Решение № 126 от 06.07.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Сливница, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100289 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), вр. чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) и чл. 45 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

Ищцата Н. В. Н. твърди, че е майка на детето И. Н. П.а, род. *** г., родено по време на прекратения с развод с решение № Ш-80-24 от 06.02.2015 г. по гр.д. № 52169/2014 г., СРС, 80-ти с-в, брак с ответника Н. С. П..

Ответникът никога не разрешавал пътувания на детето в чужбина с майката, а такива пътувания c туристическа цел в Гърция, за посещение на роднини в Норвегия, на близки и роднини в Кипър, Канада, Австралия, имало много, но детето ги пропускало. Горното мотивира ищцата да предяви иск за заместване съгласието на ответника за пътувания на детето до държавите членки на ЕС, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция, Швейцария, Канада и Австралия, с образователна и туристическа цел. Моли за заместване съгласието на ответника и за издаване на задграничен паспорт.

Моли за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение.

Претендира разноски.

Ответникът Н. С. П. оспорва молбата. Сочи, че не е искано съгласието му, че няма доказателства, че детето има нужда да пътува в чужбина, както и, че то може да бъде неправомерно задържано в чужбина. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане, издадено от Столична община се установява, че страните са родители на детето И. Н. П.а, род. *** г..

С решение № Ш-80-24 от 06.02.2015 г. по гр.д. № 52169/2014 г., СРС, 80-ти с-в е определен режим на лични отношение между Н. С. П. и детето И. както следва : бащата има право да вижда и взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, както и за една седмица по време на Коледната ваканция, пет дни през пролетната ваканция и осемнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Представени са доказателства, от които е видно, че дядото на детето, И., живее в Кралство Нидерландия.

По делото е разпитан свидетелят, В.С.Г. чиито показания съдът кредитира, като непротиворечиви с останалите доказателства по делото.

Видно от показанията на св. Г., същият живее с Н. Н. на семейни начала и имат родено общо дете. Детето , И. живее с тях. Заявява, че в началото , преди 6-7 години семейството име е пътувало в чужбина, след което отв. П. отказал да дава съгласие детето, И. да пътува извън страната, като не посочил причина. Заявява, че Н. е искала съгласие за пътуването на детето извън страната многократно, но ответника отказвал. Свидетелства, че имат роднини и приятели извън страната, които ги канят многократно да ги посетят, но поради отказа на ответника да даде съгласие детето И. да пътува, не са го правили.Свидетелства за влошени лични отношения между Н. и Н., в резултат на които те не разговарят помежду си.

Изслушана по реда на чл.59 СК, ищцата заявява, че с ответника са във влошени лични отношения. Отв.П. отказвал да даде разрешение детето им да пътува в чужбина, като посочвал различни причини – „Ковид“ мерките, после войната в Украйна. Заявява, че при всяка покана от техни роднини или приятели е разговаряла с него да даде разрешение да пътуват с детето, но той отказвал, като изтъквал като причина войната в Украйна. Отказвал и когато дъщеря им го молела. Счита, че в следствие на негативното му отношение към нея, се използва детето, от което само детето страда. Свидетелства, че миналата година направили резервация за почивка в Турция, след принципно съгласие на отв. П. да даде разрешение детето им да пътува, но в деня , в който трябвало да се капарира почивката, съобщил на детето по телефона, че няма да му даде съгласие да отиде. Споделя, че цялото й семейство не пътува извън страната, поради невъзможността на дъщеря й да бъде с тях поради 2 отказа на ответника да даде съгласие и да подпише декларация. Според показанията й, ответника и детето не са се виждали от седем месеца, не поддържат контакти, като за разрешаване на конфликта ходили на медиация, в резултат на която детето и баща му се видели и ходили на кино.

Изслушан по реда на чл.59 СК, ответника Н. П. заявява, че принципно би дал съгласие детето му да пътува извън страната, ако бъде уведомен за конкретните дати на пътуването, което не сторили. Свидетелства за влошени отношения между майка му (баба на детето) и детето, който проблем бил разрешил, като закупил отделно жилище. Заявява, че не бил виждал детето от доста време, но от около месец имали нормални разговори. Свидетелства, че има разрешение от Н. детето да пътува с него. Заявява, че иска да се изпълнява режима на личните му отношения с детето, за което бил образувал изпълнително дело и принципно би дал съгласие то да пътува, ако му бъдат посочени конкретни дати.

Изслушано , по реда на чл.15 ЗЗД, детето И. Н. П., споделя, че не се е виждала с баща си от известно време, но в неделя ходили на кино с него и братовчедка й. Заявява, че иска да пътува извън страната, като е получавала покани от свои приятели, които живеят извън пределите на България, но баща й не разрешавал. Като причина за отказа си изтъквал първо „Ковид“, после войната, а след това вече не знаела защо не я пуска. Заявява, че иска да пътува, да се среща с приятелите си и да пътува със семейството си, като посочва, че майка й ще поеме разходите по пътуването й.

От изготвения и приет по делото социален доклад се установява, че детето живее с ищцата и основните грижи по отглеждането му се полагат от нея. Подкрепа при отглеждането му, ищцата получава от съжителстващото с нея лице - В.С.Г. с когото имат обще дете на 6 г. и който приема детето И. като свое собствено детет. Ищцата е трудово ангажирана. Детето е ученичка в 139 ОУ „Захари Круша“ гр.София и посещава учебните занятия редовно, не проявява проблемно и агресивно поведение, разбира се със сучениците си.

Според отдел „Закрила на детето“ към ДСП гр.Костинброд, в интерес на детето е да пътува в чужбина, придружено от майка си, при условие че не се нарушава режима на лични контакти с неотглеждащия родител.

Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция следните правни изводи:

Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл.

35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, намира, че предявените искове са основателни.

3

Съгласно българската правна уредба решенията, свързани с пътуване на малолетно или непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо съгласие на родителите. Целта на законодателят в чл. 127а СК е, че общото решение на родителите по въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са защитени. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК(виж.

Решение № 295 от 04.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

От първостепенно значение е интересът на детето, поради което съдът и не е обвързан от исканията на родителите за срока и честотата на пътуванията, дори когато те са изрично посочени. Съдът се произнася, изхождайки от причините, поради които детето ще пътува извън страната, съображенията на родителя – ответник да не се съгласи с това и конкретните обстоятелства, включително условията на пътуване, средата, в която ще пребивава детето в съответната държава, евентуалната му адаптация, желанието на самото дете, като дължи разрешение, което да гарантира найдобре благополучието на детето. В тази връзка Решение № 31 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 3426/2015 г. на Върховен касационен съд, IVГО.

В т. 31 по дело C-215/15 на Съда на Европейския съюз се потвърждава, че искът на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това дете, попада в материалното приложно поле на Регламент № 2201/2003, като представлява част от "родителската отговорност", според Регламента. Съдът се произнася относно необходимостта на детето да бъде издаден паспорт и относно правото на родителя - ищец да внесе заявление за издаването му, както и да пътува в чужбина с детето без съгласието на другия родител. Този иск има за предмет упражняването на "родителската отговорност" за детето по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 във връзка с член 2, точка 7 от същия. В обхвата на регламента попада гарантирането на равенството на всички деца, като обхваща всички решения относно родителската отговорност, включително мерките за защита на детето, независимо от каквато и да е връзка с брачното производство. По делата за родителската отговорност, създадени с Регламент № 2201/2003, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето.

Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и 4 пространството. В тази връзка ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, приема, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

В конкретния случай, ищцата желае да пътува до посочените в исковата молба държави. От събраните по делото доказателства се установява, че И. е във влошени отношения с баща си, което е довело до неизпълнение на режима на личните им отношения , поради нежелание на детето. Отношенията между страните, родители на детето също са влошени, като същите не комуникират помежду си. Всичко това, според настоящия състав рефлектира върху нежеланието на ответника да разреши на детето си да пътува извън пределите на страната ни, изтъквайки различни съображения, които макар и да отразяват загрижеността му като родител водят до невъзможност на детето му реално да излиза извън пределите на страта ни.

Ноторно известно е, че страната ни граничи с държави, славещи се с туристическите си забележителности и възможности за почивки, от което се възползват всички български граждани. За да може да ги посети с майка си детето е необходимо съгласието на баща му. Водно от изслушаните свидетелски показания и самите страни, такова ответника не дава.

Ето защо настоящият състав намира, че в интерес на детето е то да може да пътува до посочените държави, придружено от майка си или упълномощено от нея лице.

С оглед събраните доказателства по делото, в рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът следва да разреши пътувания в определен период от време и/или до определени държави (виж ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.). Срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето. (в този смисъл и Решение № 253 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 7336/2014 г. на ВКС, IV ГО.) И. Н. П.а, род. *** г. е на навършени 13 години.

Съдът намира, че заместването на съгласието следва да е за период до навършване на осемнадесет годишна възраст, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Н. С. П. . Съдът намира така определеният срок за подходящ, т.к. ще се избегнат конфликтите между бащата и детето от една страна и между родителите от друга. Избягването на конфликти, според настоящият състав би довел до подобряване отношенията между бащата и детето, още повече при съобразяване на възрастта на детето.