Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29889 от 18.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30725/2025
Вид
Определение № 29889
Подписан
18.08.2026
В сила
18.08.2026
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29889 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20251110130725 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да бъде допусната съдебно – счетоводна експертиза по задачи на ищеца.

Следва да бъде предоставена възможност на ответника да формулира задачи на допуснатата експертиза.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца да представи всички относими към процесния договор за кредит документи, обективиращи изявления на страните.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за разкриване на банкова тайна за собствена на ответника банкова сметка, тъй като за титулярите на банкови сметки движението по тези сметки не е банкова тайна по смисъла на ЗКИ.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба до съда, с препис за насрещната страна, да уточни претенцията си за заплащане на наказателна лихва, като посочи основанието на което я претендира, дали представлява уговорена между страните в договора неустойка за забава върху просрочената главница, или представлява начислена мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница.

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

1

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищцовото дружество – *********** ЕАД в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи преписи от всички съхранявани документи, съдържащи изявления на страните, относими към процесния договор за кредит, които документи не са представени с исковата молба.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след като се запознае с представените по делото документи и счетоводството на ищеца, да даде отговор на поставените в исковата молба задачи и отговора на исковата молба, като определя първоначално възнаграждение за изготвянето й в размер на 220 евро, вносими поравно от ищеца и ответника /по 110 евро/ в двуседмичен срок от съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице ЕЛЕНА КОЛЕВА ЙОЛАШКА-МИТОВА

*************************.

УКАЗВА на вещото лице да работи след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в отговора на исковата молба за разкриване на банкова тайна по отношение на сметка на ответника.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.11.2026 г. от 15:00 ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТО – ДОКЛАД на делото, както следва:

ПРОИЗВОДСТВОТО по делото е допустимо.

Предявени са осъдителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК от ************ срещу Д. В. П. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за сумата в размер на 5000 лева, представляваща непогасена главница по договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка от 28.06.2019 г., сумата в размер на 188,97 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 04.04.2022 г. до 28.06.2022 г., и сумата 1590,19 лева, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 29.06.2022 г. до 07.01.2025 г., за които суми е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.01.2025 г. по ч. гр. д.

1417/2025 г. по описа на СРС, 30 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.06.2019 г. бил сключен Договор за кредит овърдрафт между ************, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:

*****************, като КРЕДИТОР и Д. В. П., ЕГН **********, адрес:

*******************, като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер 5 000 лева /пет хиляди/, със срок за издължаване 12 месеца. За предоставянето на кредита страните се договорили, че същият се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 11.95 %. Начислената върху ползваната част от разрешение овърдрафт лихва била дължима месечно на падежната дата, която била 5-то число на месеца. В сключения между 2 страните договор подробно били разписани всички условия за ползване и погасяване на предоставения овърдрафт. Съгласно чл. 7 от Договора, кредитополучателят предоставял съгласие за събиране на суми от неговите сметки в лева и чуждестранна валута в ***********, от които Кредиторът можел да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения. Съгласно чл. 3от ОУ, ползваната част от овърдрафта се погасявала служебно при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка. При частично или цялостно погасяване на ползвания овърдрафт от постъпления по разплащателната сметка, същият можел да бъде ползван отново, до договорения размер (револвиране). Кредитът се усвоявал (ползва) чрез разплащателната сметка на кредитополучателя, посочена в чл.2 от Договора за кредит, като задълженията по кредита били отчитане по кредитна сметка с вътрешнобанков номер № 13/ 0000000029068439. Съгласно чл. 4 от Общите условия към Договора за кредит, срокът за ползване на кредита, предвиден в Договора, се подновявал авТ.тично, при условие, че са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси и ако никоя от страните не е отправила до другата писмено изявление за прекратяване на ползването най-малко 30 дни преди крайната падежна дата. Договорната клауза гласяла, че при кумулативното наличие на изброените предпоставки, срокът на договора се счита авТ.тично подновен и ползването на предоставения овърдрафт се удължава с още 12 месеца.

Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги на Банката, длъжникът бил преустановил плащането по заема от 05.04.2022 г., като именно неплащането на дължимите суми съгласно постигнатите между страните уговорки, водело до прекратяване на договора, в настоящия случай от 29.06.2022 г. Чл. 4, чл. 32, буква „в“ и чл. 33 от Общите условия, следвало да се тълкуват във взаимната им връзка. В чл. 4 от ОУ били заложени кумулативните условия за авТ.тично подновяване срока на договора, а именно – той се подновявал само ако са налице и двете условия едновременно. Достатъчно било едно от тях да липсва, за да не се достигне до подновяване – ако една от страните е отправила до другата писмено изявление за прекратяване на договора минимум 30 дни преди изтичането му, дори и да са платени дължимите суми към датата на изтичане на срока- договорът не се подновявал. Така и при тълкуване на чл. 32, буква „в“ във връзка с чл. 33 от ОУ – по аргумент на противното, договорът се прекратявал с изтичането на срока, ако кредитополучателят не заплатил дължимите суми, дори да липсва изявление за прекратяване. Видно от извлечение от счетоводните книги за сметка №13/ 0000000029068439, длъжникът изпаднал в забава в плащанията на 3 броя дължими суми за лихви до датата на изискуемост, както следва: 5.4.2022г. 50,48 лева , 5.5.2022г. 50,00 лева, 5.6.2022г. 50,80 лева. Съгласно чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, срокът на договора за банков кредит бил този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия – в частност на отделни месечни вноски на договорените дати на плащане. С оглед гореизложеното, съществуващата облигационна връзка между страните била прекратена на 29.06.2022 г., доколкото липсвало заплащане на дължимите лихви и такси към датата на изтичане на срока. В този смисъл, длъжникът изпаднал в забава на 05.04.2022 г., което обуславяло изискуемост на цялото вземане на краен падеж – 29.06.2022 г. Поради изтичане на уговорения срок и липсата на условия за ново 3 подновяване, настъпила изискуемост на краен падеж, поради което ************, не дължала уведомяване на длъжника. Поради неизпълнение на насрещните задължения по облигационното отношение от страна на кредитополучателя правото на ползване на кредита било спряно, от който момент вземането се отнася като кредитна линия № 13/ 0000000029068439. Тази последица се дължала на обстоятелството, че в три поредни месеца, считано от месечната падежна дата /05.04.2022 г., 05.05.2022 г., 05.06.2022 г./, клиентът не револвирал кредита си. Това била кредитната сметка, по която кредиторът отчитал задълженията по процесния кредит, като не била предоставяна информация относно разплащателната сметка на длъжника, посочена в договора за кредит, по която било извършено усвояването на предоставените суми. Разплащателната сметка, по която се извършва усвояването, не била индивидуализиращ белег на претендираното вземане, като същата имала отношение единствено относно ползването на средствата по кредита. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не била настъпила на твърдяната от ищеца дата, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси от страна на кредитополучателя, ищецът заявява, че с предявяването на настоящата искова молба обявява предсрочната изискуемост по Договор за кредит овърдрафт от 28.06.2019 г. на ответника, в размер на пълния му неизплатен остатък. С оглед изложеното, ************ бела предприела действия по събиране на вземането си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. По така подаденото заявление на дата 09.01.2025 г., чрез електронната поща на съда било образувано ч.гр.д. № 1417/2025 по описа на Софийски районен съд, 30 състав. С Разпореждане № 22830/05.02.2025 г. Софийски районен съд отхвърлил подаденото от Банката заявление с вх. №7637/10.01.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на осн. чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК. С разпореждане № 67680/26.04.2025 г., заповедният съд дал указания към Банката-заявител да предяви осъдителен иск за сумите, за които заявление с вх. № 7637/10.01.2025 г. За кредитора бил налице интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, за сумите както следва: 5000,00 лева главница; 188,97 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.04.2022 г. до 28.06.2022 г.; 1590,19 лева обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за период от 29.06.2022 г. до 07.01.2025 г. 135.58 лева държавна такса в заповедното производство. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост, основание и размер. Твърди неясноти относно начина на формиране на размера на главницата. Твърди, че не е посочен падеж на съответните вноски. Не било ясно дали ищецът претендира плащане при неизпълнение или при обявена предсрочна изискуемост. Навежда доводи за неясноти относно претенциите за лихва за забава, възнаградителна лохва и разноски. Развива подробни доводи за неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърденията за усвояване на кредита.

Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост. Оспорва акцесорните претенции за лихви, както и искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Оспорва 4 валидността на обявената с исковата молба предсрочна изискуемост. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Развива подробни доводи за недействителност на клаузи от договора за кредит и приложимите общи условия. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по докладваните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства:

1./ възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на процесния договор за кредит, клаузите по който са индивидуално уговорени;