Решение № 141 от 25.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Враца, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 208/01.04.2025 г. по гр. д. № 3673 от 2024 г. по описа на РС - Враца, съдът е признал за установено спрямо Д. Т. Т., пребиваващ в Затвора – гр. Враца, че за периода от 27.01.2021 г. до 25.10.2023 г. от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) е извършено нарушение на чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, изразяващо се в неравно третиране на ищеца по признак „увреждане“ чрез изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа му като лице с увреждания до публични места на територията на Затвора – гр. Враца, а именно до каре за разходка на открито, библиотека, параклис и лавка за пазаруване, като е отхвърлил иска за периода от 2018 г. до 26.01.2021 г. като неоснователен. ГДИН е осъдена да преустанови нарушението и да заплати на Д. Т. Т. сумата 1278,23 евро (2500 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от него за периода от 27.01.2021 г. до 25.10.2023 г. неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и силни болки при придвижването до посочените публични места на територията на Затвора – гр. Враца, с отхвърляне на иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 30 000 лева и за периода от 2018 г. до 26.01.2021 г.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ГДИН, действаща чрез юрисконсулт Г. Х., с която се обжалва Решение № 208/01.04.2025 г. по гр. д. № 3673 от 2024 г. по описа на РС - Враца в частта, с която съдът е признал за установено спрямо Д. Т. Т., ЕГН **********, пребиваващ в Затвора – гр. Враца, че за периода от 27.01.2021 г. до 25.10.2023 1 г. от ГДИН е извършено нарушение на чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, изразяващо се в неравно третиране на ищеца по признак „увреждане“ чрез изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа му като лице с увреждания до публични места на територията на Затвора – гр. Враца, а именно до каре за разходка на открито, библиотека, параклис и лавка за пазаруване, респ. ГДИН е осъдена да преустанови нарушението, както и в частта за заплащане на Д. Т. Т. на сумата 1278,23 евро (2500 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от него за периода от 27.01.2021 г. до 25.10.2023 г. неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и силни болки при придвижването до посочените публични места на територията на Затвора – гр. Враца, с доводи за неправилност на същото. Сочи се, че не е извършено нарушение на чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, тъй като за установяването на дискриминация е следвало да бъде налице „случай за сравнение“, за да се приеме, че е било налице понеблагоприятно третиране на ищеца спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства“, а не да се приема, че е обект на по-неблагоприятно тертиране единствено затова, че притежава определена характеристика, която е „предмет на защита“. Именно затова се твърди, че в рамките на първоинстанционното производство не е установено друго лице при сравними или сходни обстоятелства и е заявено искане за отмяна на решението на РС - Враца и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Т. Т..

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от ищеца Д. Т. Т., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца от 10.04.2012 г. и поради физическо увреждане на двата крака, признато с Решение № 1323/21.07.2021 г. на ТЕЛК – Враца, се придвижва трудно и със силни болки в тазобедрените стави. Сочи, че за да отиде на разходка на открито или до лавката, е трябвало да се придвижва по стръмни стълби, като липсва асансьор или друго съоръжение, улесняващи придвижването на лишените от свобода с увреждания. Заявява, че по този начин е дискриминиран и лишен от възможността на разходка на открито и пазаруване от лавката, а те заедно с карето за разходка на открито, 2 библиотеката и параклиса са публични места по смисъла на ЗЗДискр, тъй като до тях достъп имат всички лишени от свобода. Липсата на каквито и да е алтернативи за придвижване, освен стръмни стълби, представлява поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа му до посочените публични места, с което ответникът му е причинил вреди с продължение на повече от 5 години, като моли за установяване на това обстоятелство, за преустановяване на нарушението от страна на ГДИН и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за причинено неудобство и силни болки при придвижването до посочените публични места на територията на Затвора – гр. Враца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ГДИН, в който се оспорва основателността на предявените искове. Твърди се, че не е налице дискриминация, като е изложен анализ на разпоредбите на ЗДискр, доказателствената тежест за ищеца и доказването на дискриминацията.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща част от повдигнатия спор, свързан с наличието на нарушение на чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр и дължимостта на обезщетение в размер на 1278,23 евро (2500 лв.) за причинени неумуществени вреди на ищеца, във връзка с посоченото нарушение за периода от 27.01.2021 г. до 25.10.2023 г. По останалите спорни въпроси между страните пред първоинстанция съд, последният се е произнесъл, като решението му в тези части не е обжалвано и е влязло в сила. Именно затова въззивната проверка се явява ограничена единствено до посочената част от спора. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. свидетелските показания, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на депозиране на исковата молба и към датата на постановяване на първоинстанционното решение ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Враца (освободен е по време на висящността на въззивното производство – на 19.09.2025 г.). По отношение на ищеца са били издадени няколко експертни решения на ТЕЛК - № 0227 от зас. № 018 от 27.01.2021 г., с определена 60% ТНР без чужда помощ, със срок от 3 години и с водеща диагноза: ,,Хронична исхемична болест на сърцето.” И общо заболяване: Състояние след остър миокарден инфаркт…. Първична дв. коксартроза“, а съгласно № 1323 от зас. № 134 от 21.07.2021 г. - 100% ТНР без чужда помощ, със срок от 3 години и с водеща диагноза: ,,Хронична исхемична болест на сърцето.” И общо заболяване: Състояние след остър миокарден инфаркт…. Артрозна болест дв. кокс- и гонартроза. Състояние след асептична некроза на двете тазобедрени стави. Анкилоза на тазобедрените стави“. Също така съгласно Експертно решение № 92129 от зас.

№ 172 от 04.09.2024 г. на ТЕЛК е определена на ищеца 80% ТНР без чужда помощ, със срок от 1 година, с водеща диагноза: ,,Хронична исхемична болест на сърцето.”. В мотивите на решението е посочено наличието на първична коксартроза и гонартроза. Тези факти не се оспорват от ответника, а се установяват и от ангажираните от негова страна медицински справки относно 3 здравословното състояние на ищеца. Представени са и справки за трансфери, установяващи пазаруване от лавката на затвора, както и докладни за проведен престой на открито по отношение на ищеца.

От разпита на свидетелите Т. Д. В. и Б. Д. М. –изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Враца, чийто показания съдът възприема с вяра, като последователни и обективно изложени по отношение преките им възприятия, се установява, че същите познават ищеца и неговите здравословни проблеми – трудна подвижност, болки в краката, бавно придвижване, с подпиране и помощ от другите затворници. Св. В. е помагал на ищеца да излиза и да пазарува веднъж седмично, тъй като трудно се придвижва отвън до карето, където лишените от свобода ходят за престой на открито, където са фитнес уредите, църквата и лавката, а на 5 етаж се намира библиотеката, до която също се стига единствено по стълби. Този свидетел заявява още, че ищецът не може да посещава киносалона на затвора, тъй като се слиза на първия етаж, минава се през тунел и след това се изкачват много стръмни и извити стъпала, по които ищецът не може да мине. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпита на св. М., който подробно описва, че за да се стигне до всеки обект извън килията, се преминават много стълби, голяма част от тях неудобни, извити, като за ищеца е непосилно да се движи по тях и когато го прави (обикновено веднъж седмично), винаги му помагат, сяда да почива и се оплаква от силни болки в краката, което налага повече да стои в килията си. Също така няма каквито и да било приспособления за инвалиди, входове и т.н.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е аргументирал и достигнал до извода, че предявените искове са допустими и основателни, а възраженията на ГДИН в обратен смисъл – неоснователни, като споделя изложените за това мотиви на съда, поради което препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК. В допълнение на същите и в отговор на оплакванията във въззивната жалба добавя следното:

По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане" . Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр пряка дискриминация представлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците, изброени в ал. 1 от закона, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Именно това е основното възражение на въззивника за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, поради липса на друго лице, поставено при сравними и сходни обстоятелства по делото.

Тази хипотеза обаче касае пряката дискриминация, при която неравното третиране е пряка цел, която се постига посредством действия, ограничаващи правата на определено лице или кръг от лица, поради това, че то принадлежи към друг пол, раса, социална и обществена прослойка и т.н. и същевременно е необходимо други лица да бъдат третирани по-благоприятно, при това единствено поради обстоятелството, че не принадлежат към кръга лица, част от които е дискриминираното лице. Неравноправното третиране, в случаите на пряка дискриминация, е не само обективен резултат, но и непосредствена цел на дискриминационните действия. Ето защо при пряката дискриминация за дискриминиращия липсва друга цел, освен поставяне на определени лица в неравноправно положение, какъвто не е настоящият случай.