвокат А.Р., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски за адвокатски хонорар и за двете инстанции.
В упражнено право на лично участие, гр.ищец и ч.обвинител Д.С., в допълнение към изцяло споделените доводи на повереника си, изразява позиция за неоснователност на изтъкнатите от защитата на подсъдимия аргументи за несъставомерност, излагайки от своя страна съображенията си, изведени от хронологичното развитие на двете производства гражданско и наказателно.
Представителят на Окръжна прокуратура счита въззивната жалба за неоснователна и като такава счита, че следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след преценка на развитите оплаквания за неправилност на атакуваната с въззивната жалба присъда и като я провери изцяло, по реда на чл. 313, ал. 1 от НПК, установи следното:
Систематизирането на подробно развитите в допълнителните съображения оплаквания от първоинстанционната присъда очертават две насоки на изразеното от защитата недоволство – недоказанаст на възприетата от първата инстанция фактология и свързаната с това процесуална неизрядност на доказателствения анализ и изначална несъставомерност на отправени реплики, дори и същите да са имали заканителен характер, с оглед условията на тяхното отправяне - при установените влошени отношения между съпрузи, намиращи се във фактическа раздяла и започнал бракоразводен процес.
В рамките на задълженията си очертани по чл.313 от НПК за цялостната проверка на атакуваната присъда и преди да вземе отношение по оспорената материална правилност на същата, в контекста на наведените възражения, съдът следва да провери първо правилността на възприетите от първата инстанция факти, тоест - процесуалната съответност на действията по формиране на вътрешното убеждение и съответно законосъобразността на направените при доказателствения анализ фактически изводи. Това е така, понеже преценката за правилното приложение на закона изисква преди това проверка на процесуалната дейност по установявне на релевантните факти и доколко същата е законосъобразна и има за резултат разкриване на обективната истина от фактическа страна.
I. Първото оплакване, свързано с оспорената правилност на фактическите заключения на първостепенния съд, въззивната инстанция намира за неоснователно.
Видно от делото, с оглед формираните от обвинението фактически рамки на предмета на доказване, първоинстанционният съд, след като ги е очертал вярно, в изпълнение на 4 задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК е насочил усилията си към тяхното изясняване.
Доказателствената му дейност – по попълване на делото с необходимата за спазване на посочените принципни начала,относима информация, не е хаотична, а напротив – целенасочена и задълбочена, като разпитът на основния свидител – гр.ищец и ч.обвинител е изключително подробен ( на 11 страници). Именно поради немалкия обем на възпроизведените от св.Д.С. обстоятелства вероятно е убегнало на първоинстанционния съд различието в точната словесна изказност на заканителните реплики, възпроизведена от свидетелката пред РС и в разпитите на досъдебното производство. Подобно на престъпленията обида и клевета, така и при заканата, установяването на точнато словесно съдържание е от съществено значение за правилното решаване на делото, както с оглед изясняване обективната принадлежност на репликите към състава на съответното престъпление, така и с оглед изясняване на елементите от субективния състав. Смисловото съвпадение не е достатъчно, като очертаните от обв. акт рамки са изисквали да се установи точното и конкретно дсъдържание, чрез използване на възможните процесуални инструменти, предвидени в чл.281 от НПК за тяхното изясняване, което РС е пропуснал да направи. Респективно, както надлежното включване чрез тяхното прочитане на депозираните в предходната фаза показания, така и главно изясняване на действителното им смислово съдържание, предпостави и задължението на въззивната инстанция да извърши тяхното събиране и проверка в рамките на извършеното въззивно следствие.
Разпечатката съдържа 31 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a36035ab-065e-469d-afb1-7457a233de65