Решение № 289 от 03.07.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Перник, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500145 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз връзка с въззивна жалба, депозирана от И. Н. С., с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Г. Г. – САК, със съдебен адрес: *** срещу Решение № 173 от 21.11.2022г., постановено по гр. дело № 148 от 2022г. на Районен съд – Брезник, с което съдът е отхвърлил предявения от И. Н. С., ЕГН:********** и К.Е. Н., ЕГН:********** и двамата с адрес: *** иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК130277958, със седалище и адрес на управление гр. София п.к. 1784, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк, Бизнес Център да измести незаконно построен далекопровод, високо напрежение на 250 метра северно от имота на ищците, преминаващ през дворното им място- парцел ***, пл. № *** в кв. ***, находящ се в *** на село ***, община ***.

Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

Във въззивната жалба се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Релевират се и оплаквания за допуснати неточности в доклада по чл. 146 от ГПК – по т. 1 и т. 5 от същия, като се сочи, че същите са ограничили правото на защита на ищеца и са препятствали 1 възможността му за своевременно ангажиране на доказателства. Сочи се, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо кумулативното наличие на неоснователност на ответника, както и създаването на пречки за упражняването на правото на собственост върху имота в пълен обем. Жалбоподателят счита, че тези две предпоставки са изпълнени, с оглед събрания доказателствен материал по делото. На следващо място жалбоподателя счита, че ответника е следвало да ангажира доказателства относно законността на изградения строеж, като представи строителни книжа, като счита, че по действащите към онзи момент строителни правила този строеж е незаконен, респ. не е бил търпим. Сочи се, че в производството пред първоинстанционния съд не е изяснена датата, на която е построен далекопровода, което създава невъзможност да се прецени кой закон е действал по времето на изграждането му. Излага се още, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60 ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) възниква само ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект, като доказателства в тази насока не са ангажирани. На следващо място се сочи, че е налице липса на сервитутни права, като съществуването на енергиен обект в имота на ищеца, за който ответното дружество не разполага със сервитутни права, представлява нарушаване на правото на собственост на ищеца, което може и следва да бъде защитено с негаторен иск по чл. 109 ал. 1 от ЗС, без да се доказва с какво и как това ограничава правото на собственост. В тази насока, жалбоподателят сочи и относима съдебна практика. Изразява се и несъгласие с част от изводите на приетата по делото съдебнотехническа експертиза. По изложените съображения жалбоподателят иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което предявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС бъде уважен. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез юрк. А.З.. В същия се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, респ. се иска решението на Районен съд – Брезник да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила. Сочи се, че безспорно по делото е установено, че процесния електропровод и стълбовната мрежа към него са изграждани преди 1975г. и в тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 2 ал. 1 от Закона за електрификацията от 1948г. /отм./ „Енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост, като във връзка с чл.

7 от същия закон, държавна собственост стават и съществуващите към момента на влизане в сила на този закон електростопански обекти. Идентично е било законодателното разрешение и в следващите закони – Закона за електростопанството от 1975г., в сила до 1999г., като при действието им, дейностите в енергетиката са били изключителен държавен приоритет. Сочи се, че вещните права са на държавата, а фактическата власт върху отделните обекти на електроразпределителната мрежа е била упражнявана от съответното експлоатационно предприятие. Процесуалния представител на насрещната страна счита, че не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът е изготвил проект на доклад по делото, съобщил го е на страните, обявил го е за окончателен и страните не са възразили срещу него. Счита, че с доклада правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. На следващо място се сочи, че електропровода „ВЕП ОТКЛ. ***-АС50“ – 2

СрН /средно напрежение/ е изграден преди 1999г. се касае за „съществуващ“ по смисъла на чл. 60 ал. 2 т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, а съгласно чл. 60 ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти към момента на влизане в сила на закона сервитутното право възниква автоматично, по силата на закона, и това сервитутно право позволява на електроразпределителното дружество да държи енергиен обект в чужд имот. Сочи се, че собствениците на имоти, включени в сервитутните зони или граничещи с тях, не могат да искат изместването им, освен при техническа възможност за това и за тяхна сметка (по реда на чл. 64 ал. 5 и чл. 73 ал. 1 от ЗУТ и чл. 10 ал. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи). По тези и останалите изложени съображения, се иска оставянето на въззивната жалба без уважение, като неоснователна. Претендират се и направените в хода на двете производства (първоинстанционно и въззивно) разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя пледира за уважаване на въззивната жалба, респ. за отмяна на обжалвания съдебен акт, по съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита за неустановено безспорно, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60 ал. 1 т. т. 2 е възникнало законосъобразно, т.е. че са били спазени всички законови изисквания за изграждане на съответния енергиен обект. Счита, че събраните в тази насока доказателства, и в частност: приетата съдебнотехническа експертиза, са допуснати въпреки настъпилата спрямо тях преклузия, поради което същите са недопустими и не следва да се ценят по същество.

Въззиваемото дружество, чрез нарочна писмена молба, е изразило становището си по същество, като чрез юрк. З. заявява, че счита въззивната жалба за неоснователна, респ. моли същата да бъде оставена без уважение. Позовава се на изслушаните пред двете съдебни инстанции съдебнотехнически експертизи, заключенията на които установяват, че съществуващите енергийни съоражения са изградени по правилата на действащите към момента устройствени норми и че няма данни за нарушения в конструктивно отношение към момента на изграждането им.

И двете страни претендират разноски.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Прочита на материалите по делото сочи на следната фактическа 3 обстановка:

Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от И. Н. С. и К.Е. Н., чрез И. Н. С. като неин пълномощник, срещу Министерство на енергетиката на Р. България, с която се иска ответника да бъде осъден да прекъсне/измести незаконно построеният далегопровод високо напрежение, преминаващ през дворното му място – парцел ***, находящ се в ***, с. ***, общ. ***. В изпълнение на дадени от съда указания, ищецът е уточнил исковата си претенция, като е посочил, че желае ответникът да бъде осъден да измести електропровода на 250 метра северно от имота му или чрез подземен кабел да свърже металния решетъчен стълб с железобетонния стълб, който е извън имота му.

Уточнил е, че недвижимия имот е собственост на съпругата му К.Е. Н., като семейството му живее целогодишно в имота. Представил е и писмени доказателства, легитимиращи го като собственик на последния. Ищецът е изложил твърдения за вредно въздействие от страна на електрическия далекопровод, доколкото последният предизвиквал ракови заболявания, за което представя копие на вестникарска статия.

С Разпореждане на съда от 28.07.2021г. на ищеца отново е дадена възможност да уточни исковата си претенция, като му е указано да изложи твърдения, досежно отношението на другия сочен ответник – „ЧЕЗ Разпределение“ АД към предмета на иска му. В изпълнение на дадените му указания, ищецът е депозирал „обосновка“, в която е посочил, че „ЧЕЗ Разпределение“ АД е собственик на процесния далекопровод поради което насочва иска си спрямо него. С допълнителна „обосновка“ ищецът е заявил, че поддържа иска си и спрямо МЕ.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е оспорило предявения иск. Посочил е, че през имота на ищеца преминава въздушна линия СрН /средно напрежение/ 20 кV, която е част от мрежа СрН, заприходена в дружеството като актив номер в САП 22313291 ВЕП, откл. *** – АС50-1958г. На следващо място сочи, че тъй като електропровода е изграден преди 1999г. се касае за „съществуващ“ по смисъла на чл. 60 ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ към влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ енергиен обект. Сочи, че в полза на Дружеството е възникнало по силата на закона и сервитутно право по силата на чл. 60 ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./, което е запазило действието си по силата на § 26 от ПЗР на ЗЕ. В заключение сочи, че ищецът е закупил имота си по време, когато далекопровода е бил отдавна построен, съответно е знаел, че придобива имота с тежести и с ограничения в ползването на имота.

Писмен отговор е депозиран и от ответника Министерство на енергетиката, чрез юрк. А.Т., в който освен становище по съществото на спора, се изразява такова и за недопустимост на иска спрямо МЕ.

С Определение № 20003564 от 13.01.2022г. СРС е прекратил производството по делото, поради липса на местна компетентност и е изпратил същото на Районен съд – Брезник, при което е образувано гр. д. № 148/2022г. по описа на Районен съд – Брезник.

Пред Районен съд – Брезник отново е извършена размяна на книжа, при което ответниците са депозирали писмени отговори като са заявили, че поддържат и заявените вече писмените отговори. В предоставен на ищеца срок, последният е заявил, че предявява иска както в лично качество като собственик на процесния имот, така и като пълномощник на съпругата си К.Е. Н..

С влязло в сила Определение от 11.07.2022г., Районен съд – Брезник е 4 прекратил производството в частта спрямо ответника Министерство на енергетиката, като недопустимо.